Home sweet home !!

Беше някъде около 23:30, а къщата на Мелани не светеше. Знаех си, че по това време ще е излезнала някъде и нямаше да има никой вътре. Не ми се минаваше и през поредния скандал, доста се дърпахме с нея, въпреки, че винаги завършваше хубаво. Само където по някога имаше някой прибор замерен по мен.. ех, жени, не можем без тях.
Бях облечен с черен костюм и извадих от джоба си портфейла си. Застанах пред входната врата на не особено голямата къща и от портфейла си извадих някакъв ключ. Той принадлежеше точно на тази къща, но беше останал в мен за извънредни случаи. Не, че не можех да се промъкна от прозорците или да се телепортирам, но точно Мелани не беше глупава и беше направила някаква магия срещу такива неща и нямах избор освен да отключа вратата и да влизам като хората.
Вкарах ключа в ключалката и щом се отвори вратата пристъпих бавно в къщата. Естествено затворих след себе си и продължих да вървя като пристъпвах тихо и дори не светнах лампите. Трябваше да взема една стара кама която принадлежеше на мен преди векове, но покрай всичките тези глупости бях забравил да си я взема, а Мелани едва ли щеше да ми я върне просто ей така. Отворих един малък шкаф и започнах да ровя вътре..

Изведнъж усетих силния удар и как вече бях залепен към стената и нямах голяма свобода. Бях погълнат от мислите си да намеря камата, че изобщо не успях да усетя, че е имало през цялото време някой в къщата, но вече беше късно.. твърде късно.
- Ами.. намирам се в къщата ти?
По-умно от това нямаше как да отговоря, като я гледах в очите с лека насмешка. Беше малко неловко, защото тя не ме пускаше, а аз не знаех какъв адекватен отговор да дам на въпроса й какво търсех тук.
- Търсех една кисия с пари, която криех зад гардероба ти. Но не помня къде я скрих последно когато бях тук.
Извъртях погледа си от нейния за да се опитам да намеря това, което търсех в момента, но беше тъмно, а аз не можех да се съсредоточа. По дяволите къде беше тъпата кама и сега и глупавата кисия. Бях забравил за тези жълтици, а сега не ми излизаха от ума.
- Та.. ъм, случайно да си ги виждала. Да бъдеш така добра да ми ги дадеш? Предполагам тук наоколо са.
Вгледах се в погледа й с една умолителна усмивка, като се надявах наистина да ми кажеше къде се намираха тези неща преди да ме изгони от къщата.
- И само не започвай да мрънкаш! Дошъл съм с мир!

- Я не ме занасяй!
Ядосах се когато започна да ме дразни, че е намерила друго. Мразех когато правеше така. Всъщност дори си нямах идея за какво точно се ожених за нея. Преди беше различна..
Когато тялото й се отдръпна от моето я погледнах доста изненадано. Чак сега забелязах как беше облечена.. ако така можеше да се нарече.
- Горката.. нямаш ли пари за дрехи?
Също не отстъпих и започнах да се дразня когато тръгнах след нея към кухнята. Забравих, че с тялото си всеки път ме печелеше, но сега не биваше да му обръщам внимание.
- По-скоро искам да изтръгна сърцето от гърдите ти и да го изям, по-вкусно ще е. Обичам ледовитите сърца без капка чувства в тях.
Усмихнах се коварно и се подпрях на плота пред нея докато тя ядеше от сладоледа. Можех малко да поостана да се подразним с нея, така или иначе не бързах за никъде, а камата нямаше да я намеря скоро, но пък ако се завъртя още малко тук... хм може би щях да я намеря.
- Как върви с теб? Кой ли е горкия мъж, който се е заблудил да тръгне с теб сега? Или сега няма такъв късметлия? Жалко.. за теб, за него е даже супер, че не знае в какво влиза с теб.

- Бързо ме гониш! Почакай малко, нека се порадваме един на друг!
Спрях да се взирам в подразнения й поглед и отидох да седна до нея с лице към нея. Пък и гледката на облеклото й оттук беше с идеален изглед и повече ми харесваше. Само на едно дърпане от тениската бях и нищо друго нямаше да я покрива.
- Всъщност да, чакам.
Приближих се повече към нея и я загледах с интерес като прехапах устни. Жалко, че външния й вид примамваше толкова.
Рязко се изправих и се спрях точно зад нея. Наведох се бавно над нея и усетих аромата от дима на цигарите. Намирах го за секси, начина по който държеше винаги цигарата, начина по който издишваше дима им.
- Но това все още ми липсва, за което винаги си заслужаваше.
Не се сдържах и се наведох още повече и започнах да целувам бавно тила на врата й. Може би беше от атмосферата, може би беше от спомените за случващите се неща в тази кухня, които не бяха никак малко. Толкова много спомени само в една стая лесно можеха да повлияят на мисленето на един демон.
- И за сърцето ти.. намирам го за по-вкусно от шоколадовия вкус на сладоледа. Прошепнах в ухото й като започнах да целувам врата й.

