Преди един месец

Заглавие: Преди един месец Сря Окт 31, 2012 11:12 pm

Винаги съм бил голям любител на пътешествията и съм изключително благодарен на съдбата, че ме е дарила с безсмъртие, което ми позволява да се отдам на една от най-големите ми страсти.През целия си живот, може да се каже, че съм обиколил почти целия свят.Бил съм почти навсякъде, дори из места, които не са обитавани от хора.Някои градове ми направиха силно впечатление и ме карат да ги посещавам отново при първа възможност.
Един от тези градове е Валенсия.За града мога да кажа, че е изключително красив и никога не би ми омръзнало да обикалям из улиците му съвсем безцелно.Освен това винаги се случва нещо интересно, а интересните неща са от изключителна ценност за същество като мен, на което след толкова векове не му е останало нищо, с което да се занимава.Другото, което ме привличаше във Валенсия бяха красивите жени, с които, след като преспя, си засищам постоянния глад.
Така един ден, след дълъг престой в Аляска, ми се прииска да отида на някое топло местенце и първия град за който се сетих бе именно Валенсия.
Както винаги правя това, което искам и никой не е в състояние да ме спре по какъвто и да е начин.След няколко часа вече се разхождах из улиците на испанското градче.
Бях прекалено изморен от дългото пътуване, през което ми се наложи да премина, за да стигна тук.Понеже нямах търпение, не спирах никъде за почивки и това също се отрази на физическото ми състояние.Тогава имах нужда само и единствено от няколко шота здрав алкохол, с който да се ободря.
Без да му мисля много отидох в едно от предпочитаните от мен кафета в града.Доста е голямо и винаги е пълно с хора.А какво за мен са купчина смъртни?!Меню, с голям избор...Освен това барът беше един от най-скъпите, което значеше, че клиентите не са някакви мърляви бедняци, а хора от елита на обществото.
Още щом прекрачих прага на заведението, силна музика продъни ушите ми, които през последните няколко месеца бяха свикнали с мъртвешка тишина, каквато цареше в Аляска.Също така се усещаше доста силно и миризмата от цигарения дим, който витаеше на големи бели облаци из пространството.
Реших да игнорирам младежа, който ме изблъска с рамо, докато вървях към любимите си места - високите столове, наредени прецизно около барплота.Щом стигнах желаното място си издърпах единия стол и с въздишка седнах.Поогледах се набързо и видях една много красива жена, седнала от дясната ми страна.Вляво от мен не седеше никой, което ми доставяше малка капка комфорт.
-Един шот.-поръчах, когато барманката дотича и втренчи въпросителен поглед в мен.-Всъщност, нека са два.-допълних и се обърнах към момичето до мен.-Аз черпя.Надявам се да не възразявате.-когато исках нещо, можех да го получа на всяка цена и ако този път цената беше да се правя на учтив джентълмен, щях да поема ролята.-Забелязах, че сте сама и реших...Чакате ли някой?-побързах да спра с досадните обяснения и да прехвърля разговора в нейни ръце.

