Преди 6 месеца във Франция

Не знаех какво правя тук,но просто харесвах Франция.Беше една от най-красивите страни в свята.Но когато си сам не беше наистина красиво.Докато си вървях из центъра на Париж едно момиче привлече вниманието.Беше вампир и то стар.Не я обиждам,просто на години беше стара.Тръгнах към нея,но нещо ме накара да спря на метри от нея.Може би това че беше безстрашна и нямаше нужда от закрила или от някой,който да е до ние през цялото време.Просто умеех да приценявам хората от далеч.Продължих да вървя докато най накрая не седнах до нея като забих поглед в земята.Не седнах до нея,а по настрани.Пейката просто беше голяма и можеше да се настаниш така,че разстоянието между хората да е около два метра най-много.Бяхме само аз и тя.Само аз и тя в диаметър около сто метра.Не знам защо днес беше много тихо и пусто в парижкия център.Погледнах момичето и се доближих до нея.Не свалих поглед от нея,а дори а заговорих.
-Добър ден.-усмихнах се и отново погледнах към гълъбите,които бяха пред пейката.

Франция ?Сериозно,луди ли бяха да ме викат тук.Но нямаше начин,бяха открили нещо за момичето и трябваше да проверя достоверно ли е...бяха минали повече от 300 години,тя трябваше да е родена,но къде?Винаги ги усещах,но тази някак ми се губеше.
Седях в центъра на Париж на една пейка,още нямаше нищо,явно следата бе грешна.Тогава усетих демон,какво,нямаше ли отърване от тях?Понякога бях мило настроена,но понякога не можех да седя близо до такъв.Не че беше новоизплют,но не беше и чак толкова стар,почуди се,после се доближи,следях го с поглед,някак си се притесняваше или просто ме изпробваше.Добре че оставих емпатията си,улавях хиляди емоции и неговите не страняха от тях...само където в близките няколкостотин метра нямаше жива душа,а може би бях и гладна
-Кое му е доброто само не знам?-отвърнах на поздрава му

Момичето беше много ядосана.И то много.Не знам защо седнах до нея нея.От опит знам,че с жени не се говори нормално.Погледнах я на кръв и веднага станах.Пъхнах ръцете си в джобовете на дънките и тръгнах напред като всички гълъби постепенно излетяха.Не се обърнах назад,а продължих напред към близкото кафене.Влязох вътре и си поръчах кафе с уиски.Седнах на една отдалечена маса забил поглед в пейката където до преди малко беше онази превзетата.Но не я видях там.Нищо чудно.Толкова много се е ядосала че чак главата явно я е заболяла или е от глад.Нали е вампир и пие кръв като вода.Не знам що за вампир е?Би трябвало като жена да е нежна,а тя все едно е жена на дявола.Сервираха кафето ми,а аз веднага платих на келнера.Продължавах да си мисля за оная кифла.Не че беше грозна или с два тона грим,но държанието й беше като на такава.Както си стоях бесен на масата,принцесата на черен кон влезе вътре.Стрелна я с поглед и отново забих поглед в кафето,което имаше силен аромат на уиски.

Погледнах демона изпод вежди,той за какво се взе?Ядоса се че отговорихпо рязко на въпроса му и като малко дете скочи и си тръгна,прав му път ,но чожеше поне да не си мисли колко съм ядосана и зла,каква съм и каква е трябвало да бъда,нищо не знаеше за мен,за произхода ми,за вампирите изобщо.Станах от пейката и се запътих към близкото кафе когато адът му пак ме заля,че чак и .."кифла" сериозно,толкова ограничен ли беше.Седнах на бара до него и се засмях когато чая му ме удари с аромата си на уиски
-Ти сериозно ли?Хабиш хебавото уиски като го месиш с чай?Драги ада да не се е преместил в Китай?
Бармана ме погледна ,позна ме,бях идвала в деня когато пристигнах и поръчката ми го учуди,явно до сега не бе виждал жена да пие в такова количество мента.След миг пред мен имаше висока чаша,лед,мента и джин ,както и сламка,това всичкото се смеси в чашата,блаженство,а щях да забравя
-Спрайта моля - тогава се обърнах към момчето- Не пия кръв като вода,кръвта е доста по гъста и трудно се поглъща и второ ...не съм чак толкова ядосана колкото реши

