Бях изморен, от толкова много обикаляне и търсене на заблудени души, които да предам на Господаря. Обичах тези на децата. Продаваха своите без да им мигне окото, за най - малкото нещо. Например вчера, бях взел душичката на едно хлапе заради сладолед. Толкова са наивни и жалки, направо понякога ми е гузно... Шегувам се, аз съм безчувствен...
Накрая реших да се разходя малко из гробищата, тук винаги имаше някой алкохолик, който би продал душата си несъзнателно, под влиянието на алкохола, за още една бутилка. Това за мен не беше проблем, винаги можех да материализирам всичко, само трябваше да го пожелая.
Разкарвах се из надгробните плочи, някой заобикалях други прескачах, заигравах се общо взето. Накрая се спрях до една статуя, изградена в памет на Джон някой си, бръкнах във вътрешния джоб на дългото си палто и извадих кутия цигари, като си извадих една и я запалих. Прибрах ги отново на мястото от което ги бях изкарал и съвсем спокойно се вгледах в звездите, докато се наслаждавах на дима пълнещ черните ми бели дробове.
Макар да не беше студено аз бях с палтото. Никога не съм усещал горещина или студ, това си беше от безчувствеността. Останах така може би не повече от две минути, когато чух лекия звук на приближаващ се човек. Определено не беше пил, защото стъпките бяха сигурни и се чуваше идеалното стъпване по земята. Добре, все пак щях да си пробвам късмета. Когато стъпките бяха достатъчно близо до мен се извъртях така че да изляза из зад статуята, а момичето което вървеше се блъсна леко в мен, но успях да я задържа права, като я прегърнах през кръста, а след като отново стъпи стабилно на земята я пуснах и се усмихнах чаровно.
- Не е ли късно за една дама да броди сама из гробището? - Попитах засмивайки се леко...
Вто Яну 22, 2013 4:39 pm by 
Заглавие: Преди два дни на гробищетото