Преди 3 години във едно кафене някъде из Сан Фансиско

Слънчевите лъчи нежно огряваха всяка частица от голата ми плът.Рязко отваряйки очи установих че имам ужасно главоболие... колко ли бях пила снощи? Трябваха ми няколко минути за да осъзная че това не беше моето легло.Завъртях се към вътрешната страна не леглото.До мен имаше мъж .. непознат .. но лицето ми напомняше на някого .. най-вероятно спомен от снощи.Гледах с половин око докато разучавах извивите на мускулите му.Наистина имаше невероятно тяло.Нищо чудно че снощи той е бил избрания.
Протегнах се и се надигнах от леглото.Босите ми крачета докоснаха пода.Сякаш вървях по вода докато търсех дрехите си.Не издадох нито един шум.След секунди осъзнах че облеклото с което бях дошла до тук не беше подходящо за това време от деня.Обърнах се към близкия стол.Имаше червена риза.Навлякох я а във чантата си набутах късия потник от снощи.Вземайки токчетата си в една ръка а в другата чантата слязох на долния етаж.Точно до стълбите имаше огледало поспрях се за малко за да си оправя външния вид, след което се отправих към кухнята.Взех лист и химикал и надрасках на бързо:
“Вечерта беше невероятна,ще ти върна ризата при първа възможност!
Мелани
Естествено нямаше да има друг път.Все пак това си бях аз .. Похота .. една вечер при един друга при друг.Бях демон и ми харесваше да бъда такава.Излязох и пред входната врата обух обувките си.Погледах часът .. беше почти 8 и половина.Толкова рано.Минах покрай едно кафене.
“Защо пък не ?“ запитах се и влязох.Нямаше кой знае хора .. но въпреки това изглеждаше пълно... Тогава видях един мъж .. беше ми толкова познат .. стоеше на една маса сам.Подсмихнах се седнах несреща му наведох се близо до лицето му и промълвих:
-Я виж ето ето една позната физиономия.. какво търсиш тук Робърт ?
Нямаше начин просто да не го позная макар и да не го бях виждала от доста време ..

Можеше да се каже,че бе един доста спокоен и дори приятен ден. Обичах горещината и топлото време. Бях със синя риза и бял костюм,като сакото ме закачено на облегалката,защото повтарям си бе горещо. Не че имаше някакво значение,за демон като мен но все пак щях да бия на очи. Поръчах силно италианско кафе,както и кола,за допълнение. Не че имаше значение,просто обичах горчиви и сладки вкус на двете течности.
Докато четях небрежно пресата,за да се осведомя за случващото се по света. До мен се приближи някой който не очаквах но ми бе приятно. Не мислех,че някога мога да я засека пак.
-И това ако не си ти...
Истинското и име бе Мелани,а смъртен грях. Как да не се зарадваш на такава поява:
-В добро настроение,от приятно прекараната нощ май?
Въпроса бе риторичен и носеше своя отговор. Извадих златната табакера,като извадих една цигара. Обичах да пуша! Или по скоро обичах какво впечатление правех.

