Домът на Алекс +18

Заглавие: Домът на Алекс +18 Сря Окт 31, 2012 8:24 pm

Имението

Спалните
Спалнята на Алекс

Домът на Алекс +18 Луксозни+спални+Alta+Moda+от+Мебели+Италия4

Другите спални

Домът на Алекс +18 Roche-bobois-anarima-bed-bedroom

Домът на Алекс +18 2255170558-509f3eac0a-thumb

Баните

Домът на Алекс +18 Shapemodernbathroom554x375

Spoiler:

Хола

Домът на Алекс +18 Oaklan_200810_10-940x634

Хола в западното крило

Домът на Алекс +18 015187006

Кухните

Домът на Алекс +18 Copat-kitchen-salina-kos-1

Басейните

Вътрешния
Домът на Алекс +18 53738

Външния

Колите на Алекс

Домът на Алекс +18 00001955

Във всеки град ,на всяко място Алекс оставяшепо един дом,по една луксозно обзаведена къща,тази кут отстъпваше на повечето,но нямах намерение да оставам повече от необходимото..може би.
Отворих и двамата с Робърт влязохме,къщата бе осветена,имаше много стаи,саплни,кухни ,няколко хола,все красиви места за да се насладиш на нощ като тази
-Нещо за пиене?
Усмихнах се и го оставих да разгледа преди да решим в коя стая ще седнем

Беше красиво,никога не съм се съмнявал,че може да живее в малка кащурка или пък да има голямо великолепие.
-Прекрасна вила..
Нещо за пиене,можеше да се почне така:
-Мислех,че аз ще съм коктейла но може да ми налееш едно уиски,като за начало на вечерта.
Пристъпих бавно като се настаних на канапето,разкопчах сакото си,бях се разположил.

-Благодаря..обичам да се ширя
Отидох зад бара и сипах уиски в две чаши,защо пък не,да продължим от където спряхме.Той се настани удобно на канапето в хола с изгледа който честно казано харесвах..тръгнах към него като оставих чашите на масичката,а колкото до Робърт,ами не седнах до него а в него ,лице в лице,усмихнах се и сложих ръце на гърдите му,беше разкопчал съкото си,но на мен ми пречеше за това го свалих и оставих до него
-Не мисля че това ти трябва
Дали му бе удобно?И да не беше ,ами щеше да се настани както му е удобно,едва ли това щеше да му е проблем
-Още имаш време да се откажеш

Погалих я нежно по гърба,харесваше ми как действа. Обичах да оставям жената да действа,защото правеше това което иска. А,когато не бях под клопката на клетвите или привикването на демон,това правеше удоволствието по голямо. Оставих и се,да свали сакото ми,като откубча копчетата на ризата ми:
-Уверен съм в това...
Вдигнах ръката си,като я погалих по врата и леко надолу но без да бъде вулгадно,леко и нежно докосване. Извих леко врата си на страни:
-Да ти е сладко...

По гърба ми полазиха тръпки когато ме докосна,нима му харесваше тома което щеше да стане?Не го правеше само за да ме вкара в леглото си...За миг си позволих да погледна в очите му и бях погубена,колкото и да опитвах да се съпротивлявам не можех,усещах привличането,а щом се наведе...просто не можех повече да устоя....
За миг зъбите ми се издължиха,погледа ми се промени..Преди да се усети вече бях впила зъби във врата му,топлата кръв ,смес от кръв се стече вгърлото ми и ме опари,усетих как за миг той се стегна,с едната си ръка се хвана за облегалката ,а другата се стегна около кръста ми

Мразех да ме хапят но въпреки това от друга страна ми харесваше. Харесваше ми,защото беше,като екстаз. Облегнах се на зад,като я оставих да се излегне на мен. Усещах как се сливам с нея,как това и харесва. Когато се нахрани,я погалих нежно по гърба. Още бях облегнат назад:
-Хареса ти нали?
Облизах устните си,и за мен беше голямо удоволствие и така да се каже,че и аз усетих сладката енергия на удоволствието,макар и толкова малко да беше.

Дали ми хареса,бях в екстаз,той беше толкова вкусен,толкова секси,идеше ми да продължа да го изям!Но знаех и колко бързо ще ме спре,с една ръка щеше да ме прати в другия край на стаята,но сега бях опиянена от него,във вените ми течеше неговата кръв,а в ума ми?Беше той!
-Повече от колкото можеш да си представиш
Той бе облегнат на дивана,а аз се бях отпуснала на тялото му,харесваше ми така,но до колко на него му харесваше
-Гладен ли си?

Бях се отпуснал на зад,като я оставих да лежи на мен. Възбудата ми стана осезаема дори не можеше да се скрие от нея. Панталоните ми ставаха тесни и не се чувствах добре с тях но бях,като опиянен от нея и не исках да помръдна,защото мислех,че това,ще свърши:
-Бих казал,че умирам от глад но се чувствам върховно.
Усмихнах и се,надигнах се и страстно я целунах,толкова че и показах,как наистина се чувства,колко много я желая и как всъщност ми е подействала.

