Домът на Алекс +18

-Скъпа...
Приближих се към нея,като я целунах. Исках го наистина много но се опасявах,че наистина ще я заболи.
Поклатих глава,защото не го исках,прихванах я,като я вдигнах във въздуха и я задвижих по-бързо и по-бързо:
-Някой друг път...
Притиснах я към стената и продължавах да се движа диво.

-Обещавам красавице....
Бяхме към края,за това побързах със сладките и бързи движения. В края я задържах върху мен,като я целунах силно,толкова силно,че дори можеше да я ухапя.
Погалих устните и,може би дори и щях да взема парченце от енергията и но се спрях:
-Ужасно съм влюбен в теб.

-Време е да си починем,само че ще си вземем по отделно душ,за да избегнем горещата случка под душа.
Още лепнех от сметаната и не смятах да лягам така.
-Върви първо ти,а после аз ще отида.
Пуснах я на земята,като леко я тупнах по дупето:
-Хайде разкарши си секси дупето.

Бях се излегнал на леглото,като бях затворил очи опитвайки се да изолирам шума на водата и това,че водата докосваше нейната кожа. Но накрая чух как ме вика:
-Какво има по принцип не можеш ли да се къпеш сама.
Исках да избегна още един път див секс,защото скоро,щеше да почне да трепери,а аз най-вероятно,щях да я ухапя или източа до край.

Станах и преминавайки покрай нея я погалих по бузата,бе възбудена усещах го не толкова но бе възбудена,може би ме повика,за един бърз но не трябваше да прекалявам. Целунах устните и,а след това тръгнах към банята за да се изкъпя,с готовност,се изкъпах с нейния шампоан нищо,че миришех на плодчета. Загърнах се през кръста с халат,като се приближих към леглото,нямах дрехи,за това бързо се шмугнах под завивките.
-Бъди послушна нямам дрехи.

-Тогава облечи моля те!
Усещането за голото му тяло мепобъркваше,нямаше да мога да спя,истината бе че дори облечен да бе пак нямаше,но поне щеше да притъпи усещането.
Бяха най-хубавите две нощи,той беше неотлъчно до мен,в мен ,всяка част от мен ухаеше на него,всяка част от него на мен
-Не мога да си представя ако те няма

-Много умно красавице но тук нямам дрехи...
Потрепнах с вежди,като я погалих по раменете. Притиснах я към себе си:
-Какво ще кажеш да облека теб...
Придърпах я към себе си по близо,като се оказа върху мен:
-Така е много по добре,само че не искам да те свалям.

-Не ме сваляй тогава....
Истината бе ,че обожавах да съм с него,не бях и мечтала за нещо такова до преди няколко дни,не бях мислела,че демон ще ми върне сърцето и ще го плени така както никой мъж в живота ми не бе го правил.Бях отказала да вярвам,че някога това проклятие ще бъде свалено от мен....
-Пристрастяваш ме към тялото си ,към себе си,не знам какво бих правила ако трябва да излезеш или ако те повикат,тогава какво ще правя?

-И аз не искам да го мисля....
Преди дори да се усети,тялото му започна да изчезва,а тя да потъва в него:
-По дяволите!
Изруга той,като се усещаше придърпан от дупката в ада,която щеше да го пренасочи. изчезна и не се появи един ден. На другия ден сутринта се бе появил на прага и този път облечен. Не носеше други дрехи,защото след тази нощ не знаеше дали тя,ще го приеме отново. Звъна на вратата и я изчака да отвори. Можеше да се пови изненадващо но не го направи за да не си навлече гнева.

-Робърт?
Но той изчезна,останах сгушена в леглото цяла нощ,не знаех какво стана,дали го повикаха или просто сам изчезна,очаквах всеки миг тази звук да изчезне,да затворя очи и да не ги отворя повече,да чувам завинаги подигравателния и глас,който ми натяква как никой не може да ме обича.
Явно бях заспала защото когато се събудих бях още сама,възглавницата бе мокра от сълзите ми ,а от него нямаше и следа.Дори не исках да мисля колко няма да го има и дали въобще ще се върне някой ден..
Тогава на вратата се почука,бях само по халат,не исках да се обличам,не исках и да се къпя,когато отворих беше той облечен на прага...останах загледана в него със сълзи на очите
-Мислех че си си отишъл

Вдигнаха ръка,като погалих нежно бузата и,бе пропита със сълзи,цяла вече сигурно бе плакала. Изтрих едната сълзичка,която бе на път да падне от прекрасното и лице:
-Али не плачи моля те....
Приближих се и я целунах:
-Обичам те красавице....
Галих нежно лицето и,като и говорех тихо:
-Привикан бях,но ти обещах,че ще се върна нали.
Притиснах я към мен,като прокарах ръце по меките и коси. харесвах аромата и,тя имаше невероятен аромат,обожавах я. Другата с която бях не можеше да се мери с нея. Тялото и бе по-красиво. Али миришеше вълшебно:
-Съжалявам,много съжалявам...

