Острова насред езерото

Не го удостоих с отговор ,ами взех в една чанта най-необходимата си,малко дрехи,минахме през града и харесахме една жена която според Робърт ставаше за храна,въздействах и да ни се подчинява и се отправихме към гората,там насред езерото се мъдреше тайнствен остров,знаех малко за това място но пък бе идеално
-Красив е,като теб
Целунах го когато се качихме на лодката,можеш е ид асе телепортираме,но решихме че така ше е по интересно

-Можем да поспорим кой е най-красив тук. Защото определено ти си много красива.
Целуна нежно врата и,като се качи на лодката и подаде ръка след това и на жената да се качи все пак бе храна но не трябваше да се държим все едно е добитак,а и тя щеше да чисти къщата.
Щом стигнах ме жената взе багажа и влезе в къщата,а ние се насладих ме на острова:
-Най сетне,ще сме аз и ти.
Целунах я по устните и я погалих по гърба.

-И жената
Поправката не беше укор ,а по скоро шега,така или иначе тя нямаше да ни пречи,беше инструктирана да върши повечето работа,да не ни забелязва ако не я повикаме и да не се противи когато Робърт имаше нужда от нея...по-скоро от енергията и за да се храни
-Това място е райско,не бях виждала скоро подобна красота,докато ти не се появи пред очите ми..

-Още една заслуга ми приписа.
Отново я целунах,завъртях я като в танц и я притиснах към мен. Завъртях я с гръб към мен,целунах я по бузата,след това по другата буза.
-Не разваляй хубавия момент мила нека мисля,че сме само двамата.
Погалих я по корема,като двете ми ръце бяха разперени:
-Мислила ли си някога да се омъжиш?
Исках да знам нейното мнение:
-Да безсмъртни сме но е хубав един красив празник.

Рязко се обърнах и го погледнах,той шегуваше ли се или се канеше да ми предложи брак
-Любов моя никога не съм мислила за това,не вярвах че някога ще обичам така че да поискам да се омъжа за някого...не че в годините не съм била омъжена ,но то е било по съвсем друга причина от любовта...единия път беше заради едни пари,трябваше да съм омъжена за да ги имам,другия направих услуга на приятел,които сега са мъртви и нищо не ми пречи да го направя..
Но за едно бе прав,празника,ако го правех с някого когото обичам исках хубав празник,хубава рокля..
-Защо ми задаваш този въпрос?

Поклатих глава а след това я целунах. Сигурно бе загубила интерес и не бе искала да има сватба. За това нямаше да повдигам този въпрос но щях да и кажа мечтите си.
-Винаги съм искал да съм като хората,да имам семейство,любима и ако тя иска и дете. Това съм искал най-много но имайки предвид какъв съм е малко възможно,това да се случи.
Целунах главата и,а след това я пуснах и тръгнах към къщата:
-Да се прибираме красавице.
Хванах ръката и все пак. Щях да помисля дали да направя опита и да и предложа,това бе много важно решение.

За миг се пренесох в неговата мечта,но с мен можеше да има само половината,аз бях вампир и не можех да имам дете,не и биологично дете..
-Защо?Да останем на плажа,не ми се прибира в къщата,нека се разходим,искам да ти се насладя на фона на водата,на плажа,на ...всичко
Чувствах се като дете с него и на това място,явно беше истина че любовта променя хората или в моя случай вампирите,защото определено не бях това което трябва да бъда и той бе причината.Пуснах ръката му и се дръпнах леко,засмях се и го предизвиках да ме хване

Сладка бе на фона на всичко с усмивката,която не слизаше от прекрасното и лице. Закачаше ме и ме провокираше да я гоня и да се опитам да я хвана. Тя бе просто сладурана,която заслужаваше много любов а не жиголо като мен.
-Ще ми бягаш значи...
Оставих я да ми се измъква измежду пръстите и,че не мога да я хвана. Всъщност можех,а и тя ако наистина искаше да бяга нямаше да е на този остров с мен:
-Ще те хвана...
Догоних я,като я хванах и я придърпах,а тя отново се опита да избяга:
-Ах,малко лисиче...
Притиснах я по силно и я гризнах леко по врата.

Притисна ме към тялото си ,а аз пропищях,не се бях чувствала така никога,през всички тези години се преструвах на щастлива ,а днес наистина бях,той бе до мен и си играеше с мен сякаш бяхме наистина деца
-Караш ме да се чувствам като дете...щастлива...
Усетих как ме гризна по врата,това разпали тялото ми,можехме да си играем така вечно и да насита,това беше наистина страхотно,но все повече се боях да не ни омръзне прекалено лесно...
-А ти..щастллив ли си с мен

-Безумно дори,никога не съм бил толкова щастлив. Да искам да бъда с някоя и това да не ми омръзва. Дори да се пале още и още.
Отново я ухапа но я целуна:
-Харесва ми как се смееш.
Пусна я след това я остави да се дръпне:
-Ти си една прекрасна вампирка,знаеш ли го?
Попитах я аз:
-Защо не те срещнах по-рано?

-Не знам,съдбата ни срещтна едва сега...
Пльоснах се на пясъка пред него и се загледах в тялото му което се извисяваше над мен,може би ако по-рано се бяхме срещтнали нямаше да се случи това,нямаше да го забележа или нямаше да се влюбя в него
-Колко по-рано любов моя?Преди да убия онзи негодник?Преди да ме прокълнат?Тогава дори не бях такава...

Настаних се до нея но не върху нея веднага,а легнах по гръб и загледах на горе:
-Трудно е да бъда романтичен,когато всеки път го обръщаш в минало или в нещо негативно.
Обърнах се към нея,като тя също се обърна към мен:
-Можеше да кажеш по-рано...
Целунах я по бузата но много бърза:
-Не бъди толкова негативна...
След това хвана ръката и:
-Знам,че е нестандартно но ще ти кажа какви са ми плановете.
Приближих се към нея:
-Когато намеря хубавия момент да ти предложа,да вдигнем хубава сватба. А,след това когато се нарадваме на медения месец,да осиновим едно или няколко деца,колкото можем да гледа ме.

Не бях негативна,но още ми бе трудно да не се връщам към миналото си,беше ми навик от години,всяко нещо да ме връща там,да кълна съдбата си,но сега нямах право,той бе тук с мен и ме обожаваше
-Как копнея да те даря с дете,искам аз да мога да ти дам плът от теб,от мен...наше
За миг се спрях,това не бе възможно,не биваше да измъчвам и него и себе си,защото той можеше да има,можеше да обладае жена и тя да му роди дете,но не и аз.Изтръпнах при тази мисъл,но и му имах доверие че няма да го направи,че ще иска мое дете,но и частица от мен се съмняваше