cler raven.

Cler Raven.

03 март 2001 година; погребението на Клер Рейвън

-Клер беше най- добрата ми приятелка, заедно ходехме на риболов.- изхлипа Дженифър.
-Никак не я биваше във физиката, но... беше толкова умна.
-Харесваше ми да я гледам омазана до лактите в моторно масло, надвесена над семейния джип.- баща й изтри една издайническа сълза, опитала се да се стече по лицето му. Ръцете му трепереха, но това беше толкова естествено в този момент.
-Тя не можеше да готви... не ядеше редовно, но винаги ще бъде моето момиченце.
Джейсън въздъхна съжалително. За него тя все още живееше някъде тук. Не я чувстваше мъртва; не можеше да възприеме това твърдение, нито праха й, който щеше да се разнесе над силните морски вълни и да го разнесе из дълбините на водата, където щеше да се чувства добре и като у дома си. Но неговата Клер не се предаваше толкова лесно. Тя... тя беше силна, независима, много луда и харесваща всички възможни неща, които никак не прилягат на една дама. Спомняше си я как седеше на дивана, качила краката си на масичката и сгушена в прегръдките му. Пиеше бира и гледаше поредния мач заедно с него. Но също така си я спомни и на бала, когато може би за първи път я виждаше в рокля, със спусната коса, накъдрена в краищата и грим. Лек, вечерен грим. Дълга черна рокля, а отдолу носеше кецове.
-Но, Клер никога няма да я има пак.- завърши той рязко и се отдръпна от всеобщата тълпа, която го изнервяше.

Същия ден; скалата, извисяваща се над плажа.
-Сякаш не знаят, че мразя морската вода.- скръцна със зъби леко раздразнено Клер Рейвън и стегна вързаната си коса, повдигайки я съвсем мъничко по- нагоре, което накара бретона й да се отпусне от стегнатата връзка. Не изглеждаше много по- различно. Лицето й сякаш бе леко избледняло, приело малко болнав вид, а устните й бяха покрити с гланц в телесен цвят, усещаше ги толкова сухи и напукани, че я дразнеха. Тази козметика, за какво беше полезна всъщност освен да лъже притежателките си, че ще се чувстват по- добре.
-Тогава се радвай, че не си ти този прах.- засмя се над главата й мъжът, който не харесваше никак на външен вид и не го спестяваше по никакъв начин, макар това да не беше най- големия й проблем.- Жадна ли си?
-Гладна съм! Искам пица.- оповести нехайно Клер, докато наблюдаваше собственото си, нетипично погребение.- Има по- хубав вкус и е по- човешка.
-Ти вече не си човек, Клер.