Coffee House On Cherry Street - Късната есен на 2011;; 11/11/11г.(една такава ужасна дата)

Обикновено Молин нямаше кой знае какви планове за дните, които прекарваше в мързелуване в таванското помещение... Те бяха скучни от самото начало на деня до края им. Днешния ден не се различаваше особено. Слънчевите лъчи събудиха Моли, и тя се вкисна леко, и това скапа настроението й за целия ден...
Моли стана от леглото и викна на съквартирантката си да става. Захвана с облеклото си, след което прилежно среса косите си.
Нанесе лек грим върху лицето си. Не че тя се нуждаеше от него, но като цяло обичаше да се грижи за себе си. Погледна се в огледалото, и пред нея стоеше една от най прекрасните девойки които тя бе виждала някога.
Цял ден загуби в разхождане из малките улички на града, и с непринудени разговори с познати и непознати. Почете някой от любимите си цитати на любимите автори, в библиотеката, докато не усети вибрация от телефона си в джоба си. Закъсняваше за обяда с Марк.
Затича се по преките за да не закъснее. Не успя. Марк още го нямаше. Зае мястото си, и неодобрително погледна празната порцеланова чиния пред себе си.
В това време видя как Марк прекрачва прага. Седна на обичайното си място срещу Моли и погледна към нея.
- Пак закъсняваш! – отбеляза тя, като повдигна едната си вежда – Надявам се този път да не е заради някоя безмозъчна блондинка, както предния път.
Скара му се така както го правеше всеки път. Човек можеше да си помисли че го е чакала от часове.
Накрая сериозния поглед падна от лицето й, и тя се засмя.

Бях си женкар,но мразех да ми го напомнят.Познавах един човек,който много често ми напомняше че съм боклук и че не ставам за нищо.Това много ме нараняваше,но го прикривах.Изкарвах си го на жертвите с които се хранех.Имах уговорка с едно момиче или по точно с една близка приятелка,която винаги ми напомняше че съм едно ОГРОМНО нищо.Влязох в заведението и я видях.Седеше на мястото си с нацупена физиономия.Отидох да нея и седнах на стола си.Тя не изпусна шанса си да ми каже че съм женкар.След тези думи се засмя,а аз вдигнах леко ръка и викнах сервитьора.Той дойде и аз си поръчах пържени картофки със сирене.Винаги като си поръчвах това не пропусках шанса да си поръчам студена бира ,,Ариана".Обожавах я тази бира.В дома ми винаги имаше поне 100 литра от нея и признавам си често пиех и то без мярка.Не ми се отразяваше и не ми влияеше.Погледнах към момичето пред мен и казах леко сърдито и нацупено.
-До кога ще ми напомняш какъв съм бил преди?-станах суров и груб.Без да забележа кога повдигнах тон в края на изречението.

Моли се учуди видимо от поведението на Марк. Знаеше че се ядосва лесно по принцип, но никога не показвам тези си емоции пред нея. Поне не чак толкова видно. Осъзна че е направила грешка, и явно не само нейният ден бе крив, ами и този на Марк.
- С-с-съжалявам - изпелтечи сподавено, като заекна в началото. Нещо се бе случило с Марк, но предположи, че ако той иска ще й сподели, и не е необходимо да се натрапва. - Не исках да те обидя. - Беше си чистата истина и наистина се надяваше да не го направила и то така несъзнателно.
Заби поглед в чинията си и нервно забоде едно парче пилешко от салата си. Почувства се засрамена. По дяволите. Та тя току що бе намекнала на един от малкото си приятели, че е прекалено разпуснат. Мамка й на нея и на голямата й уста. Задъвка местото бавно, като не отделяше погледа си от лицето на Марк, в нещастен опит да прочете точно какво таи в себе си.
- Какво ще правиш по-късно? Трябва да ти се реванширам!

Забелязах,че тя веднага се засрами и стана много гадно.Бях малко дързък,но просто ми омръзна от това да ми напомня какъв бях преди.Това да се променя така се дължеше много на нея за което и благодаря.Преди бях женкар от класа.Най-желания,не че сега не бях,просто не отвръщах.Погледнах я в очите и се усмихнах окуражително.Докато я гледах ми сервираха картофките и бирата.Само докато сервитьора направи една крачка,моята чаша беше празно.Погледнах го и той я взе за да я напълни отново.Хванах едно картофче и малко сиренце след което с лекота го сдъфках и глътнах.Облизах пръста си и хванах ново картофче и повторих стъпките около пет-шест пъти.Моли ме гледаше озадачено,а аз само се усмихвах мазно.Сервираха ми бирата,но преди да се тръгне сервитьора поръчах голяма бутилка бира за да не го разкарвам постоянно.Моли се хранеше като истинска принцеса.Бавно и славно....с едни малки хапки,които преработваше в устата си около пет-шест минути преди да ги глътне.Жени.Какво да се прави.Храни се бавно и славно за да впечатли някой момък.Чинията ми с картофки беше на половина,а нейната чиния все едно не беше мръднала и грам от нея.Изсмях се леко при гледката и с надсмешка казах.
-Бебетата се хранят по бързо от теб.-след което последва смях от моя страна.

Докато Моли се наслаждаваше на малките крутони и на парчетата месо, Марк вече бе преполовил платото си с пържени картофи и поръчваше 3-тата си бира. Не можеше да разбере за къде бързаше чак толкова. Да не бяха на състезание? За Моли храненето си бе изкуство. Така я в бе възпитал баща й. „За да се насладиш на храната, трябва да се обръщаш към нея с нужното уважение.” – бе казал той на една от многото им семейни сбирки преди време. Някак си това се бе превърнало и в мантра на Молин.
- Марк.. – започна Моли, като остави приборите си на хартиената салфетка до нея. – Не сме деца, за да се състезаваме кой ще си изяде пръв вечерята, за да получи шоколадче.
След което Моли се засмя и се включи към мелодичния смях на Марк.
Отдавна не го бе виждала да се смее, а така му отиваше. Усмивката до ушите, мелодичния тон, трапчинките които му се появяха, докато бе така нахилен, даже и искрящите му очи.
- Бях забравила, колко си красив, когато си засмян – каза Моли като в унес.
Докато чакаше някаква реакция от страна на Марк, върна обратно вниманието си върху салатата, която в момента й се виждаше като някой наистина висок връх, който няма да успее да преодолее сама. Започна да човърка из купата, като изяде малко от айсберга и част от крутоните.
- До тук бях – въздъхна тежко и избута купата напред. – Но не бих отказала малко помощ?
След което погледна Марк обнадеждена.

След още около 30 минути тя се нахрани и остави чинията на половина.Беше вярно това което говореха хората,че жените ядът бавно и накрая оставят пълна чиния.След тъпата забележка,че ям бързо аз намалих темпото,докато тя спря да яде.Забодох едно картофче и мадам Моли ми тикна чинията си пред мен.Тя какво си мислеше,че аз съм кошче за храна ли?Че като съм мъж изяждам всичко пред погледа си ли?Изядох последното си картофче и отдръпнах чуждата чиния.Изпих бирата и поръчах кафе за мен и нея.Тя беше доволна и се усмихна толкова сладко,както никога до сега.От сервираха чиниите ни и чашите,които бяха от бира и безалкохолно.Не знам защо,но този път тя беше щастлива и изпълнена с радост,която не можеше да се махне роди да има заметресение или друго бедствие наоколо.
-Искаш ли десерт?-усмихнах се и зачаках отговора и,който сега беше сложен и се налагаше много мислене.

» Starbucks coffee
» Starbucks coffee в мола
» Lydia's House
» Jacson's house.