Отново и отново .. злото никога нямаше край ... Вампири,върколаци,демони.. омръзна ми.Просто случай след случай .. а когато обикаляш сам страната в търсене на такива кучи синове за убиване .. ехх .. не беше кой знае каква забава.
Беше минал поредния тежък ден .. поредния тежък случай ..
Дух на жена която иска да отмъсти на съпруга си заради изневярата .. Беше толкова ъъ ... как да го кажа .. зловещо .. не не мисля.Бях виждала какви ли не неща кои от кои все по зловещи но .. духът на това младо момиче определено оставаше отпечатък.И ако не работех това .. може би щях да се застъпя за нея.Все пак я разбирах.. от части.Беше ужасно.
Целия този спомен премина през главата ми докато шофирах сребристия си джип към Веленция. Пътят беше безупречен.Едно нормално нещо което испанците бяха свършили добре.Въпреки това имаше две причина да отида там.Едната беше че бях решила да изляза в заслужена почивка... все пак .. не всеки ден печелиш 10 бона на покер нали ?
А именно това ми се случи преди няколко дни.Беше странно но и забавно.
Сега ще попитате коя е втората причина нали ? Ами ..дали от въображение дали от друго но тук имаше случай .. тези убийства които бяха във вестниците не бяха ирония на съдбата.
Спрях колата си пред един скъп хотел.Реших да се поглезя.Един живот живеем нали ?Усмихнах се когато момичето на рецепцията ме видя.Едва ли някога беше очаквала че момиче облечено така като мен ще прекрачи прага на хотела.От далеч си личеше че съм мъжкарана.Широки дънки тесен потник и мини сак.Да не забравим и шапката с козирка.Докато ми подаваше ключа потръпна сякаш бях заразна.Стана ми смешно .. наистина много смешно.Нормалните хора бяха толкова банални по някога.Качих се във стаята ми номер 467.Отключих и първата ми работа беше да се тръшна на мекото легло.“Ахх каква прелест!“Всичко беше толкова нежно.Влязох в банята за да разгледам съпунчетата във форма на розички.Бяха толкова сладки и какъв аромат.Вече копнеех да се изкъпя.Оставих водата да напълни ваната докато аз слагах различни шампоани и други глупсоти които намерих във един от шкафовете.След като се получи гъстя пяна със стотици мехурчета съблякох дрехите и потопих тялото си вътре.Какво блаженство.Може би стоях около час два но когато излязох вече беше паднал мрак.Надникнах през прозореца.Имах перфектен изглед към центъра.Очите ми любопитно зашариха по пейзажа докато не се спряха на един бар.
Нямах време за губене ..Облякох червена тясна рокля която стигаше малко над колято.Сплетох косата си на плитка която оставих да се спуска по едното ми рамо и обух 15 см-тровите токчета.Няколко гривни.. чантата и дим да ме няма.Бързо намерих бара.Влязох и се запътих към барплота.
-Една маргарита ако обичате.
Смигнах на бармана когато ми донесе чашата.Във същия този момент седна един висок мъж.Беше много сладък .. и секси ... о да много секси.Реши да завърже разговор.
-Един шот.Всъщност, нека са два.Аз черпя.Надявам се да не възразявате.Забелязах, че сте сама и реших...Чакате ли някой?
Каква роля играеше само.. хах .. но той си нямаше и на представа че ми беше ясен като бял ден и все пак реших да игарая по неговите правила:
-Може би да.. а може би не ..
Усмихнах се закачливо.В този момент шотове ни пристигнаха.
-До дъно -казах и глътнах моя.Течността изгори гърлото ми и кожата ми настръхна.О да определено щеше да бъде тежка нощ..

По отговора й разбрах, че няма намерение да бъде честна с мен, поне за момента, а ще се преструва на нещо, което всъщност не е.Точно като мен.
Също така обаче ми стана ясно, че всъщност не чака никого, защото ако беше обратното, нямаше да приеме шота ми.Уви, тя направи точно обратното.Взе малката чашка и я опразни на един дъх, при което изражението й прие много смешна гримаса, като че ли беше изяла лимон.
Реших да последвам примера й и излях парещата течност в устата си, като след секунда тя се разля по хранопровода ми, затопляйки го от горе до долу.
-Още два такива!-махнах с ръка на служебното лице и се обърнах към момичето.-Чудя се, така както сме започнали, дали ще можеш да издържиш на темпото ми?-тъкмо, когато привърших изречението си, барманката достави поръчката ми.-Заповядай.-плъзнах чашата по плота, с прецизна точност, така че да спре точно пред нея.
Взех моята и я повдигнах, сякаш казвах "Наздраве!", след което повторих действието от преди малко.Алкохолът тук си го биваше.Личеше си, че е качествен, а не като тези, които предлагат в повечето барове - евтини ментета, които продават на цената на оригинала, с цел да изкарат колкото се може повече пари.Лично за мен парите нямаха абсолютно никакво значение.Важното беше само и единствено качеството, защото изключително много държа на него.Иначе няма как да се отпусна...
-Какво прави красиво младо момиче, като теб на скучно място, като това, при това съвсем сама?-не, че ме вълнуваше толкова, но трябваше да завържа някакъв разговор, защото иначе щеше да настъпи неловко мълчание, както се случва обикновено при непознатите.
Вгледах се в зелените й очи, които притежаваха кафеникав оттенък.Бяха големи и красиви, както всичко останало в нея.Беше необичайно съвършена, за да е обикновен човек.Със сигурност имаше нещо специално в нея, което разбуди любопитството ми.
От една страна можех просто да я накарам да ми каже, използвайки силата ми, но ми се стори прекалено лесно й скучно.А и щеше да ми е приятно да прекарам известно време с нея, през което да добия нужната ми информация.
-Да поръчам ли по още едно?-погледнах я въпросително.-Не си мисли, че искам да те напия...В никакъв случай.Просто имам нужда от малко алкохол, а ми е неудобно да пия в присъствието на дама като теб, без да я черпя.-усмихнах й се с една от онези "добронамерени" усмивки.

