По принцип Екс избягваше да излиза денем, но понякога правеше и такива изключения. Скоро слънцето щеше да залезе, което го успокояваше. Като всеки демон обичаше нощта и прикритието, което осигуряваше тя. Макар да не желаеше да бъде това в което го бяха превърнали нямаше голям избор, нямаше връщане назад, сега само трябваше да научи начин, по който да свърши живота му. За тези хиляда години живот беше научил много, и както вървеше с умирането щеше да живее поне още толкова.
Отиде в парка за да се разходи малко сред природата. Тя винаги го беше карала да се възхищава на величието на създателя на всичко това.
Започна разходката си от градините с цветята, а след като свърши с изучаването на пъстрите ниски храстчета се насочи към онзи голям зелен лабиринт. Щеше да си убие времето в него. Навлезе внимателно в него като се оглеждаше във всички посоки. На няколко пъти попадна в задънени "улици", но когато направи поредни завой се сблъска с едно момиче.
- Много съжалявам госпожице, тук лесно може да се загуби човек. - Извини се веднага Екс, преди всичко беше джентълмен.