След 1 година в Лондон

Отново в Лондон.Този град бе един от любимите ми.За всичките тези години не ми омръзна да идвам тук.Причините на ми хареса тук бяха много,но винаги беше хубаво ако има някой с мен.Сега пак бях сам с надеждата да срещна някой или да се запозная с някой.Разхождах се по големия парк и наблюдавах хората.Никой не предполагаше,че сред тях има демон.Че има едно гадно същество,което се разхожда в парк пълен с деца и майки.Какво ли е чувството да си родител и да живееш сред чудовища?Ни исках да си представям в какъв страх живееха тези родители.На моменти ми се е искало да имам дете,но като се сетя че ще е от демон и кой знае каква майка желанието ми умира.Не искам да имам дете хибрит,което в повечето случаи ще остане без майка.Огледах пейките и видях една на която беше седнала една дама.Пейката беше голяма и седнах на единия край без да притеснявам самотната дама.Казвам ,,самотна" защото около нея нямаше и жива душа.Нито деца,нито някой с който тя да си говори.Погледнах напред и едно малко момченце изтърва топката си в ръцете ми.Усмихнах се мило и му хвърлих топката.То от своя страна ми благодари и наново се заигра.Някой биха казали,че ще бъда страхотен баща,а други не.Не знам дали е така,но в този момент не исках деца.Обърнах се към дамата и я заговорих.
-Добър ден.-усмихнах се и зачаках отговора и,който не мислех че ще е положителен.

Алис отвори очи и се протегна.Беше се успала.Тотално!Тя стана бързо и се облече. Тъмно сини дънки и цикламена тениска с надпис.
Дори не се бави,за да си оправя косата.Пусна я свободно около лицето си,обу кецовете сложи леко грим и излетя от хотела.
Спря в едно кафене и си взе мока.
Тръгна към един от парковете и в мига в който прекрачи прага?Да.В същия миг Алис бе заобиколена от малките деца.Тя се засмя и се заигра с тях.Всички мислеха,че след случилото се с Хейдън преди година Алис ще се промени,но всъщност тя си бе същата Алис.
След половин час игри с децата тя седна на една пейка и си отдъхна.Не че я изморяваха,но просто... Тя отпи щедра глътка от моката си и се отпусна на пейката притваряйки лениво очи. Но тогава усети нещо и сърцето и сякаш забави с два или три удара.Демон.Тя отвори очи и усети как съзнанието й възкликва "Хейдън",но не беше Хейдън,а друг демон.Мъж на много години.
Алис се вгледа в него,но той не правеше нищо..Лошо?Да.Нищо
Той седна на пейката до Алис и тя се усмихна.Беше се втренчила в него и бе сигурна,че той усети това,защото след като едно от децата отиде и му връчи топка в ръцете той я хвърли и детето се спусна след нея сякаш бе кученце.Колко сладко.
Секунда по-късно той я поздрави.
Милата усмивка се изписа на лицето на Алис и тя оправи косата си.
-Добър ден.-момичето се приближи съвсем леко към него и го огледа.Беше красив.

Тя се обърна към мен и ме поздрави.Имаше много красива усмивка.Другото което ми хареса,беше че и тя обичаше децата.Явно те забелязаха че сме сами,а техните родители бяха в съседното кафене и повечето деца започнаха да се закачат с нас.Това я зарадва и се включи в техните игри.Момченцата повече тичаха при мен,а момичетата при нея.Бих казал че ще е страхотна майка.Аз станах от пейката като подадох ръка на жената до мен,а тя я пое.Исках да се поразходим малко и тя прие.Докато вървяхме навътре в парка я попитах.
-Ат къде си и как се казваш?-усмихнах се и продължих напред заедно с нея.
Наблизо пред нас имаше едно кафене и аз отклоних малко и влязох вътре.Отидох до бара и си поръчах капучино.След 2-3 минути ми до поднесоха и платих на бармана.Излязох навън и се върнах при момичето.Тя не беше се разсърдила и продължихме напред.Отпих една глътка и стигнахме до една детска площадка,където имаше много деца.Седнах ме на една пейка и зачаках отговора и.

