Преди година, Литъл Хамилтън

Силно главоболие ме накара да отворя рязко очите си, а от устните ми се откъсна шумна въздишка. Изправих се до седнало положение в леглото си, а ръката ми механично се настани на главата ми. Погледът ми премина по цялата стая, оглеждайки безпорядъка, който цареше наоколо. Дрехите ми бяха пръснати по пода, но по-странното бе, че не бяха само моите. Имаше и женски. Сбръчих челото си за миг и поклатих глава.
- Боже, моля те, не... - казах докато свеждах погледа си към другата страна на голямото легло. - По дяволите!
Изругах щом пред очите ми се появи лицето на момичето, което нямах представа кое беше. Не помнех нищо от изминалата вечер, което не беше странно, имайки се предвид как живеех през последните месеци. Непрестанни купони, пиянски вечери и случайна забивка за вечерта. След раздялата с Лена нямах голямото желание да оставам сам. Дори да не си признавах, тя ме беше наранила. Случилото се ме бе наранило. И по дяволите, аз бях мъж! Нормално бе да давя мъката си в алкохол вместо да плача като малко момченце.
Ръката ми се спусна по тялото на непознатото момиче и леко я побутна, колкото да се събуди.
- Алексей.
Прошепна тихо тя, усмихвайки се весело. Отвори очи и се вгледа в лицето ми.
- Време е да си вървиш, Мая. - казах с твърд глас, макар да я бях нарекъл с първото име, дошло в съзнанието ми. Тя се намръщи и ме удари по гърдите, а след това стана от леглото и бързо се облече.
- Кретен! - извика тя, докато обуваше обувките си. Да, не беше първият път, в който ме наричат така, нямаше и да бъде последния. - И името ми не е Мая, а Хейли! - провикна се още веднъж, а след това затръшна вратата, излизайки от стаята.
Поклатих глава и също се изнизах от леглото. "Жени" - казах си мислено и се засмях на себе си. Влязох директно в банята, където си взех бърз душ, а след това се насочих към кухнята, седейки с увита около кръста хавлия. Приготвих си силно кафе и няколко бързи сандвича, с които да закуся. Оставих ги на масичката в хола, намираща се до големия диван и се върнах в спалнята, за да обуя поне едни боксерки. След това се върнах на дивана и започнах закуската си. Часовете минаваха, а аз продължавах да седя на същия диван, забил погледа си в телевизора. Погледнах часовника, който показваше 22.00 часа. Спрях телевизора и с бавни крачки отново отидох в спалнята, за да се дооблека. Нахлузих тъмносини дънки и сива блуза, а след това обух някакви обувки и излязох от дома си. Задаваше се поредната пиянска вечер. Влязох в близкия бар, като на входа се заприказвах с някакво момиче и тя влезе с мен. Продължихме разговора си вътре, докато не забелязах познато лице, което накара тялото ми да потръпне и събуди гнева ми.

- Вземи ни по питие, ще бъда ей там.
Казах с усмивка, прикривайки ядосаното си изражение. С бързи крачки се приближих до масата на блондинката и застанах пред нея.
- Добър вечер.
Поздравих аз, усмихвайки се фалшиво. В следващия момент момичето от входа - Линда, се бе появила. Седнах точно там където госпожицата бе пожелала и отпратих Линда..Оставих стъкления съд обратно на масата и вперих погледа си в нея.
-Какво правиш тук Катрин? – попитах я правейки недоволна физиономия.
Пръстите на ръката ми нахално се спуснаха по рамото й, а след това хванаха един кестеняв кичур от косата й и започнаха да си играят с него. Самодоволната усмивка не слизаше от лицето ми, давайки шанс на тръпчинките ми да се появят.
Обожавах да я дразня, колкото й да я ненавиждах винаги свършвахме в леглото. Въпреки, че първоначално можехме и да се избием едва ли не.. Пуснах кичра коса с която си играех и стиснах рамото й.. А със свободната си ръка обърнах лицето й към своето..
-Хъм, нека познаем липсвах ти? Не.. не е това.. Има друга причина Катрин да се появи отнво, но каква ли е ? – бяхме си един дол дренки с нея, тя си беше чиста психопатка, а аз не и отстъпвах по нищо

Ах, колко познато ми бе всичко това..
-Може би да.. Може би не.. – казах й аз като отвърнах лицето си от неиното. И отпих глътка от прекрасно прогарящото гърлото ми уиски.. Тази жена, хем не можех да я гледам, хем всеки път една и съща песен пеехме..- Катрин, Катрин.. – поклатих невярващо глава, нямало какво да й липсва, понякога бе толкова проницаема и прозрачна, подсмихнах се съвсем лекичко, докато връшах погледа си на нея..
-Защо ли не се и съмнявам в това.. Не, че ме интересува дали съм ти липсвал или не.. Но пък ми е интересно, какво води жена като теб отново в малкото градче.. – в главата й винаги имаше замисъл за нещо и го знаех, знаех че нямаше да се върне без причина. Каквато й да бе тя, не че ме вълнуваше, но както казах просто ми бе любопитно.. Хванах с два пръста челюста й повдигайки я леко нагоре, поглеждайки директно в очите й, а това че бе по –нисичка от мен, дори в момента ми разкриваше перфектната гледка към очертания й бюст. Поклатих глава, но не казах нищо повече, просто пуснах брадичката й като въздъхнах недоволно..