Обърнах следващия шот. И по лицето ми се разля миловидна закачлива усмивка.Попита ме дали ще мога да издържа на темпото му след което бутна към мен още един шот. Погледнах малката чашка пред мен а после погледа ми се насочи към него.Не ми беше нужен повече от дъх за да глътна течността.Според мен това беше предостатъчен отговор.И все пак бях прекарала много време висейки по баровете със останалите ловци.. бях една от малкото жени които се занимава с този бизнес .. следователно .. много от тях бяха изгубили парите си подценявайки ме.
-Какво прави красиво младо момиче, като теб на скучно място, като това, при това съвсем сама?
Този въпрос последва .. хмм не знаех дали си струва да отговарям .. ее не че ако отговорех щях да кажа истината.В последно време щом отворех уста избълвах по някоя лъжа но това беше част от работата ми.Не зависеше от мен .. Без да чака отговор той продължи:
-Да поръчам ли по още едно?Не си мисли, че искам да те напия...В никакъв случай.Просто имам нужда от малко алкохол, а ми е неудобно да пия в присъствието на дама като теб, без да я черпя.
Засмях се, а той извади от онези усмивки които би трябвало да свалят момичетата.
-Хмм първо .. не мисля че с това .. ще се напия ..-казах го докато прехапах долната си устна.
-Да опитаме ?
-Да опитаме.-съгласих се веднага.Нямаше начин просто да ме надпие.Обръщах шот след шот.При това на далавера.Не трябваше да плащам нищо което определено ме устройваше.Скоро главата ми се замая но въпреки това още не бях достатъчно пияна.Вече се бях много близо до него и си говорихме за какви ли не глупости.Смехът ми се разнасяше наоколо.Беше ми весело и това ми харесваше.За първи от доста време се намери човек който да ми оправи настроение а не да ме поучава или да ме съди.Беше симпатичен и много сладък ..просто идеално.Глътнах още един шот и се подпрях на рамото му.
-Е .. какво ще правим сега ?
Усмихвах се широко.

Въпреки, че се опитах да я убедя, че не искам да я напивам, макар че точно това ми беше целта, тя не ми повярва.И все пак това въобще не я притесни.Дори напротив...Мотивира я да ми докаже, че колкото и да се опитвам, трудно ще постигна целта си.Така, искайки да докаже издръжливостта си към алкохола, момичето обръщаше шот след шот, едновременно с мен.След около час дори им загубих бройката, но това няма абсолютно никакво значение.В крайна сметка, тя наистина успя да ми докаже, че носи на алкохол, но това щеше да впечатляващо, ако бях човек.Признавам, че издържа доста, за обикновен смъртен, но ако продължавахме в същия дух, скоро щеше да се наложи да я изнасям от тук.Все пак на мен нищо не ми пречеше да пия тук цяла нощ, поддържайки същото темпо,но разликата между мен и нея е огромна.
Вече беше леко замаяна и от време на време говореше пълни безсмислици и описваше личния си живот, но това въобще не ме смущаваше.Напротив...За мен беше още по-добре, защото щеше да ми е по-лесно да получа това, което ми трябва.Хората стават прекалено откровени и още по-наивни, когато са пийнали, което беше в мой плюс.Още няколко шота и щях да получа нужната ми информация, без дори да се налага да я питам.
Ако трябва да бъда честен, компанията й ми беше изключително приятна.Беше изключително весела и покрай нея и аз не можех да сдържам смеха си.От доста време не се бях смял толкова и това наистина ми се отрази добре.От една страна ми беше омръзнало да бъда във враждебни отношения със всеки вампир, демон, вещица или каквото й да е друго създание, но нямах избор.Част от мен искаше нещата да се променят, но тази част беше прекалено слаба и не можеше да надвие останалата.Тази останала част знаеше, че не винаги получавам нещата, които искам толкова лесно.Не всеки е готов доброволно да се лиши от нещо, което да отиде в моя полза, за това се налага да предприемам по-дръзки и груби решения.А и трудно бих заличил славата, която ми се носеше наоколо...Все пак не е лесно, след като в продължение на хиляди години си бил хладнокръвен убиец, който се интересува само и единствено от себе си, изведнъж да станеш добронамерено същество, което помага на всеки срещнат.Просто беше невъзможно....За тези изминали векове егоизма се бе вкоренил прекалено дълбоко в мен и трудно бих се отървал от него, а и не исках.Беше ми по-лесно да съм сам, без близки и приятели, защото ако имам такива, това значи, че ще изпитвам любов към тях, а любовта е слабост.Слабост, която не мога да си позволя.
-Виж сега, предлагам ти да излезем да се поразходим на някое тихо местенце, защото тук е прекалено шумно и ми се наду главата.-огледах помещението набързо.
Оказа се, че вече беше претъпкано с хора, които постоянно си дърдореха, надвиквайки се с музиката.Получаваше се една неописуема какофония - смесица между силна музика и около стотина човешки гласа.
-Ако пък ти е дошло в повече и си уморена, мога просто да те изпратя до вас.-да бе...
Не бих я изпратил до тях "просто така".Най-вероятно щях да я принудя да ми каже, това, което ме интересува, след това щях да задоволя мъжките си нужди, а до тогава ще е станало време за вечеря...

