След 1 година в Лондон

Отново в Лондон.Този град бе един от любимите ми.За всичките тези години не ми омръзна да идвам тук.Причините на ми хареса тук бяха много,но винаги беше хубаво ако има някой с мен.Сега пак бях сам с надеждата да срещна някой или да се запозная с някой.Разхождах се по големия парк и наблюдавах хората.Никой не предполагаше,че сред тях има демон.Че има едно гадно същество,което се разхожда в парк пълен с деца и майки.Какво ли е чувството да си родител и да живееш сред чудовища?Ни исках да си представям в какъв страх живееха тези родители.На моменти ми се е искало да имам дете,но като се сетя че ще е от демон и кой знае каква майка желанието ми умира.Не искам да имам дете хибрит,което в повечето случаи ще остане без майка.Огледах пейките и видях една на която беше седнала една дама.Пейката беше голяма и седнах на единия край без да притеснявам самотната дама.Казвам ,,самотна" защото около нея нямаше и жива душа.Нито деца,нито някой с който тя да си говори.Погледнах напред и едно малко момченце изтърва топката си в ръцете ми.Усмихнах се мило и му хвърлих топката.То от своя страна ми благодари и наново се заигра.Някой биха казали,че ще бъда страхотен баща,а други не.Не знам дали е така,но в този момент не исках деца.Обърнах се към дамата и я заговорих.
-Добър ден.-усмихнах се и зачаках отговора и,който не мислех че ще е положителен.

Тя се обърна към мен и ме поздрави.Имаше много красива усмивка.Другото което ми хареса,беше че и тя обичаше децата.Явно те забелязаха че сме сами,а техните родители бяха в съседното кафене и повечето деца започнаха да се закачат с нас.Това я зарадва и се включи в техните игри.Момченцата повече тичаха при мен,а момичетата при нея.Бих казал че ще е страхотна майка.Аз станах от пейката като подадох ръка на жената до мен,а тя я пое.Исках да се поразходим малко и тя прие.Докато вървяхме навътре в парка я попитах.
-Ат къде си и как се казваш?-усмихнах се и продължих напред заедно с нея.
Наблизо пред нас имаше едно кафене и аз отклоних малко и влязох вътре.Отидох до бара и си поръчах капучино.След 2-3 минути ми до поднесоха и платих на бармана.Излязох навън и се върнах при момичето.Тя не беше се разсърдила и продължихме напред.Отпих една глътка и стигнахме до една детска площадка,където имаше много деца.Седнах ме на една пейка и зачаках отговора и.

Тъкмо седнах ме и се настаних когато Алис отново ме дигна.Погледнах я в очите и казах спокойно.
-Аз съм демон-млъкнах за минута,беше ме страх от нейната реакция-и се казвам Марк.Стар съм,но въпреки това имам много обожателки.-усмихнах се мазно и я погледнах със сарказъм.Тя не трепна дори след като казах,че съм от нейните врагове.Та аз бях демон,а тя ангел.Според природата и законите от горе ние сме заклети врагове.Това си беше чист късмет да сме приятели,но не се оплаквах.Беше приятна компания и като ангел беше красива.Все още бях сам и не ми пречеше да се държа свободно и като истински кавалер.Отпих още една глътка от капучиното си и продължих да вървя с усмивка на лице.Слънцето грееше пред листата на дърветата и лъчите,които успяват.ха да си пробият път бяха приятни,а не дразнещи за човешкото око.Това също много ми хареса,но понякога или по точно на место и малкото пронизващи лъчи пред дърветата ме дразниха.Може би не заради това че пече от тях,а заради това че бяха нахални и пречеха на човешките деца да си играят тук.Някои деца заради слънчевите лъчи се блъскаха и се нараняваха без да искат,но това не ми действаше добри.Лесно се палех и това което ставаше пред мен не беше добре за глада и здравето ми.

Тя се усмихна,след което ме помоли да разкажа за себе си.Интересно как се разказват 2000 години през които преживях толкова,че всичките листи на земята няма да стигнат да напиша живота си.Не знаех как да разкажа това,но поне щях да спомена нещо за да задоволя интереса и.Личеше си,че тя има симпатии към мен.Не го казвам,защото не ми харесва начина по който ме гледа,а защото ме е срам.Бях свикнал да съм желан,харесван,искан и всяка втора жена да е влюбена в мен,но с Алис беше различно.Тя ме гледаше различно,хем като жена,който си пада по мен,хем като жена която иска да знае всичко за мен и няма търпение да го научи и да го скрие дълбоко в себе си.Хванах я под ръка и продължих да вървя напред заедно с нея като продължавах да си пия капучиното и да си говоря с нея.
-Какво да ти кажа да 2000 годишния си живот?Преживял съм много и за сега не намерих основна причина за живот.-казах усмихнато и отпих една глътка от капучиното си.

Стигнахме до една пейка и седнах ме.Тя пожела да и обясня и разкажа всичко.Погледнах я в очите и казах.
-Преди 2000 години загубих истинското си семейство.От тогава съм сам срещу суровия свят.Нямам деца,нямам истинско семейство,защото никой не стана демон като мен.Но това е по добре,а не да са чудовища и всички да ги мразят.-след тези думи бях до нея,а устните ми бяха на милиметри от нейните.Не знаех как ще реагира ако я целуна,затова се отдръпнах и почистих гърло.Не смеех сега да я погледна в очите затова извъртях глава като погледнах в земята и отпих от напитката си.Исках да я целуна,желанието ми беше огромно и много силно,но не исках да ме мисли за женкар или мъж,който търси само нещо свежо за една нощ.Тя ме докосна по ръката,а аз само погледнах натам.Вдигнах леко глава и я погледнах в красивите очи.Не знаех какво иска,но беше забила поглед в мен и все едно се колебаеше дали да ме целуне или просто да ме гледа без действия.Вътрешно се молех да впих страстно устни в моите,но знаех че това са мечти.Че никога не би целунала грозно чудовище като мен.Отдръпнах бавно ръката си и станах.Без да се обърнах тръгнах с бавни и мъчителни крачки напред без да знам къде ще стигна и дали та би ме последвала и съответно спряла.

Тя се отдръпна след време,но не позволих да напусне прегръдката ми.Имаше малко разстояние,което само караше телата ни да не могат да се контролират.Охлабих леко захватката си като миг по късно ръцете ми се хлъзнаха по тялото й докато се допряха в страни на тялото ми.Пуснах ги свободно и гледах в една точка.Беше ме страх да направя нещо.Просто гледах и се надявах тя да направи нещо за да излеза от този транс.Усетих че тялото ми само почна да се движи и то към пейката.Не разбрах кога стигнах там,но вече бях седнал,а тя беше плътно до мен.Бях като омагьосан,дрогиран или както искаш го да нарека.В момента си задавах въпроса ,,Кой съм аз и кой успя така да ме промени?".Погледнах към нея и казах.
-Знам че сгреших като те целунах втори път,но-погледнах към небето с надежда някой от моите да ми помогне или поне някой от горе да ми прати знак как да постъпя,но както винаги останах сам с мислите си и нея.Погледнах отново към нея и продължих-Харесвам те и искам нещо повече от приятелство от теб.-казах притеснен и леко включих страх в думите си заради предстоящия отговор.