Преди много време,запознаването на Шарлот с Клаус

Беше хладна майска вечер.Заформяше се буря,която заплашваше целия град.Която можеше да сложи край на цялата реколта за годината.Някой щяха да останат гладни,а по способните - не.Те винаги имаха с какво да прекарат зимата.Тъмни облаци покриваха небето,всякаш идваше края на света.Вятъра надигаше листата във въздуха и ги затърташе бавно нагоре и след това плавно се спускаха и падаха на земята.Клоните на дърветата дърпаха своите клони едни с други.Никаква птичка не можеше да кацне точно сега.Всички факля бяха загасени и закъснелите по това времетичаха с писъци към домовете си.
Стоях близо до прозореца,говорейки си с Ребека за нейните мечти.Братята ми предпочитаха точно,в този момента да обсъждат оръжията,с които отбранявахме нашето градче.Баща ми или по точно както аз го наричах Майкъл ..стоеше в единя ъгъл на стаята и постоянно стрелваше неодобрителни погледи.Явно нямаше да разбереше ,защото изпитваше тази омраза ? Естер приготвяше вечерята и от време на време викаше на братята ми.Решех,че точно в този момент не ми беше тук мястото и излязох.Тогава след мен чух нечия дума,която строго показваше,че не одобрява това "Никлаус !".Всеки би се уплашел,но не и аз.
Мислите ми веднага се насочиха другаде.На място спокойно,където ще мога да прекарам нощта и да не мисля за всичко,което ставаше в семейството ми.Побързах да стигна в обора където щях да намеря подслон.След като затворих вратата и седнах на сеното се чу звук.Единственото нещо,за което си помислих сега бяха-хората,които се превръщат във вълци.Кожата ми настръхна и аз замръзнах на едно място.Шумът продължаваше да нараства какво и съществото да се мъчи да навлезе в обора.Изправих се и точно когато беше на път да наруше спокойствието ми се озовах въхру върколака ?
И видях лицето й ... Дали бях влюбен в нея или на мен ми се струваше така.Чувство,което не бях изпитвал и сега изпитах.Пулса ми се ускори.Не отделях очите си от нейните.Зейниците ми ставаха все по-големи и по-големи.Би трябвало да кажа нещо,но освен че е толкова красива нищо не ми идваше на ум.
- Съжалявам .. не знаех,че някоя като теб ще дойде по това време тук .. - започнах така ч, че да прикрия влюбения си поглед макар и леко тона ми да показваше,че едва ли съм я заблудил.
Отместих се от нея и седнах в другия края..като не я изпусках от очи.Дали трябваше да започна да задава от онези малоумни въпроси или не ? Личеше си ,че беше изплашена,но дали от мен или не ?

Беше ужасна вечер. Още преди часове можех да съдя по небето, че ще има буря. Може би трябваше да послушам своето шесто чувство и да си намеря подслон, но всичко, което изпълваше полизрението ми , бяха дървета, клони и река. Нямаше и една пещера, в която да прекарам благополучно вечерта.
Изглеждах окаяно. Дългите ми коси се бяха накъдрили, а дрехите ми бяха мръсни и на места изпокъсани от клоните. Краката ми бяха надрани и скоро може би щяха да са кални, ако имах лошия късмет да завали дъжд. Не бях се хранила както трябва от дни, но болката в стомаха ми игнорирах упорито, поне докато не намеря подслон.
Бурята започна, а аз ускорих крачка. Чувах вой зад мен, вероятно бяха вълци. Съвсем скоро се озовах пред нещо, като малък град. Най-близката постройка вероятно служеше за обор; реших, че на дали ще има някой там точно тази вечер, в това време.
Първия път, когато се опитах да отворя вратата не се получи. Силният вятър ми попречи, но след малко успях да вляза вътре. Преди дори да успея да огледам постройката, нещо ме събори на земята.
Стиснах очи, осъзнавайки, че е възможно това да са последните ми минути.
-Не ме убивай, моля те.. -Казах, още преди да отворя очи. Осъзнах, че никой от нас не помръдва и отворих очи да видя своя нападател. Имаше светла коса и големи очи, взирайки се в мен точно сега. Беше облечен по типичния начин, по който се обличаха мъжете- войни за онова време.
Тогава неговата реакция ме изненада.
- Съжалявам .. не знаех,че някоя като теб ще дойде по това време тук .
Отдръпна се от мен. Видях го в цял ръст, което накара нещо в мен да потръпне. Беше красив, здрав мъж. Вероятно и много силен. Усетих как бузите ми пламват и отместих поглед. Трябваше поне да обясня защо нахълтах така от нищото в чужд обор.
-Пътувам от дни. Търсех място за подслон, но бурята ме настигна. Мисля, че дори чух.. вълци.. -Говорех бавно и тихо, опитвайки се да оправдая себе си. Не исках да си помисли, че съм някоя крадла.
Погледнах го, докато обръщах ръце около себе си, сякаш за да опитам да се стопля. Дори в обора беше студено, заради ужасния вятър, който брулеше листата на дърветата. Беше май, а бурята беше типична, но вероятно неочаквана.
Взирах се в красивия и висок мъж, опитвайки се да преценя дали ще ми повярва или ще се наложи отново да си плюя на петите и да се опитам да избягам от него, макар да съм наясно, че шансовете ми да успея бяха почти нулеви. Замисляйки се за възможностите -как щях да бягам изобщо? Краката ми бяха разранени и се съмнявам, че щяха да успеят да издържат на още един бяг.

» Клаус Майкълсън /Никлаус/
» Преди два дни на гробищетото
» Преди 3 години
» Преди година..
» Преди 5 месеца в Лондон