Наливахме се шот след шот. Вече бях във нещо в транс и започнах да говоря неща които дори не бяха истина.Не се поддавах толкова лесно.Изкарах се че съм имала щастливо детство,че името ми Джесика и че дори съм имала по-малка сестра.Бълвах лъжи след лъжи и най-странното беше че той ми вярваше.Или поне се правеше че ми вярва.Не знам.Обаче имаше нещо странно в него.Повече слушаше от колкото да говори и това си беше притеснително.Само ако знаеше че се занимавам една от гадните професии на света.Бях ловец не свръхестествени същества и бих казала много доббър ловец.Семейството ми беше убито от демони когато бях на 6 месеца.. и бях отгледана от семейство на ловци.Целия ми живот беше много брутален и всичко .. беше .. Ако му кажех истината едва ли щеше да ми повярва че съществуват вампири,върколаци и други подобни свръхестествени неща.
Предложи че е време да си ходя но аз изобщо не чувствах нищо подобно. Нощта беше пред нас и .. щом бях в компанията на такъв мъж едва ли щях да спя.Естествено се съгласих.Можех ли да откажа такова нещо.Взех чантата си и тръгнах през навалицата,като го оставих той да плати всичко онова което бяхме изпили .. а то беше наистина много.Чак започнах да се чудя как още се държа на тези токчета.
Бях вече навън когато той дойде.Прокарах ръка през косата си и се усмихнах.
-Отседнала съм във един хотел наблизо .. или не много близо .. предлагам ти да повървим пеша .. така или иначе няма почти никой по това време на нощта .. така чеее ..
Прехапах долната си устна и го изчаках да тръгне пред мен.По пътя си говорихме за толкова много глупости .. беше ми невероятно смешно.Чудех се защо ли е толкова забавен.. отдавна се бях смяла и забавлявала толкова.И изведнъж настана ловко мълчание.. трябваше да подхвана нова тема за разговор .. Реших да видя дали вярва в някой неща .. дали от алкохола или заради инстинките ми на ловец но започнах да си въобразявам разни неща от сорта че е прекалено сладък за да е нормален човек.. просто може би си търсих причина която да провали всичко.. защото винаги се случваше така ..
-Мислиш ли че вампирите съществуват ?
Въпроса беше зададен директно без никакви овъртания. Просто исках да знам какво мисли по въпроса .. замълча и не отговори.. но тъй като си падах малко нахалитет започнах:
-Смисъл ... знам че е малко странно но .. има толкова много доказателства за хора които са били нападнати от вампири .. и не само .. върколаци,демони .. и още милион различни раси .. Не знам .. може би не съществуват но ..
В този момент една лампичка ми просветна .. дали наистина беше това .. или просто се лъжех .. акцента който имаше и .. много стар пръстен на едната си ръка,който всеки нормален човек би продал някъде защото струваше поне милион..И всичкото това събиране на информация ..
-Чакай малко .. ти .. ти .. си вампир ?
Чак сама не си вярвах .. ако не друго то поне бях провалила хубавата вечер .. но ако беше вампир .. си имах огромен проблем който трябваше да реша веднага ..
Спрях рязко и от чантата си извадих един пистолет.Беше зареден със дървени куршуми .. ако беше човек щеше да ме помисли за луда но не можех да рискувам .. трябваше да знам ..

