Гимназия "Hamilton" (преди няколко дни)

Поредният ден в училище. Нямам представа защо изобщо се записах.. все пак една година ми оставаше до завършването. Можех да мина с нея и без нея. Но пък от друга страна не се сещах за друг начин, с който да си запълвам тези шест часа от деня. Така имах възможността да общувам с доста хора, а и научавах нещо ново. Въпреки хилядите години прекарани на тази земя, все се намираше нещо, което да ме изненада.
Измъкнах се едва, едва от леглото си и започнах да се приготвям. Преди да избера какво да облека надзърнах през прозореца, за да видя какво е времето. Беше леко ветровито, за това след като си облякох дънките и бял изчистен потник си взех и коженото яке, в случай, че времето се влоши. Нямах време да закуся и за това си взех една ябълка да хапна по пътя. Днес реших да направя едно добро дело за природата и се придвижвах пеша. Достатъчни бяха останалите автомобили, които замърсяваха въздуха. Пък и моторът ми бе излъскан до блясък.. чак ме беше жал да го подкарам, защото знаех, че скоро отново ще е мръсен.
Първата част от часовете ми минаваха изключително бавно и ми бяха адски скучни.. нищо ново, което да не бях чувала до сега. Търпението ми се изпаряваше капка по капка с всяка изминала секунда. Един, единствен час ме вълнуваше, а в днешната програма въпросният час ми бе последен. Интересът ми към руския език се увеличи многократно щом преди около месец се появи нов учител. А този учител, боже, защо трябваше да е толкова убийствено сексапилен? Дори не можех да възпра греховните мисли, които завладяваха ума ми всеки път щом погледнех тези негови кафяви очи. Напоследък тези руснаци ми бяха голяма слабост. Вярно, че сега не можех да понасям Беликов, но не можех да отрека, че все още го намирам за дяволски красив.
Ще ми се да можех да забързам времето, но уви.. нямах тези способности. Всъщност бях лишена от всичките си способности щом ме прокудиха от рая. Само мислите на хората никога не оставаха скрити за мен, но това ми бе в голям минус в определени ситуации.
Звънецът най-накрая оповести краят на предпоследния час и с усмивка на лице се отправих към двора на училището където с няколко съученика прекарвахме междучасията си, главно пушейки, а някои дори си носеха и алкохол в чантите си. Чудно как до сега никой не ги беше сгащил. Аз обаче се ограничавах с няколко цигари и то не всеки ден.
Както си стояхме и се смеехме на някоя простотия, която някой изръси се появи г-н Тъламор, учителят ни по Физика. Честно, той бе най-жестокото същество, което познавах.. как обичаше само да изтезава учениците си. Въпреки, че само няколко човека пиеха, а аз дори и не пушех когато се появи Тъламор, всички го отнесохме и получихме наказание след часовете. Първоначално изобщо не се зарадвах, но след като разбрах кой учител ще е натоварен със задачата да ни измъчва, а именно г-н Уелингтън, посрещнах наказанието си с отворени обятия.
Преди да вляза в час ми се наложи да мина през тоалетната, за да си измия ръцете и закъснях за часа си по руски. Щом отворих врата всички погледи се впериха в мен. Извиних се за закъснението и се настаних на чина си, който се намираше най-отзад в редицата до прозорците. Много често ми се случваше да блея навън вместо да внимавам в часовете и да слушам какво преподават учителите, но руския не бе от тези часове, защото през цялото време очите ми бяха върху прекрасния ни учител.

Един месец откакто бях в това училище, в този забутан град. Животът ми беше повече от "невероятен", а това, което ме дразнеше най-много от всичко беше, че на учениците не им пука за руския или който и да е предмет. Интересуваха ги алкохола и цигарите, а дори и млад мъж като мен, не можех да да понасям незаинтересоваността им. Всички щяха да останат на поправка.
Денят ми беше започнл повече от отвратително, а съседката ми, със силикон в гърдите, която се разхождаше полугола и опитваща се да ме прелъсти ме отвращаваше повече от всякога. Сложих си някакви дънки, тениска и сако и взех чантата си с лаптопа и учебниците. След това излязох от малката си къща и тръгнах пеша за училището. Добре, че не беше далеч.
Часовете минаваха еднообразно и случно, дори за мен. Много малко ученици проявяваха интерес към родния ми език, а това ме жегваше и то доста. Щом ми сервираха новината, че трябва да държа и провинители се пушачи ми идваше да си направя сепуко, но приех новината спокойно. Учениците трябваха да ме мотивират да ги уча и да ходя с удоволствие на работа, а това не се случваше тук. Трябваше да си намеря по-приятно занимание и почти веднага го видях щом една от ученичките ми закъсня за час. Как се казваше? Роуз? Преди да дойда тук имаше доста лоши оценки, но щом бях станал учител се бяха повишили невероятно. Тогава ме връхлетя мисълта, че приявява интерес към мен. Не бях много по-стар от нея, беше нормално ученичките да си паднат по учителите си, а аз исках забавление. Усетих приятна тръпка между краката си и захапах химикалката, за да се успокоя, докато четеше домашното си едно от момчетата.
Часът най-накрая свърши и всички бързо се изнесаха от стаята, но Роуз нямаше такова намерение и се забави, а на мен това ми се видя чудесен шанс да видя дали съм бил прав.
- Роуз! - извиках я и се изправих щом тя се приближи.
- Разбрах, че си една от наказаните.
Усмихнах се студено и се приближих до нея. Нарочно докоснах ръката й, уж неволно. Минах зад нея и сякаш нарочно очите ми се спряха за стегнатото й малко дупе. Исках да го хвана, но тя трябваше да покаже интерес. Не исках да сгреша и да ме обявят за педофил.