Познаваше ме .. при това доста добре.Усмихнах се на въпроса му.
-Хах .. разбира се .. знаеш как стоят нещата при мен ..-облегнах се назад.Въпреки това не отлепих поглед от него.Беше забавно... Познавахме се от около 1000 години и не се беше променил кой знае колко много.Все същия Робърт.
В същия този момент дойде барманката.Обърнах се към нея.Преценявайки я с поглед... прекалено добро момиче.Яката на униформата и беше вдигната възможно най-нагоре.Косата и беше прибрана в строг кок.А полата .. хмм .. дори баба ми нямаше да облече нещо толкова консервативно ..
“Девственица“... прошепнах тихо.Нямаше начин как Робърт да не ме е чул.
-Какво ще желаете ?
Попита ме тя със благ детински поглед.Втренчих се в нея.Не можех да отрека че под тези дрипи се криеше наистина едно много секси момиче.Сложих длан върху ръката и срещнах погледа и.
-Само едно капучино,скъпа.
Няколко секунди останахме така.
-Веднага госпожице.
След малко тя се завъртя и се отправи към склада.Определено щеше да има шоу.Облегнах се на масата и отново приковах кафевите си очи във неговите.
-Е .. смяташ ли да ми отговориш на въпроса ?-той ме погледна въпросително.Отворих уста за да му припомня това което го бях попитала когато внезапен смут се разля на масите наоколо.Всички мъже се обръщаха за да гледат една от сервитьорките ,която се беше запътила към нашата маса.Всъщност беше момиче от преди малко но .. по много различен начин.Ризата от униформата и беше разкопчана и се виждаше как гърдите и се местят от дишането и.Полата беше малко над коляното и от там се подаваха наистина два стройни крака.А косата и се спускаше по рамената.
“Интересно“ помислих си.
Момичето се приближи и остави чашата с кафе пред мен.Смигна на Робърт и отново се скри зад барплота.
Засмях се при вида на изражението на демона срещу мен.Прехапах устни и направих загрижена физиономия.
-Да .. наистина .. какъв ефект може да има едно докосване от смъртен грях ... нали ?-Разсмях се с цяло гърло.Беше забавно да си играеш с живота на хората.

Можеше да се каже,че това не е гледка,която да те учуди,тя обичаше да се забавлява без значение с кой точно. И за късмет на нея имаше едно доста невинно момиче. Не я обвинявах,самия аз бих се забавлявал с нея но не и по този начин. Не мога да отрека,че връщането на секси сервитьорката ми хареса и дълбоко зарадва окото ми:
-Не ме учудва ти винаги си носила обаянието си,дори и без да докосваш някой.
Оставих вестника на масата,гледах я с блаженство. Все едно човек виждаше божество,за мен тя бе същото,като божество за мен. Носеше,похотта,екстаза,еуфорита и всичко останало.
-Какво търса тук ли?
Повторих въпроса:
-Тук само отбивам време до нощта. А,нощем много добре знаеш,какво търся....
Храна и удоволствието,което идваше и с него. Тя много добре го знаеше:
-Докосвай повече хора,трябва и аз да похапвам,мисли и за мен малко. Една девственица,няма да реши проблема,а и въпреки че е сладка,няма онази хубава енергия която да ме засити.

Да .. беше симпатичен и сладък.Определено можеше да грабне окото на всяко едно момиче.
-Докосвай повече хора,трябва и аз да похапвам,мисли и за мен малко. Една девственица,няма да реши проблема,а и въпреки че е сладка,няма онази хубава енергия която да ме засити.
Наклоних главата си на страни изучавайки очите му.Колко наивни можеха да бъдат понякога демоните .. Нима не разбираше че всичко правя за моя изгода а не за нечия друга.Все пак реших да не споделям тези с мисли с него и насочих на втората част от думите му..
-О .. тогава господин Самото съвършенство .. бихте ли споделили с мен тогава коя е достойна да ви засити ?
Последва кратък смях.
-Повярвайте че понякога една девственица е по способна на много повече неща от колкото самата Афродита... или може би от Похота .. -последва гръм смях .. -Не не .. определено не може да е по добра от мен..
Той ме гледаше странно.
-Добре де .. шегувах се ... да не би вече да е забранено ?

-Най-рискованото и най-засищато бе секс с ангел. Чувствах се сит един месец. Копнея отново да го направя но за жалост,не всички ангели са толкова добронамерени,а никак не ми се връща за малко в "топлия дома".
Отлично знаех обаче,че тя гонеше само собствения си интерес,за това и се пошегувах,знаех че мога да разчитам само на себе си.
-Не си падам по девственици,обичам жени на възраст,който знаят,какво искат и как да го получат. Ненаситни са и не се изморяват лесно. Те кипят от енергия. А,особено ако не е задоволена от съпруга си,е просто като буркан от сладко. Отваряш и си хапваш донасита. Подобно на Карълсон.
Засмях се обичах да сравнявам,нещата с съвременни приказки или разкази,дори книги.
-Шегувай си се това си е доста приятно. Знаеш,че въпреки,че изглеждам сериозен,е само привидна маска.

