Поредният глупав мъничък град, в който да се позабавлявам. Да, театърът за пред останалите същества се оказа доста успешен. Всички по-възрастни и опитни демони ме смятаха за могъщата дъщеря на Луцифер и Лилит, появила се от нищото, за незапознатите, бях доброто момиче, лишено от право на глас, в избора на расата. Може би бе грешно, извратено и непочтително, спрямо всички останали, но си беше моят начин да оцелея в този побъркан свят. 2000 години, а все още оценявах красотата на пълната луна, леденият вятър, рошещ гъстите ми коси и приятното потракване на високите токчета, сигурен признак, че тази вечер ще се развихря. Нанесох трети пласт ярко червено червило и излязох от колата си. Без да влагам каквото и да било вълнение в действията си, пристъпих спокойно в оживеното заведение, тепърва спускащо димната завеса ан цигарения дим. Настаних се на бара, като в някой изтъркан филм и си поръчах Мартини. Предпазливо се огледах, като по стар навик, за да не засека дяволития поглед на онова чудовище и след като не открих нищо, предизвикващо инстинкта ми за самосъхранение, се отпуснах спокойно в стола си, отмятайки коса на една страна. Както обикновено, нищо интересно не успя да ме впечатли, така че най-вероятно щях да си събера багажа преди луната навън да се скрие.
Вто Яну 22, 2013 4:39 pm by 
Заглавие: Бар "Orange" 