Целувката му ми подейства като заряд,отвърнах на мига,със същата страст с която той го направи,въпреки че знаех че друго не мога да дам,играехме игра и двамата се справяхме умело,усещах колко възбуден беше.Усещах как не се чувстваше удобно в дрехите си и още повече че бе гладен.
Отметнах косата от врата си,макар че може би искаше от друго място,може би бях луда да му позволя да се храни,но в момента умът ми бе в устине му
-Вземи ме,както искаш,по начина по който ти искаш
След това му върнах целувката,по страстна,по жадна от първата,сподавих стон който може би щеше да издаде прекалено много и за ме и за него....

Точно това очаквах,тези думи,защото умирах от желание по нея,дори глада нямаше значение,защото много я желаех. Завъртях се на канапето,като се оказах над нея и. Целувах я диво и страстно бях жаден за нейните устни но не опитвах да изсмуча желанието и,исках да се наситя на нея. Може би дори нямаше да хапна от нея,защото ако го направех всичко,щеше да свърши прекалено бързо за нея.
Ръцете ми бързо се отърваваха от дрехите и,като ги хвърлях на земята,нямах търпението да докосвам кожата й. Нежното и тяло,което се извиваше под мен.

Оказах се под него за секунди,не знаех какво ще прави,така му бе по-удобно да се храни или първо щеше да ме има физически,не ми пукаше,бях заслепена от желанието,от допира му който караше кожата ми да гори.
Когато с размах свали от мен дрехата не се стръпях и се надигнах разкъсвайки неговата риза,докосвайки се до масивното тяло над мен,усещайки топлата кожа,уханието което се носеше от него замъгляваше сетивата ми
-Какво правиш с мен?
Едва е отрони от устните му,но не ме остави да говоря дълго,покри тялото ми със своето и ме остави да го докосвам където и както си поискам.Истината бе че от доста време не бях се оставяла в ръцете на някой мъж,особено на демон..последните двама ми вдигаха нервите по един или друг начин

Какво правех с нея ли,това което би и харесало но истината бе,че и на мен това ми харесва много. Разкъсваше дрехите ми,явно бе също толкова нетърпелива колкото мен.
Смес от екстаз и удоволствие събрани в един час наслада. Да се докосваме,да се целуваме и още куп неща. В края малко преди да завърши всичко,си позволих да вкуся от енергията но не бе нужно,защото щях да я изтощя.
Дръпнах се от нея,защото след всичко това застръшавах да я смачкам с тялото си. Е,не бе възможно но по навик,защото повечето от жените с който спях,бяха хора.

Когато се дръпна от мен усетих хлад,някак си несе чувствах задоволена ,не исках само това,исках да усетя повече от него..
Глупости ,Алекс той е демон,нещо повече той е по-силен демон от теб,би могъл да те изтощи до капка,да не можеш да се съпротивляваш срещу него.Току що от теб източи съвсем малко,което странно защо направи.Можеше повече,можеше да те довърши.
Погледа ми се спря на тялото над мен,той дишаше уместено след като цял час ме правеше щастлива,след като ми дари малко удоволствие...
-Защо не го направи?Друг демон на твое място щеше да е свършил с мен и да си е тръгнал!
Издърпах се до другия край на канапето и придърпах тениската си,исках да покрия тялото си от очите му,макар че нямаше защо!

-Не съм толкова гладен!
Не бях супер гладен но не можех да дам пълно обяснение на това,защо не го направих,защото не изпих цялата и енергия. Чувствах се странно. Чувствах емоции,който да сега не бях чувствал. Погледнах я тя се прикри,срамуваше ли се от мен или от това,което направих. Просто не исках да я използвам и захвърля.

Прозвуча сухо,без емоция,сякаш не му пукаше "Не съм гладен"..Защо се почувствах унизена,никога не бях чувствала това,но знаех какво е ,виждала бях как изглужда тази емоция,понякога мразех емпатията си,мразех усещането за чувствата на другите.Радвах се на стената в момента не можех да видя неговата емоция,не можех да видя как се чувства и по добре.Не исках да знам колко е доволен от стореното,защото въпреки играта не се чувствах като играч..когато му позволих да вземе от мен не беше предаване,исках го,просто исках част от мен да бъде в него...но защо?
Погледа му ме изгори?Защо ме гледаше така,какво искаше сега?
-Какво?Има ли още нещо което да искаш ?

Какво бях направил,дори не трябваше и малко енергия да взимам чувствах се още по виновен. Гледах я защото въпреки,че бях свършил и тя също не можех да и се наситя,просто не можех. Изправих се,чувствах се някак изплашен от чувствата си,ами ако бях на път да се влюбя,не биваше,тя искаше само да се нахрани и аз и го дадох. Изправих се,като тръгнах да търся дрехите си,ризата ми бе скъсана:
-Нищо нищо не искам.
Побързах да кажа,като не я гледах,тя сигурно не искаше да я докосвам,за това се покри.

