Рецепцията

Заглавие: Re: Рецепцията Пет Ное 02, 2012 2:32 pm

Хейдън прекрачи прага на хотела. На силната, блестяща светлина, маншетите на ръкавите му изглеждаха повече от луксозни и издаваха заможното му социално положение. Имаше намерения да се срещне с нея. Не я познаваше много добре, но достатъчно, че да се чувства силно привлечен не само физически, но и емоционално от нея.
Алис... Алис. Сърцето му почти трепна, докато си помисляше за нея. Сякаш сега беше момента, в който най- силно я усещаше, изпитваше изключителното желание да я направи поне малко щастлива (как ли пък не си вярваше, мъжкото в него говореше повече от обичайното). Това беше и причината да се приближи бавно към рецепцията и да облегне лакти върху излъскания плот. Похотливия му поглед се впи в този на служителката, докато пухкавите му устни изричаха няколко прости слова, звучащи прекалено запленително, за да му устои и да не го дари с карта от желаната от него стая- луксозна, повече, отколкото беше очаквал, с онова огромно, меко и луксозно легло. Сигурен беше, че ще да беше нещо наистина специално.
Пъхна картата в джоба си, както и резервния ключ, беше почти сигурно, че ще успеят да загубят картата, докато вечерят или... кхъм! Трябваше да си избие тази мисъл от главата! Алис беше повече от чиста и невинна, а едва ли беше най- подходящо да спи с нея сега. Съмняваше се малката хубавица да му има достатъчно доверие. Та то кой ли щеше да гласува доверие на демон? И то от неговия ранг.
Настани се в едно удобно кресло насред фоайето, въздъхна блажено, докато очите му просветваха с интерес срещу повечето влизащи и излизащи дами, в търсене на нежните черти на Алис.

Заглавие: Re: Рецепцията Пет Ное 02, 2012 2:52 pm

Алис се огледа в огледалото и кимна одобрително сама на себе си.Днес нямаше странности.Само тя и една къса копринена рокля в цвят екрю.Съчетаваше се перфектно с цвета на кожата й,а диамантите акрустирани в роклята я караха да сияе.Същинско ангелче.Черната й коса бе спусната и обрамчваше лицето й.
Около очите й имаше съвсем малко грим,който да подчертае крещящия син цвят.
Беше едва седем и половина,когато тя тръгна от ддома си към Хотела в който я чакаше Хейдън.Той беше демон за който не знаеше много.Беше го срещала няколко пъти,но не беше разговаряла с него особено много.Не,че не искаше.Просто малката девойка никога не бе контактувала с мъж..Като нещо повече от приятел,а нещо в нея и подсказваше,че не всички мъже я приемат като просто момиче.Голяма част от тях я приемаха като сексуален обект на техните мръсни фантазии.Нещо,което самата тя никога не бе целяла.
Алис слезе от таксито,което си бе поръчала и плахо влезе в хотела.Огледа се и миг преди да го види до усети.
Тежкото присъствие.Не тежко не бе точната дума,но тя нямаше точна дума в речника си,за да го опише.По-скоро силно мъжко присъствие с лек привкус на смърт и раздор?Да може бе това беше описанието.
Тя се усмихна мило и тръгна към него.Той вдигна поглед и цвета на очите му я накара да се усмихне още по-широко.
-Здравей.-каза й го прегърна,когато той се изправи.

Заглавие: Re: Рецепцията Пет Ное 02, 2012 5:59 pm

- Малка фей. - възкликна Хейдън, докато се изправяше. Връхната й дреха не позволяваше на погледа му да проникне под нея и да разбере какво всъщност носеше Алис, но по голите й, нежни крачета вече можеше да си представи нещо късо, което стигаше вероятно до средата на бедрата й. Зениците му се разшириха едва доловимо, когато си представи нещо дори още по- късо. Не си позволи, обаче, да мисли дълго за това. Вгледа се с братска (или пък само така си мислеше, че изглежда) любов в очите на тази госпожица.
Отдръпна се назад и я дръпна силно така, че да се завърти и да я огледа цялата. Тъмната коса и тези светли очи, сякаш само го примамваха да ги поеме, прегърне, обладае, да срути стената от невинност, изградена в това нежно, малко същество.
-Колко си елегантна!- възкликна почти изненадано Хейдън, макар да не се беше съмнявал в способността й да изглежда както ежедневно, така и изключително елегантно.
Придърпа я към себе си, за да я прегърне и да я притисне леко към гърдите си, със сигурност не съвсем приятелска прегръдка. Чувстваше се повече от летежно в компанията й; може би му се отразяваше добре да се среща с ангели. И със сигурност можем да заключим, че Хейдън не беше от мъжете, които се задоволяват просто с приятелство и също така не беше мъж, способен да я опази от самия себе си. До сега не се бяха срещали насаме и ако той се чувстваше комфортно, за нея нямаше представа.
-Притесняваш ли се?- поведе я към асансьора.

» Рецепцията