Ситуацията бързо напредваше, а времето сякаш се смаляваше повече и действах по-бързо. Наистина това вече ми липсваше и то много. Беше похотта и с нея винаги беше хубаво при такива обстоятелства. Вярно е, че беше доста раздразнителна и твърде много се карахме, но повечето ни скандали завършваха в леглото.
Горещите ми, силни ръце се спускаха и изкачваха по тялото й, като от време на време си позволявах да стисна силно задника й, но целувките ми ставаха все по-настоятелни. Заигравах се, засмуквах езика й, въртях го, нито за секунда не я оставих без действие.
Изведнъж я хванах малко по-силно за бедрата и я качих да седне на плота, а ръцете ми обхванаха веднага гърдите й. И те бяха толкова идеални както секса с нея. Тя самата беше идеална външно. Всяка една извивка от тялото й, горещия й дъх, който дишаше все по-забързано и учестено.
Тялото ми беше плътно допряно до нейното, като за момент ръцете ми се освободиха от тялото й и започнах да разкопчавам сакото и ризата си, но целувките ми по устните й не ги спрях и за момент.

Тялото й жадно се притискаше към всеки мой мускул, а аз не отстъпвах по-назад. Желаех всеки сантиметър от тялото й и щях да си го получа така или иначе. Дръпнах косата й назад, за да се покаже напълно врата й пред гледката ми. Устните ми веднага се спуснаха по врата й, но където бяха вените и кръвта беше най-бурна. Започнах да целувам мястото, като предимно използвах с кръговити двежения езика си и оставях влажните следи. Така облизах кожата й на път към устните й, но сякаш се разпали повече огъня в мен когато ръцете й бяха по чатала ми.
Захапах долната й устна, но след това устните ми бяха заменени с езика ми. Облизах устните й, след което без позволение вкарах езика си при нейния и отново с кръговитите движения се заиграх с нейния. Идваше ми направо да го захапя, но не можех да се кротна изобщо.
Сега вече липсваше какъвто и да е плат по нейното тяло и беше чисто гола пред мен, което ми даваше преднина. Рязко я обърнах с гръб от мен и лице към плота и силно хванах косата й. Все още панталона ми и боксерките не бяха свалени, но не ми пречеше все още да не ги махна. Никой нямаше време за това! Просто го изкарах и рязко проникнах в нея, като дърпах леко косата й назад, за да може лицето й да е наполовина извъртяно настрани и да можех да я целувам.

Обожавах когато се държеше грубо. Обожавах грубостите при нея, винаги знаеше как да задоволи точно един мъж и го правеше без никакъв проблем. Тази вечер отново доказваше същото, доказваше защо я имах за няколко години. Крехкото й тяло винаги беше моята цел на задоволяване. Само с това тяло можеше да ме накара да фантазирам за нея всякакви грубости.
Този път успя да ме бутне да легна върху масата и усетих как устните й ставаха все по-груби, а след малко и кръвта, която потече от устната ми. Спуснах ръцете си по тялото й, като го правех с малко по-груб натиск. Оставих устните й малко да се заиграват и накрая много бързо повдигнах съвсем леко тялото й, а ръцете ми се спуснаха по бедрата й, като съвсем леко повдигнах тялото й, избутах панталона и боксерките напълно от тялото си. Дори самия ми член можеше да покаже, че успя да ме възбуди максимално. Беше напълно твърд и готов отново да проникне в малкия й вход. Без да губя повече време с члена си бях до входа на влагалището й, но започнах бавно да я дразня, като се правех, че ще проникна в нея, но само едва го допирах до нея и леко задвижвах. Но дори самия аз не издържах на това мъчения и отново проникнах в нея, като не се изместих изобщо, а тя все още беше върху мен. Съвсем леко се надигнах и задвижвах много грубо движението, а устните ми обхождаха гърдите й.

