Езерото

Заглавие: Езерото Пон Сеп 10, 2012 4:52 pm

[Only admins are allowed to see this image]

Заглавие: Re: Езерото Вто Сеп 11, 2012 5:20 pm

Поредният ден. Определено на Шарлот и' бе омръзнало от вечният живот. Колко години живееше и тя .. не помни. Както винаги не се застояваше дълго вкъщи и веднага след като отваря сънито очи все още в леглото си решава, че непременно трябва да излезе. От скоро бе тук в Литъл Хамилтън. Не познаваше никой и ни знаеше нищо за града. Сега не искаше слава, нито отново да става популярна. По - добре да имам врагове, не лъжливи приятели. Знаеше го. Твърде много е била мамена, предавана и просто и бе омръзнало. Ставало е преди да я превърнат във вампир. От тогава си променила коренно начина на мислене и живот. Наистина и' харесваше да има врагове и то много. Но .. когато тя мрази някой винаги ще иска да го види мъртъв. Не винаги де.. Понякога хората са и' симпатични, но пак са си врагове по между си.
Веднага след като става си взема душ. Това и' бе като традиция. Всяка сутрин и всяка вечер си взимаше душ или се къпеше дълго и мързеливо. След това се оправя набързо, но все пак искаше да изглежда естествено и красиво както винаги. Нямаше намерение да контактува или запознава с някой. Просто излиза набързо, защото не обичаше да се застоява на едно място.
Шарлот дори не знаеше на къде да върви и накрая се налага да попита някаква жена на около средната възраст накъде е гората. Тя и обяснява, но .. на Шер толкова и' бе 'интересно', че от едно и' ухо влиза, а през другото излиза. Но поне горе - долу се ориентира.
Мислеше да е на сянка, но по описанието, което бе чула от непознатата жена Шерил вече трябваше да е в гората, но пред нея нямаше нито дървета, а още по - малко сянка от нещо. Пред нея имаше само .. езеро. Да, можеше да поплува, но мислеше да релаксира и задълбочи в мисли облегната на някакво дърво. И ето, че в далечината вижда 'мечтаното' дърво, което бе единственото на около. За секунди вече се намира до него. Шарлот сяда на зеленикавата трева, по която още имаше роса. От чантата си изважда нещо подобно на дневник, но в него просто си излива душата. Наблизо чува стъпки и инстинктивно прибира обратно 'дневника си' и се изправя.

Заглавие: Re: Езерото Вто Сеп 11, 2012 7:20 pm

На пръв поглед Литъл Хамилтън изглеждаше като един съвсем обикновено и скучно градче, изпълнено с обичайните си ежедневни проблеми. Но да леч не беше така. Точно и затова сега бях тук.. съвсем нова и непознаваща никого тук. Сякаш започвах животът си отначало. Но точно това й исках. Точно затова бях избрала това градче. Тук нямаше да съм някакъв аутсайдер.. някакво чудовище, както се наричах в началото. През вековете мъки и самосъжаления аз най-накрая осъзнах, че не мога да променя същността си. Никога нямаше да имам живо и туптящо сърце, никога нямаше да чувствам болка и тъга, както и радост и щастие. С трансформацията си аз вече никога нямаше да бъда същата. Но вече се бях научила да го приемам и дори да се възползвам от това. Повече нямаше да живея в самосъжаление, сега щях да започна начисто. Щях да оставя миналото си зад гърба и да гледам напред...

Мислех си да опозная малко повече градчето тъй като щях да остана тук за доста дълго време. Литъл Хемилтън ми харесваше. Знаех, че е пълно със всякакви свръхестествени създания и това донякъде ме успокояваше. Караше ме да не се чувствам единствена. Може би и щеше да ми хареса тук. Щчх да разбера.
Реших като за начало да се отдам на малко спокойствие и затова се насочих към горичката на града. Тръгнах и след няколко минути вървене и оглеждане стигнах целта си. Навлязох навътре, наслаждавайки се на чистия и прохладен въздух, както и спокойствиетието... което мигом ми бе нарушено. Видях някакво момиче да седи до едно дърво и приближих към нея. Тя явно ме усети и се стресна. Обърна се и ме погледна. Бях изненадана, че тук има някой. Надявах се да остана сама, но чвно нямаше да стане..
- Незнаех, че тук има още някого освен мен. - казах леко учудено и погледнах момичето.