Дръпнах се за миг,той ухаеше на друга жена
-Бил си с друга...подяволите
Но се спрях,нямах право да го укорявам,той нямаше избор,това бе същността му и ако го обичах трябваше да приема това и да се науча да живея с това,да го подкрепям и да не ревнувам или щях да го отблъсна,а и все пак трябваше да се храни
-Извинявай,но...просто аромата и ме удари...не искам да те съдя за това...но изплаших се
Оставих го да врезе и закрачих из стаята,бях нервна,явно това бе следствие на сърцето което бях получила,емоциите ми бяха по-силни
-Не знаех какво стана,аз ..чувствах се празна без теб

-Знам нямах избор Али....
Приближих се,влязох и затворих вратата след себе си. Опитах се да я докосна но тя се дърпаше:
-Виж не беше нищо само храна,не беше нищо за мен....
Подадох ръката си:
-Знаех това,ще се случи бих искал да не се случва но нямам друг избор....
Погалих я по рамото но тя бе нервна,знаех,че така ще стане:
-Не исках,не исках да се случва това,знам че каза,че ще ме разбереш но разбирам това,че не ме искаш.

-Искам те,не говори глупости....но не очаквах първия път да е така скоро,та ти изчезна изневиделица....другия път може да е на средата на играта ни,това би било жестоко...да остана раздразнена и възбудена...
Той опитваше да ме докосва,а аз се дърпах,ето защо реши че не го искам,но просто не исках да я усещам по тялото му,не исках да си представям ръцете му по чуждо тяло
-Моля те,разбери ме,за първи път имам сърце от както ....от както съм вампир ...от както съм жива,това е ново за мен,не знам как да контролирам емоциите си...

-Разбирам те но не мога да го контролирам,Ада ме засмуква и ме праща там нямам избор нито кога е нито колко време ще остана или къде....
Не искаше да я докосна,за това седнах на дивана и я гледах,как обикаля нервно из стаята. Мразех се за това,което и причиних. Скрих лицето си с ръка чувствах се като предател.
-Али прости ми...
Погледнах я сложих ръка на устните си. Като погледнах към нея.

Застанах пред него,коленичих и го погледнах в очите
-Няма какво да ти прощавам,не си виновен,това е твоето поклятие...как исакм да мога да ти помогна,не можем ли да спрем това?
Исках поне малка надежда или наистина трябваше да се примиря с това негово изчезване,ами ако някоя го задържеше повече,ако го задържи за винаги,ако ме изтръгне от сърцето му...щях да си отида завинаги
-Страх ме е ,не искам да усещам ароматите на жените с които си,моля те,направи това за мен,преди да се върнеш при мен отървавй се от техните аромати,това ще е поне малка утеха

-Има но,ще загубя себе си и ще ти стана роб.
Погледнах към нея:
-Има древно заклинание за пленяване на инкубос. Ако знаеш цялото ми имаме,можеш да ме плениш за колкото време искаш. Но проблема е,че ставам безмозъчен роб. Оставам с теб правим секс,слугувам ти и съм задължен да правя всичко,което ти ми заповядаш.
Поех дълбоко дъх:
-Ако го искаш съм готов на това,по добре твой роб от колкото в ръцете на някоя друга.

Дръпнах се,не ,това нямаше да го понеса,да е без чувства и да е с мен защото съм го пленила аз
-Не....не искам да си с мен по задължение ,а защото ме обичаш,защото знаеш коя съм и защо си с мен,а не ...не няма да го направя...
Седнах на пода пред него и го гледах с празен поглед,подяволите какво се случваше,това част от проклятието ли беше
-Бих изтърпяла всичко,дори да те гледам как го правиш с други,но не бих понесла празния ти поглед

-Това няма да ти го причиня...
Погалих лицето и,като я целунах нежно,отново погалих прекрасното и лице.
-Ще намерим начин да сме заедно без да се налага да ме привикват.
Погалих отново бузите и:
-Отивам да взема душ,няма да изтрия миризмата но поне ще мириша на твоя шампуан.
Засмях се,целувайки я отново по сладките и меки устни.
-И ти също се изкапи с мен,ще е приятно и ще изтрие следите от сълзите ти.

Преглътнах сълзите си и хванах ръката му,трябваше да се науча да живея с това или винаги щеше да ни чака подобен разговор,той щеше да моли за прошка,а аз да плача като дете пред него и един ден това щеше да ни омръзне,щяха да му омръзнат сълзите ми ,щеше да мепрати подяволите,а аз ...щях да умра.
Тръгнах с него към банята,щях да се погрижа да залича нощта с другата,да заместя аромата и с моя собствен,да завладея устните му с моите целувки
-Хубава ли беше?
Въпроса се изплъзна докато свалях ризата му на прага на банята
-Не се гневи,просто ми е любопитно какви жени те викат