Всичко беше в мой плюс към водене докато отново Мелани не се размърда. Харесваше ми както си бяхме, но и двамата знаехме, че не можехме за дълго да се задържим в една поза и постоянно се въртяхме.
Изведнъж докато се усетя члена ми вече беше между устните й, а след това усетих как го беше поела целия, а едно тежко въздишане излезе през устните ми. Определено ме изкара извън кожата ми отново, бях дори в нещо като в транс. В началото не можех да реагирам и за момент се оставих в нейните действия, но след малко не можах да стоя неподвижно. Може би го и приех за намек, но така или иначе веднага щях да се впусна в тази.. интересна поза. Ръцете ми се спускаха по тялото й, обходиха бедрата й а след това стигнаха и до горещата точка пред мен. Разтворих съвсем леко бедрата й и езика ми веднага премина между тях. Бързо започнах да мърдам езика си нагоре и надолу по вече доста влажното й котенце. На няколко пъти прониквах в нея с език и я чуках с езика си буквално.. а при демоните точно езика като орган беше ужасно палав. На моменти захапвах леко клитора й, а след това продължавах да засмуквам и ближа все по-настоятелно. Исках да я накарам да се разтрепери над тялото ми, да я докарам до лудост, дори да свърши. Не можеше да бъде толкова трудно щом често се справях успешно с тази мисия. Пък и обичах да задоволявам жените до край. Дори члена ми ставаше все по-твърд в устните й.

Не можах да усетя кога дойде мига когато тя изпита един доста силен оргазъм и бързо свърши. Беше приятно когато усетих разтреперващото й тяло. Достави ми още по-голямо удоволствие и усещах как съвсем скоро щях да последвам примера й. Тогава тя бързо се обърна и не остави нещата ей така. Усетих отново как го поемаше целия, а аз се опитвах до край да стоя, за да не свърши удоволствието толкова бързо, но уви не успях да се задържа за дълго на хоризонта. Изведнъж усетих онова силно, пулсиращо чувство и как след миг тялото ми се разпръсна сякаш. Това ми липсваше най-много с нея и успях да изживея още един такъв, може би последен миг.
Опитвах се да стабилизирам дишането си, а пулсът ми беше ужасно бърз. След малката си почивка се изправих до седнало положение. Погледнах нагоре замислено, а след това се усмихнах съвсем леко с крива усмивка.
- Явно беше последния ни път. Задобряла си поне.
Подскочих леко от масата и се наведох да взема дрехите си и си обух боксерките набързо.

И тук вече ударихме дъното. Започна да крещи в лицето ми, а ръцете й постоянно бяха размахани във въздуха. Личеше си, че беше ядосана и явно все още й липсвах в студеното й сърце. Дори не беше за вярване, че точно за това щеше да ми вдигне скандал.
- Ами да беше помислила преди да правиш всяка една грешка многократно.
Ядосан седнах на дивана, но не я изпусках от погледа си. Сега тя щеше да страда, а аз само щях да гледам, за да разбере какво беше усещането. Исках да чуя всяка една подробност излизаща от устните й, дори и гласа й да беше нервен и ядосан. Скоро вероятно и съседските къщи щяха да знаят за скандала ни в момента.
- Обясни ми какъв е проблема?
Бях решен да разбера какво й имаше преди отново да напусна тази къща. Можеше и спокойно да ми разкаже за всичко, но поне да разбера какъв беше проблема в цялата работа. Дори не чуваше какво казваше, а ако се усетеше вероятно щеше да се вземе за луда. Дори ми беше трудно да повярвам за момент. Само пред мен показваше човешката си страна, емоционалната, но вече почти бях забравил какво представляваше.

Жените бяха доста добри манипулаторки. Успяваха винаги да обърнат вината срещу теб и да те смекчават когато си най-ядосан. Проклети да бяха, наистина ги биваше. Винаги бяха добри в ролята си, а сълзите направо довършваха цялата картинка. Тогава ни беше най-трудно да се преборим с жените и винаги се предавахме.
- Добре, добре..
Изправих се и се направих, че си тръгвам, но изведнъж щом приближих до вратата я затворих. Колкото и нелепо да звучеше в този момент я прегърнах. Да, предаваше ме вече толкова пъти, но аз не можех да сторя същото към нея. Обичах я дори и след раздялата, просто не можех да й простя. А и всички врагове ме откриваха заради нея, за това трябваше и да я напусна, но може би беше грешка. А дали?
- Хайде сега не плачи, става ли?
Заговорих съвсем тихо като не я пусках от прегръдките си. Само дано не беше някакъв театър това, защото тогава наистина щеше да види най-ядосания ми вид на бесен демон. Оценявах думите и сълзите й, защото я познавах. Нямаше никога да направи такова нещо, а сега го правеше, нямаше какво повече да направя.
- Аз също те обичам..