Часът днес не беше един от най-интересните. Главно преговаряхме падежите, различните склонения и т.н., но аз нямах никакви проблеми с тях, понеже покрай Алексей ги бях научила. Освен това трябваше да си прочетем домашните, които ни бяха възложени от предишния час. Аз, разбира се, си го написах и бях в готовност да го прочета ако се наложи, но това така и не стана. Но пък и без това нямах нужда да доказвам знанията си, оценките ми доста ясно показваха до колко съм наясно с материала.
Докато съучениците ми четяха се бях подпряла с едната си ръка, а погледа ми се рееше в пространството. Начинът, по който Уелингтън по-рано захапа химикала си пробуди палавите ми помисли, които успешно бях потиснала.. до този момент. Не беше редно дори да гледам на учителя си като на сексуален обект, осъзнавах го напълно, но нека бъдем честни.. редните дела за мен са изключителна рядкост. Забраненото винаги ме изкушаваше, а аз нямах друг избор освен да му се отдам. Е, имах, но така пък се губи забавата, а пък без нея за къде?
Този час не беше кой знае колко ползотворен, но какво от това.. достатъчно ми беше, че можех да се любувам на преподавателя си. Дори не ми беше необходимо да се опитвам да блокирам мислите на съучениците си, защото вниманието ми бе изцяло насочено към него. Очите ми обходиха първо перфектните извивки на лицето му, а след това погледа ми слезе и по-надолу, попивайки абсолютно всичко. Изгарях от желание да правя всевъзможни похотливи неща с него, но ме възпираше факта, че ако някой друг от гимназията разбере веднага ще го уволнят, а аз не бих искала да се стига до там. Би било наистина жалко, защото той умееше да преподава доста добре, за разлика от повечето учители, които работят тук.
Часа приключи и всички бързаха да се изнесат възможно по-скоро от сградата. Аз от друга страна не бързах за никъде и това, че трябваше да остана заради наказанието си не беше единствената причина. Докато си прибера нещата в чантата, в стаята не беше останал абсолютно никой. Тогава го чух да произнася името ми. Роуз.. изговаряше го по толкова.. не знам.. странен начин, но ми харесваше адски много. Поради руския си произход изговаряше "Р"-то по-твърдо от американците, а това му придаваше повече звучност. Мозъка ми направи връзката със спомени от миналото.. Алексей доста често обичаше да ме нарича "Роза", а това бе името ми на руски. Бързо пропъдих тези си спомени и се приближих към бюрото, зад което стоеше г-н Уелингтън. Като спомена за наказанието реших, че ще ми чете лекция за това, че трябва да се държа прилично и т.н. Аз обаче вече ги бях чула тези думи от директорката и със сигурност не исках да ги чувам отново.
- Да.. но аз дори не би трябвало да съм наказана!-побързах да се оправдая, а и думите ми си бяха самата истина. - Не бях част от провинилите се, но Тъламор не можа да устои..-изгубих ума и дума щом ръката му докосна моята. Макар и контактът между нас да бе изключително кратък, имах чувството, че цялото ми тяло пламна. Опитах се да си спомня какво щях да кажа, но нямаше начин да успея. Щом застана зад мен прехапах леко устни и след това извърнах глава, за да го погледна.
- Надявам се наказанието няма да е прекалено строго.. все пак напоследък съм доста добро момиче..-проговорих, усмихвайки се лукаво. Беше прекалено близо до мен, дори усещах топлината, която излъчваше тялото му, но това се дължеше на прекалено изострените ми сетива. Думите ми до някъде бяха истина. В последно време се държах доста прилично и сдържано. Обърнах се с лице към него и трябваше да отстъпя крачка назад, опирайки се в бюрото, защото бяхме прекалено близо един до друг.

