Домът на Алекс +18

-Само възбуда може да е с внушение,не е нужно да правим нищо мила. Само образи и нищо повече.
Успокоявах я,знаех че ще има ревност. За това бях готов да я успокоявам:
-Обичам те и за нищо на света няма да ти извиня.
Наведох се и я целунах:
-Бъди спокойна.

Насладих се на гледката,как излизаше от ваната и как водата се стичаше по тялото и. Кожата и блестеше и я правеше невероятна,като някоя нинфа излизаща от езерото.
-Искаш ли ме?
Засмях се и се изправих,като бавно тръгнах към нея. Протегнах ръка към нея,за да взема хавлията,която ми подаваше:
-Гладен съм има ли нещо за ядене?
Тя премигна:
-Да ям,аз съм демон но съм и от части човек и огладнявам.

-Много малко храна имаш...
Възмутих се,защото наистина бе доста малко.
-Ако искаш да сготвим още спагети.
Изтърках се в кърпата,като тръгнах да си намеря гащите,а след това намерих и панталоните си,трябваше да се узъптя малко:
-Не ям малко.

-Не не не искам да ходиш никъде!
Поклатих глава,преминах с ръка по кръста и,като я целунах по бузата:
-Спагети ми се ядът!
Само и само да не ходи до магазина:
-Аз ще ти помагам,умея да готвя.
Е,щом ми се ядеше,трябваше и да се готви.

-Да ще ми стигнат!
Беше симпатична,когато се опитваше да ме глези или да се опита да е полезна.
-Не са голяма филосовия по принцип. Слагаш ги да се варят правиш соса и после смесваш.
Сложих тигана,като бързо нарязах лук,не че щяха да ни потекът сълзи но все пак не обичах миризмата,след това добавих каймата:
-Аз ще го наготвя виждам,че теб не ти се отдава много.

-Не се закачай,защото ще изгориш преди макароните...
Погледнах я палаво,като скоро нямаше да мога да издържа и щях да и налетя отново.
-Гледай без да ме дразниш!
Погалих я по бузата,соса беше почти готов,макароните също:
-После,ще ми помогнеш за десерта?
Без да се обръщам:
-Смятам да те ползвам,като жива чинийка.

Спагетите бяха готови сипах и на нея,а моята чиния не бе чиния,а по ското огромна салатена купа,от която гребях с лъжица. Малко се цапах но бързо се чистех. Избягвах да говоря,защото бях наистина доста гладен. За отрицателно време купата бе празна. Бутнах я леко,като се облегнах на зад:
-Готино беше...
Да беше защото спомените бяха само от мръсните чинии.
-Сега само десерта да се приближи и всичко ще е перфектно.

-Бе по... хубаво... десертчето да дойде при мен.
Изправих се и тръгнах към нея. Взех флакона от нея,само с едно движение я подвдигнах и я качих на кухненския плот високо,за да ми е под ръка:
-Лошо непослушно десертче...
Да точно това беше вкусно и не засищащо. Раздрусах флакона и сложих леко на рамото и,като го облизах нежно,а после и по врата и,като засмуках ухото и:
-Красавице,ще те изям.

-Мммм,да вкуся ягодата ли искаш...
Знаех,че имаше предвид истинската ягода,а не друго нещо но аз мислех за друго. Ръката ми се настани между бедрата,като галеше нежно устните и,усещах че е готова за мен но за никъде не бързах. Вдигнах ръката си и я облизах:
-Определено е вкусна но не мога така...
Наведох се,разтворих крачетата и,като се настаних там с устните и езичето си,за да мога да черпя сладостта от извора,а и да я даря с още сладки усещания.

-Мен ли искаш?
Облизах се но все едно не я чух,продължавах още малко с игрите. Тя започна силно да нервничи искаше ме,е и аз много но обичах да я дразня,защото бе по несдържана. Надигнах се,само се облизах. Притиснах се в нея но без да прониквам,само се търках в нея,само за да я дразня още повече,а тя пулсираше,трепереше.
-Искаш ме ужасно много нали...
Стиснах я само колкото да разпаля дивата и страст.
-Искам да ми покажеш колко си дива,как го искаш,колко много го искаш.
Отдръпнах се,подадох и ръка,като тръгнах към спалнята.

Не,нямаше да стигна до спалнята,още на вратата го притиснах и се отърках в него,бях вече нервна,треперех з анего,пулсирах за него и той за мен,но нямаше така лесно и аз да се дам.
-Дива,много мога да съм мили
Флакона бе в мен,исках го целия в сметана,но реших да си играя,още притиснат в стената той трепереше,а аз си играех ,с една ръка го галех настървено,а с другата го мажех със сметана.Хвърлих флакона,целунах го и заслизах по тялото му там където имаше сметана,та до възбудата му която имаше най-много
-Ммм

-Ах хитрушо такава...
Оставих я малко да си поиграе с мен. Но след това я вдигнах рязко. Обърнах я с гръб към мен,като я притиснах в мен. Едната ми ръка бе на бюста и,като безпощадно хвана краичето. А другата се спусна към бедрата и,като пъхнах двата си пръста,започнах да ги движа диво и без пощадно. Нямаше да може да с измъкне,дадох и възможност,а тя не се възползва. Втори път не давах...
Отърках се в нея,като и шепнех на ушенце възбуждащи неща:
-Побъркваш ме,нямаш никаква идея,как не искам да спирам да те любя диво. Толкова диво,че да те оставям без сили. Не мога и не искам да ти се наситя...
Засмях се:
-А,и няма...
Двете ми ръце се наместиха на ханша и,като я отдалечих от мен,само колкото да намеря път до нея,след това язко проникнах до край:
-Караш ме да бъда див...

Прихванах я за дупето и продължавах да я движа бързо и яростно. Но толкова бях подивял,че скоро можеше нещо да се случи. Притисках я по силно и по силно до себе си,усещах,как прониквам до край,как я изпълвах цялата. Кака трептеше,дори и аз трептях:
-Толкова невероятно ми действаш...
Изръмжах и я притиснах яростно към мен,като задвижих в кръг,за да ме усети,как се мърдам в нея:
-Ох... по дяволите... нямаш си ни най-малка идея как ми действаш...
Очите ми бяха станали черни,бях готов дори да изсмуча енергията и,зъбите ми се показваха,имах желанието дори да я захапя. Такова желание никога до сега не се бе показвало при мен:
-Обичам те диво..

-Красавице не искам да те нараня по този начин.
Спрях за малко,като я придърпах към себе си но още бях в нея:
-Обичам те но не съм като вампирите,ще ти причиня болка и може да продължи.
Нямаше при мен както при вампирите,онова омайваща сладост,като опият и не се усещаше или се усещаше блаженство.
-Не искам мило мое.