Алис се забавляваше с него и децата и с удоволствие прие да се разходят.
Хваната подръка с мъжа тя оглеждаше лицата на хората.
Той й зададе въпрос на който тя се почуди как да отговори,а докато се чудеше той си взе кафе.
-Аз съм от горе...-тя се засмя и посочи небето.-Казвам се Алис иии съм...-тя се приближи към него и прошепна в ухото му.
-Ангел.- тя се подсмихна и го погледна.
Оглледа парка или по-точно мястото до което бяха стигнали.
Зачуди се...Какво ли има по-нататък?Всъщност щеше да разбере защото отново хвана тъмноокият мъж под ръка и го задърпа натам.
-Сега е твой ред.Кажи ми...Кой си ти.-тя наколни глава на една страна и зачака да чуе гласа му,който звучеше така дълбок...Всъщност той самият си беше много красив и добър към децата.
Което я накара да се зачуди как може да има добри демони?Винаги я бяха учили,че те са зли.А и баща й бе затворен в ада с Луцифер,предателя?Който е бил ангел скъпа Алис!
Трябаше да си го напомня по-често.Но самата тя не знаеше,дали е способна така да изневери на природата си..Да не бъде добра?Това щеше да е странно.

Тъкмо седнах ме и се настаних когато Алис отново ме дигна.Погледнах я в очите и казах спокойно.
-Аз съм демон-млъкнах за минута,беше ме страх от нейната реакция-и се казвам Марк.Стар съм,но въпреки това имам много обожателки.-усмихнах се мазно и я погледнах със сарказъм.Тя не трепна дори след като казах,че съм от нейните врагове.Та аз бях демон,а тя ангел.Според природата и законите от горе ние сме заклети врагове.Това си беше чист късмет да сме приятели,но не се оплаквах.Беше приятна компания и като ангел беше красива.Все още бях сам и не ми пречеше да се държа свободно и като истински кавалер.Отпих още една глътка от капучиното си и продължих да вървя с усмивка на лице.Слънцето грееше пред листата на дърветата и лъчите,които успяват.ха да си пробият път бяха приятни,а не дразнещи за човешкото око.Това също много ми хареса,но понякога или по точно на место и малкото пронизващи лъчи пред дърветата ме дразниха.Може би не заради това че пече от тях,а заради това че бяха нахални и пречеха на човешките деца да си играят тук.Някои деца заради слънчевите лъчи се блъскаха и се нараняваха без да искат,но това не ми действаше добри.Лесно се палех и това което ставаше пред мен не беше добре за глада и здравето ми.

Алис се усмихна.Зарадва се на факта,че той бе казал истината.Не,че очакваше да я излъже,но нали знаете…Така беше учена.Да не вярва на демони.Въпреки,че напоследък доста често имаше вземане даване с тях.
Докато вървяха Алис често се вглеждаше в него.Той пиеше от капучиното с маниер,който сам по себе си й подсказваше,че е живял доста.
Това някак си я зарадва,защото тя бе все още млада.В човешкият свят.
Бе тук от едва две години и още се изумяваше на нещата,който хората правеха,бяха направили и са преживели.
Все още трепваше,когато гледаше страшни филми и дори плачеше на Бамби..Да струваше й се трогателно,колкото и смешно да звучи.
-Разкажи ми за себе си.-прошепна Алис и се облегна леко на ръката му.
Не искаше да му се натрапва,но искаше да е близо до него.
Такава беше лигла на моменти.
А ето,че в този момент стоеше до него.Гледаше го захласнато и сърцето й биеше учестено в очакване на историята му.
Ще се запитате защо тя иска да знае?Ами от части защото бе като попивателна гъба.Попиваше всичко.Всяка информация и я пазеше в себе си,така сякаш бе съкровище.
Най-голямото и най-скъпото.Повечето й познати казваха,че тя знае всичко,а самата Алис се чувстваше коренно различно.Мислеше си,че от всичко това,което знаеше знае само частичка от информацията,която биха могли да й поднесат.И не говорим само за историята на човечеството,а и за всичко останало.
Докато разсъждаваше над това сините очи на Алис бяха впити в красивото лице на събеседника й.По самите му контури си личеше,че той си мисли неща различни и далечни от това над което разсъждаваше тя,но все пак.Алис си е Алис.Малката госпожица любопитство.

