Преди година..

Всичко бе прекрасно до момента в който Алек трябваше да излезна от в къщи.. Да кажем, че имаше прекрасна среща на която не можеше да откаже.. Но да не забравим, бе със стра позната или може би нещо повече.. Кой знае, но определено не искаше да кара госпожица Молин да чака. Влезна в банята взимайки на бързо душ и също толкова бързо излезна обличайки дрехите си, както обикновенно дънки и черната прилепнала тениска подчертавайки толкова добре, така неустоимия му чар.. Излезна от апартамента и се запъти директно, към уговоркта си. Не искаше да е на шумно място, така че се бяха разбрали да се видят в близкия ресторант. Ммм да кажем, че господина обичаше да се храни извън домашните условия, и то определено когато бяха в подобаваща компания.. Влезна и първото, което забеляза, бе че синеоката девойка, както винаги бе дошла преди него..
Приближавайки се към масата, усмивката му ставаше все по широка и неустоима..
-Моли, Моли както винаги навреме, даже и подранила.. – каза й то сякайки срещу нея, усмихвайки се доволно..
-И както винаги все така прекрасна. – Алек ценеше женската красота, а определено не можеше да не отчете нейната..

Наближаващата есен караше Молин да се замисля за онези отдавна отминали времена, когато тя посещаваше началното училище. Близнаците тъкмо се бяха родили, и тя бе озарена от щастие, че няма да е единственото дете в семейството на Ела и Леан Оливър. Унесла се в точно такъв спомен за училището и не чак толкова отдавна отминалото и детство тя си спомни и за хората с които го е прекарала. Близките, приятелите, познатите и не чак толкова харесвани персони с които бе изживяла какви ли не ситуации. За ожулените колена, карането на колело и среднощните измъквания от вкъщи. За всички щуротии които бе вършила, и за които скъпоценната й майчица и до ден днешен не подозираше абсолютно нищо, и особено за човека с който бе направила голяма част от тях.
Моли седеше на стола си и по възможно най-търпеливия начин изчакваше Алексей да се появи.
Разбира се бе подранила, както всеки друг път, но се надяваше Алексей вече да е свикнала на вманиячеността й за точност и да дойде час по скоро. Когато го видя да минава през стъклената врата, една вяла усмивка се появи за секунди на лицето й, но с всяка крачка с която той се приближаваше към нея усмивката изчезваше.
- Така е модерно - отвърна Моли, като стана от мястото си, за да поздрави Алексей. - Благодаря ти, реших да се обадя, да видя дали си все още тук.. Отдавна не съм те виждала.

Алек забеляза падащата усмивка на Молин , но това не му направи голямо впечатление. Седна срещу нея, като се усмихна все толкова широко.
-До скоро не бях в града, просто уцели момента. Както винаги . – Добави той, всичко това го караше да се сеща за преди време, когато с Молен излизаха нагоре надолу, за училищните врмена, и за лудорийте.. Но сега, сега всичко бе много по различно..Не я бе виждал от много отдавна, може би защото си се бе върнал в Сан Петърбург и не бе се връщал, до преди няколко седмици..
-Аз.. Радвам се да те видя Моли, не си се променила.. – беше запазила напълно чертите си, както й факта, че много рядко можеше да я видиш да се усмихва, но правеше опити.Но все пак Моли си му оставаше слабост. Бе забравил всички, наоколо, но нея.. Нея винаги си я поменеше..
-Кажи ми какво става? Как върви живота ти? Наслаждаваш ли му се както очакваше? – Все така усмихнат, гледащ сините й очи, чакайки отговора й, повдигна пръста си и поръча бутилка червено вино, да нашия Алексей обичаше да се глези...