Литъл Хамилтън 1990 година

Вечерта беше толкова приятна. Алек се размърда в леглото, беше страшно недоволен, че трябваше да стане, но пък му бе писнало цял ден да се излежава в леглото. Изръмжа недоволно ставайки, погледна се в огледалото минавайки с ръка през косата и продължи към банята, пусна душа като свали боксерките си и влезна оставяйки топлата вода да се стича по тялото му. А когато й се наслади достатъчно спря водата и излезна по тялото му останаха само малки капчици, като не пропусна отново да се огледа оформяйки косата си, уви около кръста си хавлия и излезна от банята. Избърса тялото си и обу както винаги черни дънки и еластична черна тениска, която подчертаваше перфектното му тяло. Когато бе доволен напълно от ефекта запали цигара и излезна от къщата, бе решил че отново е време за нощни забавления и се запъти към близкия бар, да обичаше това място, дори и светлините, които така досадно дразнеха очите му. Толкова бързо стигна до бара, влизайки силната музика проникна в острия му слух нахлувайки в съзнанието му, но това никак не му направи впечатление. Седна на бара, като подвикна Джош, да хората бяха толкова примитивни, но пък на Алексей му бе забавно да се забавлява с тях, поръча си както винаги двойно уиски с много лед и запали поредната цигара, докато чакаше питието си. Вярно бе, че в дискотеките бе забранено да се пуши, но на нашия годсподин никак не му пукаше колко е забранено. Джош постави питието му, а с него и пепелника, поглеждайки недоволно към Алек, а той на свой ред сви рамене, все едно не му пукаше за мнението на бармана, а и то си бе така. А след това се огледа наоколо, а с периферното си зрение, забеляза една сладко изкушаваща брюнетка, на която определено мислеше да се спре тази вечер...

Някой знаеше ли колко е скучно в рая? Май не... Всъщност обичах да съм долу на земята и да наблюдавам хората. Те чувстваха, караха се и обичаха, а ние ангелите убивахме демони и разни други изчадия на земята. Въздъхнах и погледнах рая си, който приличаше повече на приказка, отколкото на рай. Намръщих се и щракнах с пръсти. Бях облечена с някакви модерни за времето си дрехи и с един плясък на криле се озовах до някакъв бар. Повдигнах вежди и влязох в него. Беше пълен с мъже и направо ми призля. Самият им аромат ме караше да ме побиват тръпки, с удоволствие бих ги избила до един.
Седнах на една маса близо до бара и се усмихнах на сервитьорката. Горкичката, кой знаеше какво преживява с тази сбирщина идиоти. Тръснах глава, за да спра да сея омраза към противоположния пол. Огледах се и погледа ми се спря на един мъж, който седеше на бара. Пушеше и на всичкото отгоре ме гледаше. Той сериозно си мислеше, че ще успее да направи каквото и да било с мен?
Изправих се и съвсем нарочно се настаних на съседния стол до него. Отметнах косата си сервитьорка ми остави чаша с уиски. Отпих глътка и подпрях глава на ръката си.
- Чувствам се поласкана, че ме гледаш толкова настоятелно.
И тогава усетих миризмата. О, как обичах вампири!

В момента в който отпивах от прогарящата течнос, която се спусна изгарящо по гърлото ми, забелязах че тъмнокоската се приближи и седна до мен..
-Нека, помисля, сега ще кажеш, че не си от най – лесните нали? – Алексей я погледна леко , като повдигна едната си вежда, и се усмихна така както се усмихваше само когато бе доволен.Осещаше миризмата й, ангелче, но колко беше ангелче само тя си знаеше сигурно.
- Колко добро ангелче можеш да бъдеш, скъпа? – попита я той, като дръпна от цигарата си преди да изгори напълно, и я загази в пепелника като го подбутна на страна, можеше да пуши, но определено не обичаше миризмата на изгорелия фас, беше натрапчива. Отпи отново от уискито си, ах обожаваше този прогарящ вкус.. Обърна се към момичето, като погледа му се спусна леко по тялото й, но не го направи скришом, направи го прекалено видно, не само за нея.. Бе красива, не можеше да й се отрече. Но не изглеждаше и от лесните момиченца, където можеш да си направиш каквото искаш с тях и да я имаш веднага на секундата или както казват примитивните хора „ От вратата и в кревата“