Ангели .. защо ли тази дума ме накара да си спомня за Михайл ?Заради когото се бях превърнала в това което съм ? И как ли щеше да реагира Робърт ако разбереше че някога и аз бях ангел .. чист ангел .. преди да съгреша със сина Господен ? Изведнъж настроението ми се промени.. станах мълчалива .. и вкисната.Отпих бавно от чашата си и му хвърлих кос поглед.Единствено семейството(останалите смъртни грехове) ми знаеше историята.Именно те ме приеха без никакви въражения,но никога не можеше да очакваш подкрепа от друг демон за това винаги съм го крила.И въпреки годините в криене все пак се носеше легенда за мен.. Легендата не ми пречеше правеше още по известна даже.
След малко осъзнах че от известно време мълчим.Обикновено аз която винаги намирах какво да кажа мълчах не можех да кажа нищо.Беше малко неловко.Трябваше да се завържа разговор.Хвърлих поглед към масата и видях вестника.
-Нещо необичайно ?

Това явно не и хареса,е знаех историята и но се правех,че не я знам. По простата причина,че бях свикнал да не влагам много чувства,който ще ме въвлекат в обвързване. Чисто и просто инстинкт за самосъхранение.
-Не нищо интересно,просто се информирам,за да знам какво се е случвало. Туковиж след няколко години се сетя и не мога да си спомня какво точно се е случило днес.
Докато говорех през вратата влезе едно апетитно парче. С дълги тънки червени токчета,стъпваше уверено и правеше краката и още по дълги. Къса пола 5 сантиметра над коляното,прилепнала по нея с цепка отзад. Със сако и риза,която бе приятно разкопчана,показвайки пищтната и гръд. Червена коса в небрежен кок,черни очила,който я правеха делови,секси и огнена. Явно бе адвокатка или нещо подобно но привлече погледа ми:
-Виж ти виж ти,ето защо хората казвали,че Дявола носил Прада.
Обърнах се към събеседничката си,като се бях досетил,че за малко съм изместил погледа си от нея:
-Съжалявам разсейвам се бързо,особено от два чифта дълги крака и пищна гръд.

Мъже .. Ако ще и най-красивото момиче да стои пред тях видят ли чифт голям изкуствен бюст отново ще се разсеят. Обикновено бях свикнала аз да съм повода за разсеяност .. и се издразних малко но не ми пролича.Все пак имах гордост.
-Виждам -усмихнах се и вдигнах вежди.
Проследих това “парче как седна на една от масите.Не ми беше приятна .. не че виждах конкуренция но .. ме дразнеше.Бях си такава.Отпих последните глътки от кафето си и се обърнах към Робърдт с думите:
-Е.. аз мисля да тръгвам .. Идваш с мен или оставаш при .. хмм -кимнах към червенокоската.-Или ще се забавляш ?
Усмихнах се и зачаках отговор.Не че ме биваше да чакам но ...

П.п. Сори ама нещо нямам муза хДД

Въпрос с повишена трудности,дали да отида с най-големия грях и ли да остана с дългите крака. Изправих се след Мелани,като минах зад нея,отместих косите от дясната и страна. Миришеше изкусително,както винаги беше:
-А,кога си се ограничавала само с един?
Преминах по нежния и врат:
-Спомняш ли си в Рим какво беше?
Приближих ухото си към нея:
-Защо да не можем да привлечем и тази красавица в една перфектно трио. Аз,ще съм сит,а ти ще се забавляваш...
Целунах леко врата и,ако успеех успеех,ако не не.

Честно да си призная .. предложението му ме заинтересува. Особено целия този театър който изигра .. Обърнах се срещу него.Усмихнах се игриво и се приближих до него.Бях толкова близо че той можеше да преброи миглите ми.
-От къде знаеш че не мога и сама да те заситя ? -прошепнах, и дъхът ми опари кожата му.-или .. пък кой ти каза че искам да се забавлявам ?
Засмях се.Гледах го право в очите и прехапах долната си устна.
Предложението беше добро но .. не беше за мен.Не обичах да имам конкуренция в леглото .. Ако правех нещо щях да съм сама ..
-Все още чакам отговора ..-намигнах му и много бавно тръгнах към вратата.Избора си беше негов .. ако избереше да ме последва .. едва ли някога щеше да забрави този ден .. а ако предпочетеше да е с госпожица “Голям Бюст“ добре .. загубата беше изцяло негова.
Излязох през вратата.Прокарах ръка през косата си и сложих слънчевите очила.Нямах намерение да го чакам дълго все пак не беше в природата ми.