Заглавие: Re: Езерото Сря Сеп 12, 2012 7:56 am

Чува се нечий глас и Шарлот се обръща към момичето.
- Нито пък аз. - Отвръща Шер. Да, момичето бе хубаво, но ... бе сигурно, че не е нормална. Напоследък популацията на свръхестествените същества нараства в някой градове, а в други спада. Е, в Литъл Хамилтън .. да в това градче имаше изобилие от всички раси. Точно затова Шарлот бе попаднала тук. Да .. усещаше нещо странно в момичето, затова не и' убегна, че не е нормална. Че кой е? Да, определено се отпусна и като чели не бе на тръни и .. да, тя вече не е настроена да убива както винаги. А странното бе, че Шерил дори не е в настроение да се заяжда и да бъде враждебна. Дано само не я помисли за някое заблудено момиченце, което .. хах .. е добричко и мило. Да .. сега естествено не и' бе доста интересно и се разсея бързо. Причува и' се, че непознатата казва нещо, но не разбира какво. Може би само и' се е сторило, но ако наистина е казала нещо? Е, поне Шарлот се решава да провери дали губи разсъдъка си като и' се причуват неща. - Ъмм .. каза ли нещо? - Да, момичето имаше малко объркан вид затова по - добре да се до уточнят нещата. - Съжалявам, разсеях се и' ми се причу, че каза нещо. Аз съм Шарлот. - Представя се и както е по традиция подава едната си ръка напред. Да, тя наистина има навика на официалните обноски. Понякога и' се иска просто да ги забрави и остави в минало. Изглеждаше толкова .. ъхг .. важно, но пък показва на някой хора, че Шер има висока класа и ниво на учтивост и обноски, колкото и' да желаешпе да убива, да тя .. винаги щеше да си е изискана и капризна към храната, но не, че тя засищаше момичето...

П.П. ;; Сори, за закъснението. (:

Заглавие: Re: Езерото Сря Сеп 19, 2012 4:36 pm

Беше рано сутринта, когато покрай езерото се чуваха тихи стъпки. Агнес вървеше бавно и внимателно, като се бе съсредоточила в земята, опитвайки се да не настъпи нещо, което мърда. След повече от половин час вървене, най-накрая успя да стигне до самото езеро и щом го огледа обстойно, широката усмивка се появи на лицето й. Нямаше нищо по-успокояващо от малко тишина и прекрасна природа … най-вече когато имаше животни, а в случая патици.
Момичето се настани върху едно от падналите дървета, което приличаше на идеалната пейка. По него имаше малко зелен мъх, но Агнес не обърна особено голямо внимание на това, тъй като роклята й беше зелена … едва ли щеше да си проличи, ако се оцвети малко. Чак тогава се забеляза, че носеше пълнозърнест хляб със себе си. Беше все още опакован, а и тя нямаше намерение да го отваря, докато не видя как малките патета заплуваха към нея, готови да излязат на сушата.
Момичето отвори внимателно целофана, като започна да отчупва големи парчета и да ги хвърля към водата, но без да се приближава. Не искаше да изплаши малките животинчета, затова продължи да ги наблюдава от далече, като гледаше как се хранеха. Малките сладки патенца продължаваха да прииждат, клатейки се смешно, в опитите си да стигнат по-бързо до храната, което я накара да се засмее леко и да се сети защо обичаше да идва тук.

Заглавие: Re: Езерото Сря Сеп 19, 2012 8:06 pm

Излязох да се разходя из природата.Не след дълго навлязох навътре в гората и се чуваше основно пеенето на птиците,лекия шум от вятъра и шума в храстите предизвикан от много животни.Чух,че някъде на вътре има езеро с прекрасна природа около него.Исках сам да се уверя в това и се запътих към него.От далеч видях,че не бях единствен там.Имаше освен много патки и патета и едно момиче или по точно мой враг ако следи и спазваме правила на другия свят.След малко бях зад нея,а тя хранеше патетата с пълнозърнест хляб.Тя бяха много доволни и щастливи.Надпреварваха се кои да яде повече.Тя ме усети и аз избързах да проговоря,а не само да гледам ту нея,ту гладните патета.
-Здравей Агнес.Как си?

