Не знам защо бях решила да остана или по-точно да се заселя в този град.Вярно,е принципно обичах големите,масивни и шумни градове,но това беше когато исках внимание.Сега единственото нещо,което желаех беше да не познавам никого,както и обратното.И мен никой да не ме познава.Животът в Манхатън и в Лос Анджелис наистина беше прекрасен.Големи магазини,големи заведения имаше от всичко по много и най-вече нахалници,които искат само да спят с теб.
Ето затова се преместих.Бях се откъснала от родителите си още откакто станах на 18 и завърших гимназия.Стипендията за модното училище наистина ми беше помогнало и трябваше да купя вила на Бахамите на госпожица Мендез,която повярва в мен и ми даде такъв огромен шанс.Ако не беше тя,а както и моите възможности сега въобще нямаше да съм това,което съм в момента.Най-вероятно щях да уча в университет и да зубря лекциите.
Бях излязла от къщата,която бях купила наскоро.Трябваше да призная ... страхотна къща!Наистина страхотна!Винаги ми бяха казвали,че съм имала вкус,и това определено доказваше тези думи.Разхождах се без да знам къде отивах,това по-скоро беше разнунавателна разходка.Исках да разгледам градът,а и да науча къде се намират основните неща.Магазини,паркове,центърът,кафета и други.По едно време се озовах в парка,в близост до едни ужасно красиви фонтани,от които водата извираше наистина прекрасно.Застанах до единия и се загледах.Обърнах глава на една страна и погледът ми се вторачи в един мъж,който обаче ми беше безкрайно познат.
-Татко!-извиках силно и широка сто каратова усмивка се покачи на лицето ми.Затичах се към него и буквално се хвърлих в прегръдките му.Толкова много ми липсваше.Имах нужда точно от него.Но какво правеше тук?
-Защо си тук?-макар и с усмивка на лице,очите ми издаваха въпросителност.