Нищо!Естествено,взе каквото му бе необходимо.За бога защо винаги така лекомислено тръгвах във всяка игра,не можех да се контролирам и това беше.Някой ден щях да си изгубя главата някъде и усещах че ще е съвсем скоро,но какво правеше той с мен,защо не можех да се откъсна от него,не спирах да го гледам..думите му,действията му се забиваха в мен като пирони,ако имах сърце би изкочио от гърдите ми...
Когато посегна към тениската си бях вече пред него и го притисках в стената,дявола да ми бе напомощ,но го исках отново и нямаше да го оставя да си тръгне така,нямаше той да е спечелил така лесно тази игра...
-Къде си мислиш ,че тръгна?

Притисна се към мен,не го очаквах беше се разкрила,все едно предишното и притеснение за миг се изпари,сложих ръката си на кръста и,като пръстите ми леко се допираха до не тялото и. Бях дръпнал главата си на зад,за да мога да виждам очите и:
-Не съм ти нужен нахрани се и не се приближи към мен,все едно не съм ти нужен повече.
Така се чувствах и за първи път го казах. Да бях го казал и не го очаквах,въпреки че криех емоциите си изведнъж бях споделил това,което чувствам.

-Глупак
Зашлевих го и наистина този път се прикрих изцяло,стоях пред него и го гледах в очите,как смееше да ми га каже...Но защо се чувствах така,като използвано момиче,защо не исках да го оставя да си тръгне,а имах чувството че тялото ми ще изгори и само неговите ръце са лек срещу тази горещина..
-В момента не се нуждая от нищо друго освен от теб,ако бе за храна щях да използвам първия който ми се изпречи,но виж ти си друго нещо...задоволи се с тялото ми,с енергията ми и сега си тръгваш.. - Посочих му вратата - Махай се,хайде върви сега и си намери друга играчка
Усещах парене в очите,това нима бяха сълзи?Но за него ли?Защо?Не изпитвах нищо,всичко се дължеше на неговата сила да привлича жените,на неговите игри,защо ме болеше сякъш сърцето..
*Туп*
Остра болка проряза тялото ми,какво се случваше,защо чувах ударите на сърцето му

Това ме забуля,помислих че тя ме използва но в нейните очи все едно,аз я използвах но не бе така. Отдръпна се от мен,като ме гонеше искаше да се махна,тогава нещо се случи. Приближих се към нея,като я взех в обятията си. Тя остана безмълвна и сякаш скована от нещо:
-Алекс....
Погалих я по лицето очите и сякаш блуждаеха:
-Красавице,добре ли си?

-Сърцето ти...
Не можех да довърша,но защо мен ме болеше,а чувах неговото сърце,какво се случваше с мен,защо се чувствах така,в съзнанието ми нахлуха неговите eмоции,чувства които надали знаеше че изпитва.Той не ме бе ...какво за бога?
-Какво ти има за бога?Защо реши,че аз ...боиш се да се влюбиш защо?
Как защо,аз нямах сърце,нямах какво да му дам,но тогава защо аз се чувствах така,защо усещах сърцето му?
-Чувам сърцето ти,защо чувам сърцето ти Робърт..
Още бях в ръцете му,бях на сантиметри от устните му и копнеех да ги целуна

Усещаше сърцето ми,което мислех че не може да бъде разтуптяно така. От смесица нови чувства,който дори не познавах и не ми бяха присъщи. А,тя ги усещаше:
-Страхувам се,защото глада ми е прекалено голям,знаеш как се храня и това не може да се промени. А...
Тя не ми бе напълно достатъчна,а знаеше как го правя:
-Не бих могла да причиня това на никой. А,още по малко на теб,защото...
Защото усещах как се влюбвам,а не трябваше.

-Защото какво?Довърши дявол те взел
Знаех,не знам как,но заех..боеше се да не се влюби в мен,боеше се ,че един кръвопиец може да открадне сърцето му и той ще бъде отдаден на нея,а тя?
"Туп"
За бога,спри се,защо стана това,защо стената ми бе паднала и чувах и емоциите му,защо чувах сърцето му което щеше да пръсне тъпанчетата ми.Трябваше да се отдалеча от него,да не чувам този ритъм който ме влудяваше.
-Защото нямам сърце нали?
Довърших все пак вместо него,но не това което той мислеше,обратното на чувствата му,така по лесно бих го приела,така по лесно бих спряла заплашващата болка

Подобно на нея и аз се чувствах объркан от това,което бе на път да се случи или вече се бе случило. Не можех дори да повярвам,какво се случваше. Не можех да я пусна,важното е че не исках. Целунах я по бузата,защото тя се дръпна но я държах в себе си:
-Защото се страхувам...
Не съвсем но до някъде беше така:
-Защото усещам как се влюбвам,а ако го сторя,ще бъда наранен. Не бива да се влюбвам,винаги съм заместител на някого,никога не са ме обичали и никога не трябва да обичам.

» Домът на Крисчън Грей.
» Домът на Крисчън Грей, преди известно време