Заглавие: Re: Езерото Сря Сеп 19, 2012 8:31 pm

Не й трябваше много време, за да усети, че не е сама, а още няколко секунди, бе наясно и кой е. Понякога започваше да се плаши колко развито беше шестото й чувство … естествено това й се виждаше най-доброто обяснение за случващото се. Нима можеше да усети някой, още преди да е стигнал до нея, като дори и да го разпознае, но трябваше или да свикне с това или да започне да ходи на психиатър, но колкото и приятно да й беше да говори с хората, нямаше особено голямо желание да гледат на нея, като на психично болна.
Все пак изчака Марк да се приближи до нея, преди да му изкара акъла, както предполагаше, че ще се случи. Обърна се към него с невероятно мила усмивка и потупа леко мъхестото дърво, като му направи знак да седне до нея. Може би бе дошъл, за да се разходи, но въпреки това тя се надяваше да й отдели няколко минути … Надяваше? По-скоро не очакваше да получи отказ.
- Доста добре – отговори Агнес с равен тон, като го огледа внимателно – Какво правиш тук?

Заглавие: Re: Езерото Сря Сеп 19, 2012 9:12 pm

Седнах до нея и се усмихнах.Взех една филия хляб и започнах да хвърлям малки хапки хляб на патетата.Те бяха доволни,както и тя.Усмивката и беше ослепителна.Естествено че не я гледах по друг начин освен като приятелка.
-Добре съм.Реших малко да разнообразя и се разходих.Чух за езерото и дойдох да го видя.Не знаех че ще си тук.-усмихнах се и продължих да храня патетата и да крада от хляба и.Не знаех как да реагирам на природата,но няма по красиво нещо от нея.

Заглавие: Re: Езерото Сря Сеп 19, 2012 9:30 pm

Момичето не се изненада ни най-малко, когато той й сподели, че не бе очаквал да я срещне тук. Това беше мястото й за успокоение. Идваше тук, когато нещо не беше наред, но не й се говореше за това. Не искаше да ходи при приятелите си за някакви дребни работи, с които само щеше да ги притесни, затова и не го правеше, като все пак гледаше да не ги изолира от живота си.
- Намерил си идеалното място – каза тя вече малко по-весело, защото не искаше да събуди съмнения в него – Що се отнася до мен … идвам тук доста по-често, отколкото предполагаш.
Беше много по-добър слушател, отколкото оратор, затова и доста бързо замлъкна, но това не би трябвало да учудва никой. Можеше да говори с часове, но стига само някой да подхванеше тема, която я вълнува прекалено много, без значение дали беше свързана с нещо, което обожаваше, или най-болното й място. И все пак предпочиташе да гледа как храни патетата, като се бе вгледала в ръката му, но от време на време вдигаше и поглед към лицето му, опитвайки се да разгадае емоциите му. Е … една от причините да бъде добър слушател бе, защото искаше да е наясно с ВСИЧКО.

Заглавие: Re: Езерото Сря Сеп 19, 2012 10:40 pm

Беше добра приятелка.Обичаше да изслушва хората без да ги прекъсва.Това много харесвах в нея.Не би те прекъсвала като говориш,а би те изслушала до последно след което ще ти даде съвет или просто ще каже нищо,което ще е правилно за ситуацията.Хляба свърши и погледнах към доволните патета.С погледа си все едно показваха че ни благодарят за това че ги нахранихме.Забелязах че тя все ме гледаше отгоре до долу по няколко пъти като основно се спираше на лицето и ръцете ми.Погледнах към нея и я удостоих с усмивка при което тя леко се засрами и се усмихна на свой ред.Слънцето осветяваше лицето и и тя изглеждаше по красиво.Гадното беше че то блестеше в очите ми и това дразнеше зрението и погледа ми.Станах и се обърнах да седна с гръб към слънцето въпреки че обърнах гръб и на патетата.Дано не се обидят,но слънцето ме дразнеше.Тя последва примера ми и седна до мен като отново почна да ме оглежда обстойно.