Тя се усмихна,след което ме помоли да разкажа за себе си.Интересно как се разказват 2000 години през които преживях толкова,че всичките листи на земята няма да стигнат да напиша живота си.Не знаех как да разкажа това,но поне щях да спомена нещо за да задоволя интереса и.Личеше си,че тя има симпатии към мен.Не го казвам,защото не ми харесва начина по който ме гледа,а защото ме е срам.Бях свикнал да съм желан,харесван,искан и всяка втора жена да е влюбена в мен,но с Алис беше различно.Тя ме гледаше различно,хем като жена,който си пада по мен,хем като жена която иска да знае всичко за мен и няма търпение да го научи и да го скрие дълбоко в себе си.Хванах я под ръка и продължих да вървя напред заедно с нея като продължавах да си пия капучиното и да си говоря с нея.
-Какво да ти кажа да 2000 годишния си живот?Преживял съм много и за сега не намерих основна причина за живот.-казах усмихнато и отпих една глътка от капучиното си.

Алис въздъхна и го погледна.
-Ами като за начало ми разкажи...От колко години си на земята.Роден ли си демон или си бил човек?Иии..Ами не знам голяма любов,деца,сватби,интриги,свади...Все нещичко,което ти се струва интересно.Аз обичам да слушам.-тя се усмихна и го погледна с очакване.
Зачуди се дали има деца?Най-вероятно имаше някъде,някое...Все пак беше толкова възрастен.Не обидно възрастен,но все пак не беше...
По-добре да спре да го мисли,защото щеше да се изложи.Определено.
Докато вървяха се бяха отделили от шумната част на парка и вече все по-рядко виждаха хора.И тогава Алис видя пейка на която просто искаше да седне.
Напомняше и на приказка.Точно така изглеждаше.Слънчевите лъчи пробиваха балдахина от листа,а тревата зад пейката бе неотъпкана,разтяха малки сини цветя,а набллизо имаше един голям храст от диви рози.
-Ооо ела,нека седнем.-възкликна тя и го задърпа ккъм пейката.

Стигнахме до една пейка и седнах ме.Тя пожела да и обясня и разкажа всичко.Погледнах я в очите и казах.
-Преди 2000 години загубих истинското си семейство.От тогава съм сам срещу суровия свят.Нямам деца,нямам истинско семейство,защото никой не стана демон като мен.Но това е по добре,а не да са чудовища и всички да ги мразят.-след тези думи бях до нея,а устните ми бяха на милиметри от нейните.Не знаех как ще реагира ако я целуна,затова се отдръпнах и почистих гърло.Не смеех сега да я погледна в очите затова извъртях глава като погледнах в земята и отпих от напитката си.Исках да я целуна,желанието ми беше огромно и много силно,но не исках да ме мисли за женкар или мъж,който търси само нещо свежо за една нощ.Тя ме докосна по ръката,а аз само погледнах натам.Вдигнах леко глава и я погледнах в красивите очи.Не знаех какво иска,но беше забила поглед в мен и все едно се колебаеше дали да ме целуне или просто да ме гледа без действия.Вътрешно се молех да впих страстно устни в моите,но знаех че това са мечти.Че никога не би целунала грозно чудовище като мен.Отдръпнах бавно ръката си и станах.Без да се обърнах тръгнах с бавни и мъчителни крачки напред без да знам къде ще стигна и дали та би ме последвала и съответно спряла.

Алис го погледна,когато той стана и се намръщи.Какво се случваше тук?Тя се изправи и въпреки високите обувки го настигна и го хвана под ръка.
-Господин 2 000 години и тежък живот настоявам да ме изчакате!Няма да се отървете от мен просто така.-тя тропна с крак като дете и се усмихна.Спусна ръката си по предмишницата му,до дланта и преплете пръсти с неговите.
Спря го и се вгледа в тъмните му очи.Беше усетила желанието му от преди малко.Изгарящо сладникаво желание,което предизвикваше тръпки в стомаха й.Алис бавно се надигна на пръсти и се приближи на милиметри от него.Очите й бяха впити в неговите,до момента в който допря устните си в неговите.
Целувката бе лека и плаха.Не,че искаше да бъде плаха с него,но си спомняше как всеки път при силна възбуда губи разсъдъка си и сякаш ставаше друг човек.И в действителност беше така.Алис прескачаше ангелската си същност и очите й потъмняваха,губеше всичките си скруполи и задръжки и...ами превръщаше се в долна курва.Да нещо подобно.А и нали знаете в всеки ангел има демонична част в себе си,просто при всеки различни неща я събуждат,а при Алис...Явно при Алис секса събуждаше демона в нея.
Но докато в мислите й се въртяха тези неща,устните й се отдръпнаха от неговите на милиметри.Пръстите им все още бяха преплетени,а очите им затворени.
Тя се подсмихна и въздъхна,след което прошепна.
-Сега...