Този Тъламор ми беше най-противен от всички, беше комплексар и беше толкова злобен, че всеки път щом минеше покрай мен ми идваше да го изхвърля. Знаех, че този глупак има и тъмна страна и дори подозирах, че принуждава някои ученички да си лягат с него, за да им пише по-добри оценки. Нима аз нямаше да правя това с Роуз? Не, аз я исках, защото беше красива и се интересуваше от предмета, а не защото само чрез изнудване можех да я получа. Беще умна и интересна. Нещо ми подсказваше, че и тя ме иска. Достатъчно жени бях имал, за да позная погледа й и той ми показваше, че ме желае. Щом чувствата бяха еднакви защо трябваше да се дърпаме?
- Ще карате наказанието си с мен, нали знаеш? След около половин час всички наказани трябва да сте тук.
Усмихнах се широко и пъхнах ръце в джобовете си. Тя се отдръпна от мен и я погледнах въпросително. Притесняваше ли се? Дали грешах в преценката си за чувствата й? Роуз се беше опряла на бюрото и прехапах устна като я гледах такава. Усмихнах се дяволито и в очите ми се запали пламъче. Усещах как забравям за всякаква предпазливост и отидох до нея. Телата ни се докоснаха и сложих ръцете си на бюрото до нея. Погледнах я и издишах срещу кожата на врата й.
- Какво има, Роуз?
Притиснах се още малко до нея и наведох глава, за да целуна врата й. Докоснах с устните кожата й и след миг я накарах да легне на бюрото, а аз се надвесих над нея. Какво виждах в очите й? Шок, възбуда? Беше ми интересно да видя дали ще избяга с писъци от кабинета.

Наистина не исках да отстъпвам назад, но се налагаше. Тряваше да бъда предпазлива, защото не исках аз да бъда причината за уволнението му. Та ръководството едва успя да открие надежден и способен учител за часовете ни по руски. Крайният вариант бе да отменят часовете, но той не устройваше никого.. Повечето от учениците се зарадваха, като си помислиха, че програмата ни ще стане по-лека, но след като бяхме уведомени, че часовете по руски ще бъдат заменени с допълнителни такива по Физика.. е, със сигурност никой не би искал да вижда повече лицето на Тъламор.
- Наясно съм, да. Съжалявам, че заради нас се налага да оставате допълнително. Със сигурност бихте могли да вършите далеч по-интересни неща от това да стоите с група хулигани..-отвърнах, свеждайки глава уж виновно. Честно казано, не изпитвах и капка вина.. Всъщност дори много се радвах, че ще прекарам повече време с Уелингтън. Нямаше нещо, което да искам повече от това да съм с него колкото се може по-дълго.
Г-н Уелингтън ме гледаше доста.. странно. До сега не го бях виждала такъв. На лицето му грееше усмивка, която издаваше намеренията му. Но какво правеше той? Та ние бяхме в класната стая и всеки момент някой би могъл да ни спипа. Вярно, че вратата бе затворена, но това не значеше нищо.. А какво по дяволите правех аз? "Сериозно, Роуз? Точно сега ли реши да се правиш на разумна и предпазлива?"-обади се вътрешният ми глас и нямаше начин да не се съглася с него. Та аз си падах по учителя си по руски от както го зърнах за първи път в двора на училището. Беше облечен в тъмни дънки и дългото си сако, което в момента бе оставено на стола зад бюрото му. Лек ветрец подухваше в онзи ден и рошеше тъмните му като абанос коси, а той правеше неуспешни опити да прибере непослушните си кичури. Направо ме остави без дъх.
Премигах няколко пъти и тръснах глава, пропъждайки този спомен от главата си. Томас се приближи към мен и притисна тялото си в моето, поставяйки ръцете си от двете ми страни на бюрото. Признавам, свари ме неподготвена и дори не успях да реагирам, защото усетих топлия му дъх върху кожата си, а след това и меките му устни ме погалиха нежно. Цялата ми кожа настръхна и за сетен път сърдечният ми ритъм се увеличи многократно. Нямах представа колко от това бих могла да понеса, но явно Уелингтън бе решил да ме тества. Ръцете ми инстинктивно се увиха около врата му, преплитайки пръсти в косите му. Чувствах се сякаш съм му подчинена, просто се оставих да ме бутне да легна върху бюрото. Щом го погледнах в очите отново ме завладя онова опианяващо усещане сякаш плувам в океан от шоколад. Океан, в който бих искала да плувам до забрава. Устните ми обходиха брадичката му и точно преди да да достигна устните му се спрях, осъзнавайки какво всъщност правехме.
- Господин Уелингтън, моля ви.. не е редно.-проговрих накрая след като намерих гласа си. Ръцете ми се спуснаха по гърдите му и го побутнах, за да мога да се изправя. Вложих цялата си воля, за да прочистя ума си и да го отблъсна, но нямаше друг начин.. не и тук, в класната ни стая. Желанието в мен да го сграбча и да слея устни с неговите ме изгаряше отвътре и всячески се опитвах да го потисна. Нужно ми бе леко побутване и щях да се поддам на изкушението.
- Осъзнавате ли какви ще са последствията, най-вече за вас..-опитвах се да разсъждавам трезво и да се държа разумно. По-жестока битка не бях водила до сега със себе си. Явно наистина ме беше грижа за него щом не исках да рискувам и го отблъснах, за да го предпазя. Не би могло да изпитвам повече към човек когото познавам от толкова скоро.