Засмях се на думите му и поклатих глава. Този беше неспасяем случай, кой знае колко глупачки са минали през леглото му, а и вампирите се славеха като големи свалячи. Подсмихнах се презрително и скръстих ръце.
- За да не звуча банално, ще ти кажа, че съм от най-лесните. - промълвих и на лицето ми изгря усмивка. - Предполагам, че и ти си от тях!
Запърхах с мигли и добих най-невинния си вид и отпих от уискито. Мразех алкохола, кой дявол ме беше накарал да си поръчам това отвратително питие. Да, алкохолът не беше за мен. Въздъхнах и оставих чашата, като изгледах течността с презрение.
- Аз съм добра, но не с такива като теб.
Приближих главата си до неговата и прошепнах тихо:
- Мога да ти покажа.
О, имах такъв страхотен план за него, че нямах търпение да си поиграя. Обичах надутите, самовлюбени мъже, а този вампир се имаше за нещо наистина специално.Е, нямах търпение да му покажа къде е в йерархията, а именно доста по-надолу от ангелите. Прокарах пръст по бузата му и се зачудих дали да не му причиня малко болка. Всъщност щях да изчакам още малко...

Подбутна ръката й от лицето й.
-Хъм. А с такива като мен? Какво правиш? – подсмихна се Алек, като поклати глава, определено не си поплюваше тази девойка, а това засилваше интереса му много повече от колкото си мислите.. Той не бе човек, койко ще покаже интереса си, но можеше да го разчетеш в очите му. Въпреки, че много трудно можете да го задържите до толкова, че да ви покаже, че е заинтересован..
-Аз лесен, съкъпа май си едно много заблудено момиченце.. – каза й той , отпивайки поредната глътка от уискито си, и палейки новата цигара и поемайки така любимия отровен никотин дълбоко в дробовете си, и отново върна погледа си към тъмнокоската..
- Ти да не би, да спираш алкохола? – запита я Алек, в момента в който видя недоволния й поглед и начина по който подбутна чашата си, настрани..Погледна я доволно, харесваше жените които не консумираха алкохол. Бяха някак леко по приятна компания, а й нашия Алек, колкото й да бе лош не обичаше да се възползва от пияна жена, а й определено му бяха прекалено неприятна компания

Не се бях забавлявала така с мъж от векове. Този не си поплюваше и явно се мислеше за невероятен и неустоим. Поклатих глава и го изгледах подигравателно. Чудех се откъде е събрал всичкото това самочувствие. А, да! Беше си лягал с лесни девойки, май трябваше да му дам един урок.
- Ще имам удоволствието да ти покажа след малко.
След много малко щеше да види каво правя с лесните момченца като него. Ако много ме ядосаше щях да си го изкарам на любимата му глава и повярвайте ми, нямаше да е тази горе!
- Скъпо момченце, не забравяй, че съм доста по-старичка от теб.
Кимнах му и взех цигарата от ръката му. Загасих я в дървото на бара и се изправих, а след това с едно бързо движение залепих главата му за плота. Наведох се и леко го целунах по бузата.
- Не забравяй, че работата ми е да убивам такива като теб, защото Бог не ви обича. Пък и днес не ми е ден да бъда лошо момиче, не искам да изгрубявам.
И след такова действие от моя страна всякакъв интерес беше попарван и оставах сама. Може би не търсех грешката в себе си, бях прекалено неопитомена и щом някой мъж се сблъскаше с лошия ми характер се отказваше. Ето затова не обичам мъжете!