Заглавие: Re: Езерото Чет Сеп 20, 2012 9:36 pm

Агнес веднага забеляза дискомфорта, който създаваше слънцето на приятеля й, преди той да се обърне. Честно казано, тя нямаше голям проблем с това и не възнамеряваше да се обърне, но щеше да бъде изключително неучтиво от нейна страна, затова бързо се завъртя, като прехвърли крачетата си от другата страна, обръщайки му гръб за момент, защото все пак беше с рокля.
Огледа го за пореден път, като накрая стигна до заключение, че изглеждаше доста добре … разбира се, чисто приятелска гледна точка. Беше доста критична спрямо дрехите на другите, но като за мъж имаше доста добър вкус. Ако беше прекалено добър, щеше да се усъмни, но за щастие знаеше достатъчно за него и любовния му живот. Е … разбира се, не одобряваше всяко момиче, но какво да се прави … беше един от най-добрите й приятели … който си бяха само двама и искаше всичко най-добро за него. И все пак, бе започнала да харесва доста Каталина, най-вероятно защото не усещаше онези обичайни мрак и студенина, както когато се намираше близо до него, когато го видя за пръв път. Не можеше да разбере усещането, но определено не й харесваше и се радваше изключително много, че с времето бе намаляло, а сега го имаше само в неприятните моменти.
- Е … как е Каталина – попита момичето първото нещо, за което успя да се сети, защото тишината не я устройваше, когато беше точно с него … предпочиташе да си говорят, да се смеят и каквото и да е, защото просто мразеше онези моменти, в които се държаха като двама човека, които нямат какво да си кажат.

Заглавие: Re: Езерото Пет Сеп 21, 2012 9:10 pm

Когато ме пита да Кати,но вместо да се зарадвам,аз се нацупих.Не исках да говоря за нея.Не че не я харесвах,но не беше като гадже,а като приятелка.Не исках тя да страда,но не мога да заповядвам на сърцето си кой до обичам.Видях,че Агнес ме гледаше съмнително и въпросително.Не исках да я притесня,но не можех да крия от най добрата си приятелка какво изпитвам и към кого.Погледнах я с тъжни и виновни очи и казах истината.
-Не знам как е,защото не я харесвам и не се интересувам от нея.Влюбен съм в друга.-казах го.След това все едно камък ми падна от сърцето.Исках да скъсам с Кат,но нещо ме спира.Не исках тя да страда,а в момента аз страдах най много.Сам се наказвах и не знаех как да постъпя сега.Наведох глава виновно и не прикрих болката си.

Заглавие: Re: Езерото Съб Сеп 22, 2012 10:53 am

Отговора му й се стори малко рязък, но бързо осъзна, че той се опитваше да се отърве от този товар колкото се можеше по-бързо. Това предизвика една широка усмивка на лицето й, защото нямаше нещо, което да я радва повече от доверието на приятелите й. Обичаше и двамата безрезервно много, затова и никога нямаше да ги отхвърли, независимо какво бяха направили, а камо ли когато някой от тях имаше нужда от помощта и подкрепата и. И въпреки, че Марк не бе искал нито мнението й, нито съвета й, тя се приближи максимално към него и хвана ръката му, като я придърпа към себе си, слагайки я в скута си, като накрая я обгърна със своите ръце и започна нежно да я гали, докато го гледаше в лицето.
- Ще се радвам да науча повече за нея – каза Агнес окуражително и се притисна леко в него, като устните й съвсем нежно докоснаха бузата му, а след това го погледна с мила усмивка право в очите – Нали знаеш, че те обичам? Не ме интересува никой друг, а само ти и това да си щастлив.
Всъщност я интересуваше дали ще нарани някоя момиче, но това сякаш беше неизбежно. Той бе истински сърцеразбивач … не по характер, разбира се. Външния му вид беше достатъчен, за да се подреди зад него опашка от момиченца, които щяха да плачат и да продължат да го гонят, след като избере някоя от тях.