Когато ме докосна по рамото и продължи на долу,целия изтръпнах.Очаквах да остане на пейката и да гледа как се отдалечавам.В плете пръсти в моите и застана лице в лице с мен.Погледна ме право в очите и потъна в тях.След секунди устните и бяха върху моите.Затворих очи и отвърнах на целувката като не исках тя да спира.Не исках да се отделя от нейните сладки и меки устни.Но както очаквах тя се отдръпна,но аз останах още в транс.Не се отдръпна много,още усещах дъха й върху лицето си.Прошепна с тих тон ,,Сега..." и отворих леко очи като погледнах в нейните.Преместих ръцете си на кръста й и я придърпах плътно до мен.Устните ни бяха на милиметри,а дишането ни се свързваше като заедно се отделяше от нас.Приближих се още и носовете ни се докоснаха.Наклоних леко глава и върха на устните ми докосна нейните.Не знаех какво да ще направи затова я притиснах още по силно и близо до мен и задълбочих целувката.Тя не се отдръпна,а дори обви ръце около вратът ми и превърна целувката в страстна и нежна.Плъзнах ръка по гърба й.Бях щастлив и много радостен.Хората,които минава покрай нас идваха начумерени и си тръгваха много радостни и щастливи заради мен и Алис.

Алис въздъхна между устните му у вплете пръстите си в тъмната му коса.
Тя притисна тялото си към неговото.
Миглите й галеха скулите й,а устните й трепваха след всеки допир до неговите.
След известно време и двамата се дръпнаха.Тя леко зачервена и задъхана,а той развълнуван...Поне до колкото на нея и се струваше.
Тя се усмихна и плахо отстъпи една крачка назад.
-Опа...-прошепна смаос устни докато се чудеше какво да каже или да направи.Не беше свикнала да се целува с хора който не познава,но това бе една от най-хубавите й целувки.Страстни и продължителни и най-хубавото бе,че не беше преминала границата,очите й сияеха в онзи прекрасен син цвят и нямаше помен от черно,освен зениците й.
Тя се изкикоти тихичко и отново въздъхна.Чувстваше се някак си лека,като перце,спокойна уравновесена и...Щастлива.
СТранно й десйтваше този демон.Караше я да се чувства различно.Хем желана,хем не обект на сексуални фантазии...И нормално 2 000 години е живял.За толкова време би трябвалод а знае как да прелъстява жените.Да ги ухажва и да ги кара да се чувстват желани.

Тя се отдръпна след време,но не позволих да напусне прегръдката ми.Имаше малко разстояние,което само караше телата ни да не могат да се контролират.Охлабих леко захватката си като миг по късно ръцете ми се хлъзнаха по тялото й докато се допряха в страни на тялото ми.Пуснах ги свободно и гледах в една точка.Беше ме страх да направя нещо.Просто гледах и се надявах тя да направи нещо за да излеза от този транс.Усетих че тялото ми само почна да се движи и то към пейката.Не разбрах кога стигнах там,но вече бях седнал,а тя беше плътно до мен.Бях като омагьосан,дрогиран или както искаш го да нарека.В момента си задавах въпроса ,,Кой съм аз и кой успя така да ме промени?".Погледнах към нея и казах.
-Знам че сгреших като те целунах втори път,но-погледнах към небето с надежда някой от моите да ми помогне или поне някой от горе да ми прати знак как да постъпя,но както винаги останах сам с мислите си и нея.Погледнах отново към нея и продължих-Харесвам те и искам нещо повече от приятелство от теб.-казах притеснен и леко включих страх в думите си заради предстоящия отговор.

» Преди 5 месеца в Лондон
» Преди година..
» Литъл Хамилтън 1990 година
» Преди година, Литъл Хамилтън
» След една седмица в Хамилтън