Starbucks coffee в мола

Заглавие: Starbucks coffee в мола Вто Сеп 11, 2012 6:05 am

Spoiler:

Джаксън слезе от поршето си и погледна към мола.
Знаеше,че тук ще се срещне с Лидия.Едно от не любимите му места,но все пак....Понякога се налагаше да прави компромиси за любовта...Като да гледа "Тетрадката" над един милион пъти или пък да бъде носна кърпичка на някой друг тъжен филм.
Но нямаше как...Все пак .Тиинейджърска любов.
Една тежка въздишка се откъсна от стегнатите му гърди и той влезе в мола.Усещаше погледите на огромна част от женската аудитория.
А дори не се целеше да извиква вниманието.Беше облечен простовато.Черна тениска и тъмни дънки.
Нищо особено,но като се има в предвид каква цена са тези "прости" дрехи...Е...Все пак Уитмор обичаше да харчи парите на доведените си родители.
Джаксън се качи до последния етаж на мола и бавно тръгна към Старбъкс.
Нареди се на опашката,но не можеше да чака.Това не беше в стила му.Предреди се и застана първи игнорирайки възгласите на околните.
-Два млечни шейка.В единия да има повече шоколад!-Любимото на Лидия.А и на Джаксън...Все пак начина по които устните й засмукваха сламката.
Уитмор усети как косъмчетата на врата му настръхват докато си представяше Лидия ...Или по-точно Лидия с нещо между устните.

Прекарвах деня със Роуз.Тъй като нямаше кой знае какъв усет към дрехи естествено трябваше да и помогна да си избере.Старателно бях избрала дрехите с които бях а именно една шарена рокля и късо яке.Причината за това не беше тъпата разпродажба а факта че след това щях да се видя със Джаксън.Замислих се .. какво ли би казал ако разбереше че съм върколак .. най-вероятно щеше да ме зареже.Ами нормално.Именно за това не бях на никой.беше отвратително че при пълнолуние се окосмях цялата и не само тогава ..
-Дали това ще ми ходи ?
Попита ме Роуз.Аз съвсем я бях забравила.Погледнах към нея и направих скиптична физиономия.
-Роуз скъпа защо не пробваш това ?
Подадох и една рокля във зелен цвят.Тя се върна във съблекалнята а аз наострих слух.
- -Два млечни шейка.В единия да има повече шоколад!
Усмихнах се.Това беше гласа на Джаксън .. и колко сладко беше това че знаеше че обичам с повече шоколад.Тръгнах към изхода.
-Кажете на момичето със зелената рокля че ще се видим утре.
Запътих се към Джаксън по пътем като си слагах гланц.Беше се омислил.Прегърнах го и го целунах.
-Здравейй !

Джаксън се подсмихна в мига в който улови движение близо до себе си.Точно тогава усети и тънките ръце на Лидия около врата си.
Заравяйки лице в крехкият й врат Уитмор вдиша от прекрасният аромат на червенокоската.
-Здравей принцесо.-устните му докоснаха едвам едвам врата й.
Когато се отдръпна от нея й подаде млечният шейк.Този с повечето шоколад.
Усмихна се,онази крива усмивка,която разтапяше всички жени.
-Какво ще правим днес госпожице Мартин?Ще ходим да си избереш някоя нова рокля или...Ще се размотаваме без цел и посока?-във всички случай Уитмор щеше да я последва.След като бе постигнал желаното и бе осъзнал,колко труден в действителност е живота без Лидия той я пазеше като очите си.Всъщност ако можеше и като нещо повече.
Дори в момента той я изпиваше с поглед.Но не с онзи жадуващ секс поглед.Не всъщност в очите му се четеше копнеж.Желание...
Дори не се осъзнаваше,че се е втренчил в нея,преди тя да го изгледа странно.Нямаше точно обяснение за погледа й.А пък и Уитмор не искаше да гадае точно сега.
Естествено имаше си допълнителни дарби,които му помагаха,но телепатията при него не бе нещо което стоеше нон стоп,а я използваше само в моменти в който адски много се нуждае.

Джаксън беше невероятно момче .. просто не можех да го загубя.Въпреки всичко той беше до мен.Седнах срещу него и той ми подаде шейка.Отпих и се заслушах във думите му.Вече бях обиколила целия мол и не си харесах нищо.Ако бях старата Лидия .. определено щях да го натоваря с покупки,но .. от както се бях превърнала във върколак разбрах че има много по важни неща от това с какво ще съм облече утре на училище.И въпреки всичко аз бях откачалката на града.Наистина .. всички ме мислеха за луда.. освен Джаксън и Роуз.Усмихнах се при тази мисъл.
-Аз си мислех за боулинг .. отдавна не сме ходили ...-направих мили очички нямаше как да откаже на този поглед.Отпих отново от шейка продължавайки да не отлепям поглед от него.Беше шантаво.Във главата ми не излизаше само една мисъл.. как да му кажа че съм върколак без той да побегне като обезумял.Най-вероятно от страни изглеждах странно .. все пак така втренчена в него.Но не ми пукаше.Обичах го такъв какъвто е .

Уитмор се подсмихна за момент.
-Боулинг?Супер.Но ти ще решиш къде принцесо.А и е по-добре от това да гледаме отново "Тетрадката" или нещо подобно.-но в този момент Джаксън млъкна не искаше да я подсети за някой филм,а доколкото му бе известно сега бе излязла втора част на "Три метра над небето" филм който всички момичета обожаваха.Дали заради актьора или просто им допадаше.Уитмор не знаеше точната причина.Но все пак.
Той доизпи шейка си и погледна към Лидия.
Знаеше,че трябва да й каже толкова много неща.Като например да й даде обяснение защо на всяко пълнолуние ще трябва да се заключва някъде окован от вериги или например защо когато се ядоса очите му стават адски сини и му пораства козина по лицето,а на пръстите му се появяват нокти,като от филм на ужасите.Все неща за които не искаше тя да знае.От страх,че ще го остави или просто защото с нея се чувстваше...Нормален?Да...Може би заради това.Но за момент му се искаше всичко да е както преди.Но тогава в съзнанието му се появи картината,колко добър е в отбора.Отново капитан.Славен живот,отлични оценки.Пари.Ходеше с най-готиното момиче в училище.Как да иска да върне времето назад...Кого залъгваше, той винаги е бил номер едно,просто към предишните му качества сега трябваше да добавим бързина,ловкост супер сила и обоняние.Да и още нещо.Нещо адски важно.Уникален сексапил.

-Боулинг?Супер.Но ти ще решиш къде принцесо.А и е по-добре от това да гледаме отново "Тетрадката" или нещо подобно.
И изведнъж той млъкна.И то не защото каза нещо нередно .. а просто защото не му се гледаше филм.Усетих го.Нямаше как просто да стане.Ако бях глезеното момиче от преди определено нямаше да се досетя и щях да го заведа да гледаме някои момичешки филм.Извадих от чантата си малко огледалче и гланц за устни.Плъжнах го по долната си устна и дкато го прибирах се обърнах към Джаксън.
-Какво ще кажеш днес ти да избереш какво да правим ?
Изпих последните капки от шейка си.По сламката оцнаха следи от гланца.Усмихнах се и зачаках.За Бога до кога щях да крия от него това че по врем на пълнолуние се превръщам във чудовище.Първия път когато се погледнах в огледалото във вурколашката ми форма едва не изпищях от ужас.И всички тези мисли останаха скрити зад леката ми усмивка.

» Starbucks coffee
» Coffee House On Cherry Street - Късната есен на 2011;; 11/11/11г.(една такава ужасна дата)