- Това ще се промени.. обещавам ти. - каза окуражително госпожица Биерсак. Щеше да му помогне.. дори да бе последното нещо което правеше в живота си. Чиято съдба не бе сигурна повече от всякога. Спомняше си онази ужасна катастрофа,как ламарината се бе врязала в нея,страхът.. безсилието. ангелите я бяха наказали и подължаваха до ден днешен. Спомняше си поройният дъжд,които караше ламарината все повече и повече да се врязва в треперещото й тяло ,докато.. докато вече не чувстваше болка.. бе в нечии ръце. Опита се да отвори очи и щом го напра и видя невероятно красивите сапфирени очи на Крис,както и капчиците дъжд които се стичаха върху красивите черти на лицето му. Той бе нейният ангел. Спаси я.. и след това тя му подари цялото си внимание,част от живота си,дни които помнеше,дни за коти се сещаше всеки път щом оставаше сама,а това беше.. винаги. Кимна с огромна усмивка, потвърждавайки,че отново ще му се посвети,защото в онази нощ,докато той спеше в чакалните тя си обеща винаги да е до него когато той има нужда от нея. изпитваше нещо към него,нещо много силно,което не си обясняваше. всеки път щом го видеше моментално искаше да се усмихне,независимо ,че сърцето й за пореден път бе хвърлено на пода и стъпкано от човека които трябваше да я кара да се чувства така,както Крис я караше. ето.. признаваше си го. На моменти си мислеше,че Крис я обича много повече от собствения и годеник,а бяха просто приятели.. Изтръпна,щом усети ръката му върху рамото си,изпита чувство което бе забранено за нея.. само защото бе сгодена за онзи задник. Допря тялото си до неговото и той можеше да усети как тя потрепери в ръцете му,опитвайки се да не изпитва подобни чувства към него. Целуна бузата му нежно,а след това го погледна леко тъжно,щом попита за годежа й. - На времето мислех,че се обичаме. Но се оказа,че аз съм само за украса и.. че явно съм прекалено евтина и ми пробутва какви ли не бижута всеки път щом си тръгне. В началото не бе така.. а сега.. - след това замлъкна и го дари с усмивка,не искаше да говори за това,някак я болеше,че позволява на Дилън да я третира така просто не можеше да проумее къде бе сбъркала,за да се държи така с нея. Ангелите бяха прави само за едно.. никога не се доверявай на някого.. Но с Крис бе различно,та той я бе спасил.. бе й върнал живота. Прие поканата му и след това се качиха в колата му,оставяйки разговорите за къщата. Щом слязоха тя погледна изненадано и след това погледна Крис. - В теб има ли нещо което да не е перфектно? - каза шеговито и тръгна напред по малките каменни плочи,правещи пътека към вратата. Щом влязоха пред нея се разкри нещо страшно красиво и.. доста скъпо. Тя съблече коприненото си наметало което бе облякла върху [Only admins are allowed to see this link] Започна да обхожда къщата с поглед. Последва го в кухнята където бяха и питиетата,а през това време Ники се настани върху плота,където.. обичаше да си сяда. Последният път.. когато се бяха видели.. напрежението между тях бе ескалирало и се бяха целунали.. Но след това и двамата трябваше да продължат сами,без въпроси. Ники дори си бе втълпила че просто целувка за чао.. бяха добри приятели. не искаше да си позволи да мисли за друго. Взе чашата която Крис и подаде и го погледна. - Сега вече съм тук.. и скоро няма да се отървеш от мен. - каза със спокоен и равен тон. Бе нещо като 'много ми липсваше,въпреки това,че откачих и се сгодих за онзи задник' на неин език.
Крисчън Грей Модератор
Брой мнения : 472 Reputation : 30 Join date : 11.09.2012 Age : 32
Това място ... цялото това място до скоро го усещах като една голяма,празна дупка,която наричах свой дом.Но сега ... когато Ники отново се върна,когато кракът й стъпи в така наречения "мой дом" , наистина го почувствах.Малко по-малко празнината се затваряше и оставаше само сигурността и спокойствието,които тя донасяше със себе си. - Настанявай се и се чувствай,като у дома си. - усмихнах й се и се зачудих кога точно ще й кажа за малката зла изнудвачка,която се натресе в къщата ми,окопира спалнята ми и си позволява да прави,каквото си поиска,без да чува и дума,която излиза от устата ми.Винаги много съм се чудил,защо имам толкова голяма къща,когато имам само и единствено една спалня? - Какво ще пиеш? - попитах развеселено Ники.Отворих хладилника.Нямаше много голям избор.Рядко се задържах вкъщи,обичах да прекарвам по-голямата част от времето си в службата в личния си офис.Беше ми спокойно там,особено откакто Вивиан ми бе съквартирантка.Не само,че ми лазеше по нервите,а и изкушението бе твърде голямо.Правеше се на недостъпна,а това ме влудяваше. Стоях зад кухненския барплот и се взирах в Ники.Не можех да откъсна очи от нея сякаш.Чувството беше толкова приятно,топло и блажено.Начина по-който си играеше с кучето,начина,по-който му говореше,всичко , което правеше ми даваше поводи да се усмихвам.Ники знаеше всичко за мен и това беше най-важното.Пред нея не можех да се преструван на някой,който не съм.А за мен това беше достатъчно.Надявах се само и тя да ми има доверие,също толкова,колкото и аз на нея. - Не искам сега да мислиш за него,Ники.Сега той не е от значение. - седнах на дивана до нея и спуснах нежно ръка по бедрото й.Инстинктивно отдръпнах ръката си и се изправих.Не исках да чете притеснението на лицето ми.Знам,че това,което току-що направих бе грешка. - Съжалявам,ще донеса чаши. - бях леко напрегнат,но когато стигнах с рафта,на който се намираха чашите,видях нещо.Това ме накара да се сетя,защо всъщност се е върнала Ники.Не бях само аз причината.Махнах картината от стената и зад нея се разкри сейфът,в който държах едни от най-важните си неща.Неща,които не искаха да бъдат намирани,неща,които преди са пренадлежали на родителите ми.Върнах се при Ники.Тя все така си играеше с Дракон,който пък от своя страна и за миг не я оставяше. - [Only admins are allowed to see this link] - казах и й подадох медальона. - Говори ли ти нещо?Заради него ли се опитаха да ме убият?Заради него ли убиха родителите ми,Ники?