Не очаквах да ми откаже по простата причина,че по време на Римската империя,бях чувал за многобройните оргии който правеше. Но нямаше да си играя с някоя,която можех и след два дена да проследя,а по стъпките на един смъртен грях много трудно.
Взех сакото си,като оставих пари за сметката и тлъст бакшиш,за да се зарадва секси сервитьорката.
Излязох,като се чу звънчето за излизането. Застанах до нея но не я погледнах просто се усмихнах:
-Хубав слънчев ден,как да не се чувстваш уютно?!
Риторичен въпрос,който не искаше отговор. Обърнах се към нея и казах:
-Е,на къде сега?

-Е,на къде сега?
Попита ме като застана до мен.
-Ами .. ако искаш може към хотела във който съм отседнала ? -усмихнах се закачливо.
Без да чакам отговор тръгнах да се пресичам улицата без дори да се огледам дали минава кола. Робърт ме последва.Завихме зад ъгъла и ето че се намирахме пред един от най-големите хотели във в града.Точно преди да се качим в асансьора жената зад рецепцията ме повика:
-Госпожице Дейл,бихте ли дошли за малко трябва да ви предам нещо.
-Идвам ей сега.-прошепнах му и се запътих към жената.
-Това е за вас от ъъ .. Матео.. не мога да прочета фамилията -започна да ми говори.-Отби се снощи и каза да ви кажа че трябва да му се обадите при първа възможност.
Взех плика който ми подаде,но не го отворих.Вече знаех какво пише вътре.
-Благодаря.
Цялата история всъщност беше такава че преди седмица със съпруга ми отново се бяхме скарали заради поредната ми изневеря.Не че ме интересуваше много но .. Прибрах писмото в чантата и се върнах при Робърт.Качихме в стаята ми.
-Да ти предложа нещо ?Кафе ? Или нещо друго ?

Класа можеше да се каже от първа ръка. Хотел от голяма висота,един от най-хубавите в града. Кога ли съм се съмнявал в това. Бях до асансьора,когато я чаках да дойде. Бе на рецепцията и взе някакъв плик. Матео,това не беше ли съпруга и? Винаги едно ми бе странно,защото се женеха и омъжваха,когато не можеха да бъдат верни. Това явно винаги беше проблем,ето защо аз самия никога не се обвързвах,понякога изтривах спомените и ги превръщах в сън,за да не ме познаят,за да е просто сън.
След като пъхна писмото тръгна към мен,качих ме се в асансьора,а тя натисна копчето за етажа. Съвсем скоро бях ме и в нещо,като президентски апартамент. Стъпих бавно в стаята,като разкопчах сакото си,като сложих на един стол. Разкопчах ръкавите на ризата си и ги навих на горе:
-Пих кафе мисля,че е ред за едно уиски,чисто...
Трябваше да се почне от някъде,макар да не обичах дългите увертюри. Но нямаше да я награбя и просто...
Седнах на леглото,миришеше на похот,въпреки че чаршафите бяха сменени,не бе само един,може би няколко:
-Това легло,ако можеше да говори...
Само че го правеше,това можеше да се долови,само от демони като мен и от дедектив но много по бавно:
-Все едно се потяпяш в море от страст,екстаз и още куб неща.

