Преди 5 месеца в Лондон

Беше един прекрасен ден.Слънчевите лъчи увеличаваха светлината в града.Имах среща със стара позната в едно кафене.Тя беше добро момиче с сравнение с мен.Бяхме приятели от дълго време и разбрах че е в Лондон.Тръгнах към кафенето с надежда да е там или да засъснее,но не с един час.Стигнах до там и я видях в далечината да идва към мен.Погледнах към нея след като беше при мен.
-Здравей Шар.Ще влиза ме ли?-показах и вратата в знак на заповядай вътре.Тя влезе,а аз я последвах.Дръпнах стола и и тя седна.
-Как си?-попитах с усмивка

Денят беше хубав, което всъщност ме изненада. В Лондон почти винаги валеше. Щях да се видя със стар познат, което беше чудесно извинение да се възползвам от прекрасния ден, който беше рядкост в месност като тази.
Облякох нещо нормално -тъмни дънки и лилава блуза, придружени с токчета. След като си взех и чадър (за всеки случай) се насочих към уреченото място. Трябваха ми 15 минути за да стигна, но беше делничен ден и задръстванията бяха почти задължителни.
Докато вървях го съзрях пред кафенето. Забързах крачка и след малко вече бях пред него.
-Здравей , Шар. Ще влизаме ли? - Каза, а аз само се усмихнах и кимнах. Минута по-късно бяхме на една от масите, а той ме попита как съм. Облегнах се назад на стола и го погледнах.
-Добре. До колкото може да си добре, когато разбереш, че имаш още две двойнички. -Раздразнението в гласа ми си пролича, но реших да сменя темата. -Ти как си? Нещо ново покрай теб?

-Аз съм добре и нямам проблеми със сестри те си.-засмях се.-Как живееш след като знаеш че има две като теб?-попитах изненадан.
Сервитьора дойде и аз си поръчах капучино.Време днес беше необичайно за Лондон,но трябва да го използваме пълноценно.телефона ми звънна и аз избързах да го дигна.След кратък,но гаден разговор затворих леко намръщен.Не исках Шар да се притеснява затова лепнах една фалшива усмивка и продължих с разговора си с нея.
-До кога си тук?

Попита ме как живея с мисълта, че има още две като мен.. Въздъхнах и кръстосах крака, като погледа ми премина по цялото кафене.
-Имам ли избор? Едната вече е вампир, а другата още е човек. Клаус е по петите й.. -При споменаването на Клаус цялата потръпнах. Марк знаеше за това какви чувства изпитвам към Клаус, но колко невъзможна беше любовта ни. Въздъхнах и се усмихнах , все едно не съм казала кой знае какво.
Точно тогава телефона му иззвъня. Разговора не продължи дълго, но ми се стори, че не зарадва Марк. След като затвори и се усмихна, аз се приведох напред.
-Проблем ли има? -Попитах, пренебрегвайки това, че ме попита до кога съм тук. Сам знаеше, че не се задържах дълго на едно място. Беше прекалено голямо обвързване за мен - да си купя къща, да опозная квартала, да се правя, че съм точно както всички. Не си падах по това да играя малкото и добро момиче от Европа, в големия Лондон.

-Не,просто проблемите при демоните са като въздуха за хората.-казах след което се изсмях.Проблемите си бяха в изобилие.Новия беше с поредния млад демон който се фука навсякъде из света.Какво да се прави,да се млад не е лесно в 21 век.Игнорирах проблема.Да го разрешава скъпия ми шеф Луцифер.Нали той е краля на демоните.Мислех сега да уважа приятелката си преди да си тръгне от бездействие и скука покрай мен.Сервираха ни поръчките и аз изпих една глътка от капучиното.Не беше точно по мой вкус,но не се скарах на бармана.Все пак само един-двама знаеха как го обичам с точност.Не мога да задължа всички да изпълняват капризите ми.