Заглавие: Re: Езерото Съб Сеп 22, 2012 2:43 pm

Интересът който тя прояви ме изненада.Но бях много щастлив,че имах такава приятелка до себе си.Може би единствената,която до сега е показала че ми е такава.Усмихнах се на сила и се замислих какво да и отговоря.Все пак момичето,което харесвах беше анонимно и така исках да остане докато тя прояви интерес към мен.Не исках да я притискам,но имах силно желание сега да е до мен.Да я докосвам,да я целувам въпреки че си имах гадже.Беше нечестно спрямо Кат да желая друга толкова силно,че едва издържах вече.Не знаех дали Кат изпитва нещо към мен,но беше редно да се държа на ниво пред нея без да заподозре нещо.Като се сетя с Кат дори ни сме се целували,а да не говорим за друго.Какво ми пречеше да и се обадя и да си уговорим среща на която да скъсам с нея.Щеше да бъде по добре и за двама ни.Никой нямаше да страда толкова много и да се притеснява за другия.Е поне на мен щеше да ми олекне че не я лъжа вече.Или че поне е по малко и по малко е болезнено от преди.Обърнах се към Агнес все още объркан и притеснен,но отговорих на кратко на молбата и.
-Висока,стройна,много красива,с руса коса мека като коприна.Не знам как да ти я опиша.За мен тя е всичко на тоя свят.Не знам как да ти я опиша по подробно.Просто съм влюбен до полуда в нея.-казах всичко с усмивка на лице и с надежда,че един ден тя ще е с мен.

Заглавие: Re: Езерото Сря Сеп 26, 2012 5:21 pm

Нямаше как да не се зарадва, докато го слушаше колко въодушевено говореше за нея. Личеше си от километри, че не изпитва просто някакви симпатии към нея и все пак, това въобще не задоволяваше любопитството й, но щом беше решил, че все още не иска никой да знае, Агнес щеше да се съобрази с желанието му. Не обичаше да нахалства и да разпитва за неща, които очевидно не искаха да й споделят, защо и тя самата не обичаше да говори за абсолютно всичко, а да не споменаваме колко много мразеше да я притискат. Направо позеленяваше, когато някой й кажеше, че не го счита за достатъчно добър приятел, че да сподели нещо с нея, но тя просто обичаше да говори, когато нещата вече са сигурни, в противен случай оставаше още по-разочарована.
- Звучи невероятна – окуражи го тя, като все още не беше пуснала ръката му – И … защо все още не си я поканил на среща? – попита накрая, като надигна едната си вежда.
Малко или много познаваше приятеля си, а и не й бе нужно да го познава толкова добре, за да знае, че момичетата му отказват трудно. Не й се вярваше да е получил отказ от въпросното момиче, затова искаше да разбера какво го дърпаше назад, за да може да го подкрепи. Нима имаше нещо по-хубаво от усмивката и искрите в очите, най-вече когато знаеш, че ти си една от причините да се появят.

Заглавие: Re: Езерото Съб Сеп 29, 2012 4:48 pm

Не знаех как да реагирам,но нещо ми подсказа и напомни,че мога да и имам доверие.Стиснах леко ръката и,имах нужда от отеха и помощ.Как да и призная и кажа че момичето което обичам е Caroline.Кой знае какво щеше да си помисли за мен.Имам си приятелка,а обичам Каролайн.Интересна работа,но мисля да и призная.Погледнах я и се усмихнах леко,а в погледа и се четеше успокоение и кураж от който имах нужда сега.Прегърнах я леко като приятелска прегръдка и събрах смелост да и кажа.
-Момичето,което обичам се казва Каролайн.-признах най-сетне коя обичам.Коя харесвам наистина.Тя се усмихна и чаках с нетърпение мнението и.Беше важно за мен да го чуя.Да чуя какво мисли и дали има критики към избора ми на момиче.

» Езерото.
» Острова насред езерото