Nikki Biersack. Ангел
Брой мнения : 367 Reputation : 9 Join date : 11.09.2012
Ники не искаше да си го признае,но наистина се чувстваше като у дома си. Не искаше и да признае,че по някаква причина от самото начало винаги когато Крис я гледаше тя започваше да се усмихва като някое малко дете. Беше тъжно защото никгоа не се бе чувствала така с Дилън,а трябваше. Трябваше да се радва,че сватбата й е след броени дни,че той най-накраяще отдели време за нея,а имаше чувсотво,че я пращат в Алкатраз. Смееше се силно,докато Дракон ближеше ръцете й бузите й,обожаваше кучетата,но Дилън ги мразеше и за това тя бе принудена да подари своето съкровище на близка приятелка. Потръпна щом усети дланта на Крис върху бедрото си,но се постара да не покаже някаква емоция. Не искаше да го загуби.. искаше да е специална за него и смяташе,че е такава щом още не се бе опитал да направи нещо. Никол го познаваше добре,той си имаше голяма слабост към красивите жени и тя бе приела това,той бе един от най-добрите й приятели и нищо повече. Поне така си повтаряше тя,опитвайки да изтрие онази целувка от съзнанието си. Господи,стига. Нямаше да мисли за това повече.. само щеше да навреди. Тя бе тук ,за да му помогне,за да се разсее. Искаше да му каже да не се тревожи,че всичко е наред. Но докато събереше смелост той вече бе изхвърчал за чашите. Щом се върна и донесе един медальон. Ники го погледна ссъ заинтригуван поглед и веднага щом очите й започнаха да разглеждат изработката в съзнанието започнаха да изплуват стари спомени от Рая. Спомянше си когато Райли й бе показал как се изработват тези координати и как с тях се пазаха някой от най-големите тайни. - От къде го намери? - попита инстинктивно,опитвайки се да разбере дали подозира за нейния свят. След като разбра,че той си няма и на представа погледна още един път към медальюна и след това му го върна. - Някой по-специални групировки използват подобни медальони за да скрият координати и ако по някаква случайност ги убият ,а другите не могат да намерят това,кеото са скрили взимат дадния медальон и по него отиват на даденото място. - обясни бавно Ники,без да отделя поглед от него. Личеше си,че не си го измисля,че е сигурна в думтие си,но той нямаше да разбере от къде знае всичко това.След това веднага телефонът й звънна и тя се сви. Изправи се и започна да говори с по-притихнал глас. - Роклята? Ами не знам.. - започна видимо да заеква,съвсем забравяйки,че днес трябваше да я получи. - Просто я оставете на рецепцията.. - след това затвори телефона и преди да може да каже каквото и да било се обади Дияна,организаторката на сватбата. "Не,не ме събуждаш.. не не съм с Дилън. Казвай. Да,цветята.. цветята ще са бели лилиуми в комбинация с червени рози. Гостите са много.. дилън добави още сто. Което ги прави общо 650." гласът й потрепваше докато се разхождаше нервно из стаята. Личеше си че не иска да провежда тези разговори вече. Преди се вълнуваше толкова много,а след днешното заминаване на Ди.. Тресна телефона неочаквано и седна на дивана,а пред нея вече имаше някиолко карти. Взе медальона от Крис и започна да гледа ту в каратата ту в него. - Синсинати ,Охайо. Адресът е.. Оушън Стрийт 98. - поегледна леко към Крис котио гледаше някак недоверчиво. - Просто знам,че в Охайо единствените групировки са в тази част.. - каза малко след това брюнетката и погледна към картата . - Вече ми стана любопитно.. какво толкова има там,че да искат да те убият? - гласът й потрепери. Никгоа не бе харесвала работата му. Мразеше я,защото той п овсяко време можеше да изчезне. - Пазиш се нали? - попита малко след това с по-притихнал глас. - Ако ти се случи нещо лошо, и умреш ,Бог да ми е на помощ ще те върна от мъртвите,за да мога лично аз да те убия. Не мисли,че не знам за онзи пресен инцидент. - след това взе чашата която й бе донесъл и отпи от нея. След това го погледна с поглед тип " Кога тръгваме?". Сигурно бе много объркан от всичко.. Сигурно се питаше от къде това невинно момчие знае такива работи,но това щеше да си остане поредната мистерия.
Вто Яну 22, 2013 4:39 pm by 
Заглавие: Домът на Крисчън Грей. 