Ахх тазиии женаа, това не беше никакъв ангел, беше си чист дявол, ако питате Алек.. Поклати невярващо глава..И я погледна недоволно от действията й. Хвана ръката през китката й.. Колкото й да не му се вярваше на самия него.. тази госпожица далеч бе по интересна от останалите, и можеше да задържи интереса му дори и след действията й. Алек продължаваше да я гледа недоволно, пил очите си в нейните, хвана китката на момичето й я стисна в ръката си, дърпайки я рязко към себе си. Устните му бяха на сантиметър от нейните
-Ако искаш, бъди и на деситилетия по стара от мен, скъпа. На мен това не ми пречи, а й повярвай ми, аз ще съм ти най – трудното нещо в живота.. - пусна я рязко избутвайки я от себе си.. Въпроса в момента бе само, колко ли дълго щеше да подържа интереса му..
- А й следващия път не се усмелявай, да докосваш цигарата ми.. – запали нова, като пое никотина и го издиша в лицето й, поглеждайки я нагло.. Ако можеше сигурно господина, щеше да се ожени за цигараата си, поне тя нямаше да му създава главоболия и да му създава ядове..

Той? Най-трудното нещо в живота ми? Изсмях се подигравателно и поклатих глава. Той наистина се мислеше за страхотен, даже не ме учудваше. Вампирите не бяха първи в класацията ми по любов.
- Пробвай се, но не знам дали ще успееш.
И сякаш нарочно взех цигарата му и отново я загасих. Нямах търпение да се разяри, щеше да е забавно.
- Какво ще стане сега?
Повдигнах предизвикателно вежда и отново седнах на стола си. За първи път през ума ми минаваше идеята да направя нещо по-брутално с нея и нямаше да е бой. Оо да. Сега оставаше само реша как да го направя.
Всъщност винаги можеше и да си легна с него, нали бях обявила, че съм лесна. Защо пък да не се задоволя и след това да го накажа? Тази идея ми беше по вкуса.
- Между другото, аз съм Елен!
Подадох му ръка и прехапах устна. Исках ли, можех да бъда и много сладка. Това ставаше рядко обаче.

Aa тази жена , нямаше ли да спре да му взима цигарите.. Мразеше някой да му прекъсва наслаждаването.. Подвикна бармана с ръка като стисна ченето си недоволно, поръча си поредната чаша уиски, а когато я получи отпи глътка от нея.. Поглеждайки отново към нея
-Просто престани да го правиш.. – Алек я предопреди най – нормално, което беше нещо наистина ново за него.. В същност до сега да си бе изпросила боя, но за съжаление последно време Алексей се сдържаше, а в момента даже много повече от обикновенно..Пое ръката й и погледна симпатичната физиономия, която бе направила.. Но имаше нещо гнило в цялата работа, просто го подушваше във въздуха..
- Алексей – каза на свой ред той, като пресви леко срещу нея очите си, но бързо отмести погледа си, като се обърна за да отпие поредната изгаряща гърлото му глътка, а след това въртеейки чашата си в ръка, и гледайки съдържанието й добави.
-Елен, не са ли те учили да не си играеш с огъня? – подсмихна се леко Алексей, като не спираше да гледа как течноста се поклащаше по страниците на чашата.

- Няма да престана да го правя! Доставя ми удоволствие! - казах твърдо и го изгледах предизвикателно.
Хайде, покажи ми кой си! Сякаш щеше да чуе мислите ми, но беше забавно да го предизвиквам на ум. Мисля, че си личеше какво се върти в главата ми.
Алексей, Алексей. Хубаво име, руснак ли беше? Щях да разбера по-късно, след като плана ми подейства. Трябваше да падне първо в него, а след това всичко щеше да стане повече от прекрасно.
- Може и да са ме учили, но така и не разбрах какво прави огъня щом си играя с него.
Усмихнах се и отново нарочно си прехапах устната. Скрих един кичур коса зад ухото си и се наведох да му прошепна, за да ме чуе:
- Отивам да тоалетната, да се освежа.
Нали така казваха дамите? И аз щях да направя същото, а след това се запътих натам.