Спрях на едно място й я погледнах с раздразнение.Човешки същества!Мислеха си,че с пистолет пълен с куршуми ще постигнат нещо.Не,че не можех да го избия от ръцете й и просто да приключа с нея веднъж завинаги,но просто не смеех..Добре де,не че не смеех,но ако беше нещо специално…Ако убиех създание,което щеше да ми е от полза…
Озовах се зад нея за по-малко от миг.Хванах я за врата и извих ръката с която държеше пистолета.Оръжието падна на земята,оставяйки след себе си едно продължително ехо.
Въздъхнах и затегнах хватката на ръката си около врата й.
-Не искам да те убивам.Вярвай ми.Допадаш ми, но защо трябваше да разваляш всичко?-поклатих глава с престорено огорчение и я дръпнах в сенките.
В главата ми започнаха да се изреждат хиляди планове и начини по които да изкопча нужната информация ,да вечерям и да реша дали да я убия или не.Можех да й въздействам.Да.Тя щеше да забрави всичко или дори дам и каже всичко,което поискам,а после…
-Ако бъдеш послушна ще те пусна.-знаех,че тя няма да ме послуша.Бях убеден в това.
Обърнах я с лице към себе си и се вгледах в очите й.
Усетих енергията,която напираше от мен.
Видях как зениците й се стесняват и заговорих:
-Няма да помниш това,което се случи току що.Отивали сме към хотела, но си паднала докато сме вървели.-Когато се дръпнах от нея,тя имаше вид на малко кученце,което е било изхвърлено от къщата поради тежко провинение,но това не трая дълго.
Тя тръсна глава и ми се усмихна.Отговорих й със същото,макар че все още бях на щрек.Не можех да рискувам да разбере какъв съм в същност.А и не исках.Прекалено много ми се правеше секс с нея,за да изпусна възможността.
Останах загледан в нея,докато размишлявах над случилото се.Явно,че тя бе ловец.Беше подготвена за среща с вампир,а и очевидно знаеше и за много други създания.И ето,че отново бях прав.
Замислих се за ловците.Нямаше много от тях.Все пак свръхестествените създания се грижехме добре за себе си и се стараехме да заличим всички заплахи за нашето пребиваване.А ловците бяха заплаха,която лесно заличихме.Но явно не изцяло.
Защо обаче трябваше точно това крехко момиче да бъде ловец?Все едно Моли да ме погне,за да ме убие…Трепнах при самата мисъл.Не.Не и Моли.Точно тя никога не би го направила.Или би?Всъщност изобщо не трябваше да мисля за това.Не и в момента.
-Е…Отиваме ли в хотела?До колкото си спомням щеше да ме черпиш питие.-подкачих я и прокарах ръка около талията й все още в очакване на нещо.

А после а съм била наивна .. наистина ли ?Мислеше си че щом съм човек преспокойно може да би въздейства.. хаха да ама друг път.Вампирите бяха толкова ъъ как да кажа .. лекомислени .. повечето които бях срещала..сякаш не бяха чували за думата върбинка.. или ако бяха чували не знаеха че щом имаш в себе си върбинка тяхното въздействие просто не действаше.И все пак беше забавно да си играеш с тях както те си мислеха че правят с теб.
Естествено се направих че съм под въздействие и му се усмихнах.Тръгнахме към хотела.Вече бях сътворила върховния си план.. хем щях да имам полза от него хем щях да си свърша работа.
До колкото бях чувала секса с вампир не можело да се сравня с нищо друго.Сега имах шанса да проверя това.Той прокара ръка през талията ми прегръщайки ме едва ли не и каза:
-Е…Отиваме ли в хотела?До колкото си спомням щеше да ме черпиш питие.
Прокарах ръка под неговата и я увих кръста му.Подпрях глава на рамото му и започнах да се правя на много по пияна от колкото съм.Леко залитах и се разлигавих:
-Наистина .. супер тогава ! -възкликнах с мазна усмивка.
След около дестина минути стигнахме хотела.Поканих го да влезе и затворих вратата.В момента в който се обърна към мен го целунах.Все пак трябваше да играя ролята на побъркала се нимфоманка.
Бавно го залепих за стената все така целувайки по начин какъвто само аз си знаех.Ръцете ми много по немирни от друг път си позволяваха да докосват най-интимните му части без никакви угризения.
-Мисля да забравим за питието и да се отдадем на други забавления-казах като устните ми минаха като шепот през неговите.Тръгнах по една пътечка към ухото му..
-Искам те Колтън .. тук и сега !
Прошепнах тихо и дъхът ми опари кожата му.
-Искам те от мига в който седна до мен в бара.
Захапах съвсем леко меката част на ухото му.Езика ми тръгна да търси неговия и съвсем скоро го откри.Да .. определено ако не друго то поне се целуваше по уникален начин.Щях да си прекарам добре и го осъзнавах защото усещах че вече бях влажна, а това си беше постижение.

» Преди известно време
» Ирландия преди 2 години
» Преди 3 години
» Преди 5 месеца в Лондон
» Преди 6 месеца във Франция