Докато приказваше на стената се замислих върху един факт.Беше правилно,че жените не различават шега от истина.Затова и не разбират бързо как мъжете ги лъжат.Погледнах към бармана и му върнах кафето.Той го изля и аз с подла усмивка си поръчах коктейл от водка,бърбън,джин и текила.Чашата беше 500 мл,от което следва че коктейла беше големичък.Изпих половината на екс,докато съседката си пиеше коктейла със спрайт.Честно ли?Да не би да се страхуваше че ще се напие бързо.Измях се леко и пресуших другата половина на чашата си.Погледнах бармана и си поръчах втора.Не го правех за да се състезавам с нея или за да се фукам колко пия.Просто обожавах силните напитки или по точно концентратите.Бяха любимите ми,просто винаги почвах с коктейл от кафе и някакъв концентрат.Погледнах бармана,който ме познаваше много добре.Учуди се от факта,че почнах веднага със силните коктейли и изхвърлих кафето.Просто за демон с.като мен,който е над 2000 години това беше нормално.Да ме познават навсякъде,е без скучните места като ресторанти и подобни.Просто там беше място за хората.Нито се хранех с обикновена храна,нито пиех напитки като сокче или безакохолни напитки.Просто не бяха по вкуса ми.Погледнах чернокосата съседка и с насмешка я питах.
-Защо го пиеш със....спрайт?-гледах подигравателно и чаках отговора и.

Добре ако щяхме да си играем игрички ...ами не ми се играеше,мразех да ми се правят на интересни,да не отговарят и да си мислят,че аз не нося на шега...Преди около 3 години един демон опита да ме убие заради един свитък,беше доста силен,доста възрастен,а този?Не не биваше да се бъзекам,имах и приятели демони,те поне ме разбираха.
Но този май не,пиеше доста и бързо,не бях на състезание ,обичах да се наслаждавам на вкуса на питието,на атмосферата,макар тук да не бе натова което бях свикнала
-Защото му придава вкус какъвто едва ли ти някога си опитвал..а и аз не бързам за никъде,не че ще се напия ако бързам,но бързата работа..нали знаеш какво е

На тая никой не може да и угоди.Но аз и не исках.Оставих питието си настрани и просто стоях и не казвах нищо.Не беше добре за околните да ме ядосват през деня.Станах и отидох в тоалетната и се подпрях на мивката.Тая беше опасна.Не се ядосах толкова на нея,колкото на това че нямаше отърване от компанията и.Не ми се занимаваше сега с нея.Ядосаме,а не исках жертви,Поне не сега.Иначе довечера щеше да има много отнети души,но не исках това да стане сега.Върнах малко по спокоен и отпих глътка от чашата си.Бармана ме познаваше много добре и усети че предстоеше война довечера.Не беше съгласен с този начин на живот,но бях демон,а не човек.По лошото беше че обичах душите на по младите хора.Бяха свежи,още миришещи на младост,а на вкус....ммммм.При мисълта огладнях още.Не бях добре.Изпих още една глътка и в заведението влезе млад мъж.Веднага си го набелязах.Седна до мен,аз и съседката с поглед го убивах ме.Почерпих го бира в която имаше приспивателно.Той взе да се онасяи бармана го остави отзад.Момичето веднага стана,но с едно докосване от моя страна се върна на мястото си.Отидох отзад и след секунди мъжът беше мъртъв без душа,а аз бях задоволил глада си за няколко часа.

Хлапето се ядоса,явно моята компания не му допадаше,окей..негова воля,не го карах аз да сяда до мен на пейката,нито да спори с мен..когато отиде в тоалетната ми стана ясно ,че няма да е мирно нощес,не че ми пукаше особено..някои вампири се правеха на мили и спасяваха хора,само че аз не бях от тях съжалявам.Когато се върна продължих да си пия питието ,а той си набеляза жертва,но когато отиде да се храни вече прекали.
Когато се върна мен вече ме нямаше,да си тровя аз деня още повече с демон?Не мерси...по късно през нощта щях да изляза и да си го изкарам на някой,не подбирах,демони,хора ,никой нямаше да оцелее..но го правех вечер,някак ...напомняше ми за старите времена когато бях още млад вампир..

Тая даже не различаваше демон от човек,а се обаждаше.Да си прост е трудно.Изпих си питието и се прибрах в хотела.Влязох в стаята и се изкъпах.За какво дойдох тук като видях само някакво надувка и бармана.Пълна скука.Всяка жена мечтая да бъде в Париж,само тази иска ада.Аз оттам идвам и честно да си призная не бях доволен от престоя си там.Но мога лесно да я пратя там.Колко му е?Само че едва ли ще хареса Луцифер.Не е много дружелюбен със самовлюбените хлапета.Излязох от банята и се облякох.Обадих се по телефона на летището и си резервирах билет за Литъл Хамилтън колкото може по скоро.Тук просто не можеше да се стой.Пълно с някакви надувки и кифли.Ужас.С какво се хвалеха французите.Легнах да поспя и след дълго мислене или по точно гледане в тавана заспах.Събудих след няколко часа и на секундата излязох.За мой късмет беше още рано и нямаше почти никой.Защо почти ли?Защото чернокоска беше на площада с изцапана от кръв уста.Грозна гледка.Аз поне не се цапах като се хранех.

» Ирландия преди 2 години
» Преди един месец
» Преди два дни на гробищетото
» Преди 3 години
» Преди известно време