Той се настани на леглото а аз отидох за две чаши уиски.Докато наливах Джак Даниелс във две чаши Робърт започна да говори за леглото ми ..
-Напълно си прав-засмях се докато му подавах чашата.-Тук съм от седмица .. и съм преспала само една нощ, но каква нощ ..
Отдадох се на няколко секунди спомени.Отпих от чашата и го погледнах.Трябваше да завържа някакъв разговор .. все пак не можеше от самото начало да се нахвърлим един на друг.. О да определено и двамата знаехме какво ще се случи но .. го карахме полека .. макар и досадно понякога си заслужаваше ...
-Хмм .. кажи с теб какво става .. не сме се виждали от .. хмм .. както бях за последно в ада ..
Свих устни и погледнах измъчено.. Не бяха едни от най-хубавите ми спомени .. Отпих още веднъж от чашата и я оставих на рафта който беше до мен.
-Е .. ?
Попитах .. без да знам какво точно питах ... ако решеше да го приеме като намек да започваме окей а ако решеше да разкаже какво е правел през последните.. ъъ 100 години .. добре.. щях да го понеса.

-Оу не ми говори за Ада,знаеш че не обичам да се връщам там. А при всяко привикване минавам през там. Толкова ненавиждам това,добре че на скоро загубиха магията за привикване на сукубуси.
Намръщих се и видях как слагаше чашата на рафта. Може би бе сигнал за действие но нямах намерение да бързам но и да не си губя времето в приказки. Или поне не такива. Протегнах ръката си към нея и я погалих с опакото на дланта си нежно и леко по бузата. Обърнах я после и погалих врата. Ризата бе леко разкопчана но не достатъчно. Посегнах към първото и го откопчах,после към другото,като открих прекрасната гледка и тялото,което щях да докосна.
-Вече знам,защо съпруга ти толкова много ревнува. Как можеш да делиш,толкова дяволски красиво тяло.

Когато каза да не му говоря за ада се подсмихнах.След малко посегна към мен.. започна да разкопчава ризата,която дори не беше моя.
-Вече знам,защо съпруга ти толкова много ревнува. Как можеш да делиш,толкова дяволски красиво тяло.
Тези думи ме накараха на направя следното: Tръгнах към него.Бутнах го така че да легне на леглото и бавно се качих върху него докато разкопчавах ризата.Тялото ми беше плътно до неговото.Лицето ми беше на сантиметри от неговото.
-Хайде да не говорим за съпруга ми ? -устните ми минаха като шепот през неговите-Можем да се отдадем за много по вълнуващи неща.
И го целунах .. страстно и палаво само така както само аз мога.Езикът ми тръгна да търси неговия и скоро го намери .. Една от ръцете ми се спусна по гърдите му и корема му .. търсейки изучавайки ...

Май и това я ентусиазира,може би си мислеше за съпруга си. Нямах проблеми,бях свикнал да съм нещо,като заместител. Сега също щях да играя тази роля.
Погалих я по кръста,като свалих ръцете си на долу,покрай дупето и краката и,външната страна на бедрата и,леко я стиснах но без да причиня болка.
Езичетата ни се преплитаха един в друг,като отвръщах със същата страст,каквато и тя ми даваше,дори може би повече.
Ръката и бе палава не я спирах и моята също нямаше да остане безучастна.
Погалих я нежно,имаше изкусителни форми и невероятна кожа. Нежно продължавах на горе,като съвсем малко си поиграх с пищността и гръд.
После я притиснах към себе си и я обърнах към леглото и аз бях отгоре,заместител или не нямаше да чакам само тя да ме командва.

И неговите ръце не бяха от най-послушните.Обикаляха по тялото ми без никакви проблеми.
След малко реших че е прекалено облечен и нетърпеливо започнах да събличам дрехите му.Когато стигнах до ризата му се изправих до седнало положение и копче по копче.Бях захапала леко долната си устна и го гледах ту в очите ту към ризата му.Беше ми много забавна тази игра ..
След като приключих с неговите копчета съблякох и моята риза.Оставайки само по сутиен и дънки отново доближих устни към неговите а през това време ръцете ми се заеха с колана на панталона му.
Бях се възбудила до такава степен .. просто го исках тук и сега на момента не исках да отлагам повече.

» Преди 3 години
» Преди няколко дена - някъде в зеленият лабиринт.
» Ирландия преди 2 години
» Преди един месец
» Преди 6 месеца във Франция