Тя просто не спираше да ме предизвиква, вече ми писваше, накрая щеше да си изпати, а после може би щях да съжалявам, но какво ми пукаше. Изпих уискито си на екс, а това накара тялото ми да изтръпне, от прогарящия алкохол. Ударих леко чашата в бар плота, и станах от стола, тръгнах след нея, като застанах и се облегнах на стената близко до женската тоалетна, или щях да я набия или нещо по сладко. Двуумях се кое от двете да бъде.. Скръстих ръце пред гърдите си, докато я чаках да излезне от тоалетната, тежи жени понякога можеха да бъдат големи тутки, но определено нямаше да влезна вътре..Не можех да не кажа, че държанието й, и леко прозиращия й инат, не ми харесваха. Беше забавно да я гледаш как се пали, в последния един час.. Момичето излезна от тоалетната, а аз протегнах рязко едната си и я дръпнах към себе си, косата й се разпиля, а аз се усмихнах самодоволно..
-Казах, ти да спреш да ми взимаш цигарите, нали? – попитах я аз, като свободната ми ръка се спусна леко по вратлето й, достатъчно нежно, но й грубо, описателно, описвайки всяка една извивка по него...

Явно Алексей не разбираше от намеци и така и не се появи в тоалетната. Е, значи аз щях да го вкарам там някак си. Оправих косата си и се огледах в огледалото. Вече бях стояла тук достатъчно време, така че се запътих към вратата. Щом излязох някой ме хвана и се озовах до Алексей. Добре, беше ме изненадал. Една точка за него, но резултата си оставаше едно на много за мен.
- Каза ми, но аз няма да спра да го правя. Защото ми харесва!
Усмихнах се предизвикателно и притворих очи щом усетих пръстите ми по врата ми. Дори го извих, за да има повече място. Изкикотих се, хванах го за блузата и го избутах в тоалетната. Опрях го на вратата и го изгледах любопитно.
- Чудя се, аз ли си играя с огъня или ти...
Хванах с ръце лицето му и го изгледах в очите. След това си позволих да захапя брадичката му и след това се отдалечих от него. Мисля, че разбираше от намеци.
- Какво ще правим тук, Алексей?
Прехапах устна и премигах леко. Щеше да е забавно...

Подсмихнах се дяволито, а пламъчета затанцуваха в очите ми.. Отбутнах се от стената и се приближих към Елен.. Наблюдавах я как прехапваше устната си и това ме накара да се усмихна още повече..Застанах срещу нея, обвивайки малката й талия с ръка, притискайки я към мивките..
-И продължавам да си мисля, че ти си тази която си играе с огъня – хванах брадичката й, като я повдигнах леко нагоре, оглеждайки всяка нежна черта на лицето й..Наклоних главата й на една страна, като се наведох и обходих с езиче вратът й, а след това го прокарах по скулата й, продължавайки по устните й описвайки ги..Секунда след това отдръпнах лицето си от нейното и се загледах в очите й
-А все пак, играеш си с неща, с който не ти трябва, Елен. – предопредих я , като се подсмихнах така както само когато бях доволен от нещо.. Това момиче наистина си играеше с огъня, и накрая щеше да се опари.. Или пък тя бе малко коварна, за част от секундата се замислих, да не би да е измислила отново нещо грубо, но пък какво ми пукаше.. Не можеше ли да се позабавлявам малко .. Притиснах тялото си с нейното, като без да се замислям повече впих устните си в нейните, а езика ми проникна между тях заигравайки се с нейния.....

Алексей наистина си вярваше и продължаваше да твърди, че си играя с огъня. Е, не беше познал и щеше да се опари много жестоко. Защото всъщност той си играеше с огъня, а моят план беше повече от добър. Щом беше толкова самовлюбен щеше да получи урок!
Усмихнах му се и облизах устните си, той се приближи и усетих ръката му на кръста си. Автоматично обвих ръце около врата му и издишах срещу лицето му.
Целувката не закъсня и аз му отвърнах с такъв плам и страст, че не можеше да се сети какво му бях замислила, а това ми беше мечта от много време. Отдръпнах глава от неговата и погалих с пръст бузата му. Завъртях ни, така че той да е до мивките и се замислих коя ангелска дарба искам като бонус към сегашните ми. Не се чудих много и целунах Алексей по моя властен начин. Спуснах ръце по гърдите му и ги пуснах под блузата, като загалих кожата му. След малката ми експедиция се насочих към дънките муи ги разкопчах като ги оставих да паднат сами на пода. Погледнах надолу и се усмихнах доволно.
- Може и да има причина за надуването ти.
Бях готова да сваля и боксерките му, но чух приближаващите момичета и се отказах. Съсредоточих се и материализирах в ръката си белезници и докато Алексей се усети го бях закопчала за мивката и нямаше да избяга през следващите пет минути.
- Преглътнеш ли това ще бъда твоя където и както пожелаеш.
Намигнах му и прокарах пръст по устните му, а след това излязох от тоалетната като пуснах момичетата да влязат вътре и чух писъка им щом го видяха. Седнах на бара и зачаках реакцията на Алексей...

Да я убия ли или просто да си затворя очите? Беше ми много по лесно да я убия, за това което направи. Момичетата влезнаха в тоалетната и излезнаха с писъци.. Да нормално гол мъж в тоалетната..да бе колко нормално бе това като погледнем факта, че се намирах в женската тоалетна.. Поклатих недоволно глава със същата недоволна физиономия.. Стискайки зъби дръпнах рязко ръката си, чупейки мивката, а веднага след това разкарах белезниците от ръката си.. Малката наистина си играеше с огъня. В повечето случай сигурно щях да я накажа по някакъв начин, но духа на това момиче ме превличаше. Караше ме да искам хем да я мразя, хем да я искам. Което си беше рядко, за моята особа. Оправих дънките си преди още някое девойче да е влезнало в тоалетната и да е изпищяло на умряло.С бавни крачки излезнах от тоалетната и минавайки по коридора. Излезнах в помещението, където светлините така дразнеха очите ми. Но и с тях и без тях можех да видя малката дразнеща госпожица, която за пореден път тази вечер, бе решила да ме ядоса.
Приближих се гледайки я ядосано, и седнах обратно на бара.
-Май обичаш да делиш, това което може да е твое? – констатирах, обръщайки се към нея, гледайки я ядосано, та тя какво се опитваше, да срине самочувствието ми ли? О щеше да й е много трудно. – И без да го преглътна скъпа мога да те имам където и когато си поискам! Е естествено стига наистина да те искам – изсмях се леко саркастично, поглеждайки я в очите..

След няколко минути се появи Алексей и аз съм се усмихнах като ангел. Невинно и прекрасно. Всъщност аз бях ангел, но рядко се държах като такъв, мъжете не заслужаваха добро отношение и милост!
- Нима може да си мой?
Усмихнах се презрително и поклатих глава.Алексей беше по-общ и пейките по улиците. Може би малко прекалявах, но му личеше от хиляди километри що за мъж е. От онези женкари, които се мислят за богове.
- Не ме искаш? Още по-добре!
на лицето ми грейна усмивка и подпрях глава на ръката си. Защо да не си тръгна? Достатъчно време бях изгубила. Измъкнах някакви пари от джоба на якето си и ги оставих на бара.
- Довиждане, Алексей!
Потупах го леко по бузата и закрачих към изхода. Определено тук на земята беше по-интересно, отколкото горе в рая.