Ледената пързалка

Стайлс извади ключовете за пързалката от жабката и слезе от джипа.
След случилото се преди малко,момчето се чувстваше леко претръпнало към околният свят.Той отвори вратата на Ким и се усмихна.
-Вътре има кънки.-добре,че бе взел ключовете от Бойл.И нне му ги бе върнал.Да.
Типично за Стайлс,но пък и Бойл си имаше други занимания.Като например да бъде върколак и да вие на пълнолуние?Да, точно така.
Стайлс се огледа преди да отключи.
-Добре,че фигуристките тренират,че иначе не знам какво ще правим.-Стилински отключи и изчака Ким да влезе.
Една част от него искаше да й зададе толкова много въпроси,но друга...Искаше да се радва на времето с нея. Не,че я впечатляваше особено с нещо.Само с нелегално влизане на ледената пързалка.
Стайлс мина покрай електрическото табло,включи светлините и въздъхна,когато музиката тръгна заедно стях.Е поне не бяха задръстени песни.
-Бели или розови?-попита,докато вървеше към щанда с кънките за лед.Взе едни тъмносини с връзки за себе си и погледна към Ким.Не вярваше да избере розови.Не му се струваше от тези лигавите момиченца,който обичат розовото и пухчетата,но кой знае.

Качихме се в колата му и изобщо не гледах на къде ме води.Мислех си само за това как преди малко отнех човешки живот .. очите ми се бяха изцъклили и гледах право на пред.Той спря колата пред Ледената пързалка ии .. за мое учудване имаше ключ.Той какво да не би да искаше да ме караме кънки ?
Показа ми два чифта едни бели и едни розови и ми ми каза да си избера.Стоях и го гледах сякаш бях видяла мъртвец ..
-Искаш .. да караме .. кънки .. тук .. на леда ?-казах в недоумение.Той ме погледна сякаш нямаше нищо странно това.
-Ами аз ... ъъъъ .. -започнах да си играя с един конец на блузата..прехапах долната си устна.-не мога да карам кънки...
Усетих че цялата се изчервих .. защо по дяволите сега трябваше да го правя ?! Защо ?! Защо ?! Усмихнах се виновно.. все пак никои не знаеше че не мога да карам кънки .. винаги когато останалите момичета от гимназията .. или така наречените ми приятелки идваха тук аз все си намирах оправдание за да седя вкъщи .. И сега ми беше неудобно .. и притеснено.Познавах се със Стайлс по малко от 2 часа а вече му казах и показах неща които никой не знаеше.Наведох поглед на долу.. просто ..не можех да го гледам ..

Стайлс я погледна и се усмихна.Поддаде й розовите кънки и седна,за да обуе своите.
Tой я погледна.Беше толкова сладка и красива.Стайлс стана и отиде до нея.Хвана брадичката й с два пръста и нежно повдигна лицето й.
-Спокойно.Ще се научиш.Не е толкова трудно.-той се усмихна и я дръпна леко към пейката.
-Хайде обуй се.Обещавам ти,че ако не ти хареса ще направя всичко,което пожелаеш.Всичко!-и говореше сериозно.Щеше да направи всичко за нея.
Абсолютно.
Той отново седна и започна да се обува.
Когато обу кънките се изправи и се подпря на перилата,загледан в Ким.
Явно,че тя не искаше да кара кънки.Личеше й по лицето,но нямаше да я остави да се измъкне току така.
Той се замисли за случилото се в онази уличка.Сто на сто щеше да сънува това в близките няколко години.
Щеше да е като кошмар и мокър сън в едно.
Не няма да уточня защо и мокър сън,но все пак....
Когато Ким обу розовите кънки на млаките си крачета Стайлс й подаде ръка и се усмихна.
-След вас принцесо.

Все още го гледах недоверчиво.Когато ми подаде ръка се поколебах малко .. накрая със много разтревожен поглед стъпих на леда.“Добре Ким.. хайде не е толкова страшно.“ казах и направих една крачка ,като едвам не паднах.Беше ме страх.Да наистина беше ме страх и не исках .. не можех да мръдна.И въпреки това Стайлс не ме оставаше ами настояваше все повече и повече да тръгна след него.Със триста зора ме откъсна от парапета.
И въпреки че никога не бях стъпвала на лед ... сякаш знаех какво да правя.И определено не беше толкова страшно,колкото си го представях.Дори бих казала че чувството да се нося с такава лекота ми хареса... наистина.Стайлс не ме пускаше изобщо и ме водеше .. сякаш .. сякаш .. чувствах се наистина като принцеса ..
И изведнъж,изглежда г-н Стилински реши че ще мога да се справя и сама.Пусна ме и страха се върна много по голям от преди.Съвсем забравих всички правила които трябваше да спазвам.В този момент видях че съм се запътила право към него .. и осъзнах че не мога да спра ..
-Стайлс !! -извиках в знак на предупреждение...“ Охх глупак защо не се местиш !!“
Може би разбра в последния момент че не мога да спра и вече беше прекалено късно.Чу се оглушителен звук и с гръм и трясък паднах върху него.Няколко секунди цареше пълна тишина поизправих се малко и го погледнах.
-Благодаря за лекото преземяване-Той изпъшка от болка и аз се засмях.Беше ми забавно и изведнъж.. ме погледна в очите.. просто ме гледаше.Отмести един кичур който беше паднал от лицето ми и с палец помилва бузата ми.В този момент дори не разбрах как стана .. и изобщо какво стана .. само след секунда разбрах че устните ни се боричкаха като търсеха как да вземат надмощие една над друга.И изведнъж се дръпнах просто .. се отдръпнах .. не ... просто не беше възможно ..
-Аз .. ъъ съжалявам ... не биваше да го правя-простенах леко уплашено.

Стайлс изтръпна при допира на устните им.
Когато тя се дръпна и заговори нещо Стайлс поклати глава и така рязко я отпусна на леда,че изохка от силна болка.
-Мамка му.-Дали си бе сцепил главата?Не надали.
Но това сега не му правеше впечатление.Единственото,което му правеше впечатление бе сърцето му което биеше толкова лудешки в гърдите му,че щеше да излети до Мелмак да се върне да види Ким и да отлети в някоя друга галактика.
-Господи,Боже мой.-прошепна и затвори очи.На лицето му се изписа една усмивка.
Той се понадигна и погледна в очите на Ким.Нежно погали бузата й след което едвам едвам вплете пръсти в дългите й коси.Целуна я отново.По-страстно от предният път.
Езикът му си проправи път между устните й,потърси нейният.
Боже щеше да припадне.Знаеше,че е способен да припадне,но не се отдръпна от нея.Едната му ръка се плъзна около тънката й талия.Стараеше се да не я докосне никъде другаде освен там.Не искаше да й направи лошо впечатление.
Устните му продължиха да изучават докато по едно време не спря.Отдръпна се и въздъхна.
-Сега можеш да ме убиеш и вярвай ми...Дори и да ми махнеш скалпа и да режеш мозъка ми парче по парче,а после да ме разчлениш,аз пак ще съм щастлив...Господи...Толкова си красива...Някой казвал ли ти го е?

Бях леко объркана.Наистина имаше привличане между нас но .. някак не бях сигурна.И все пак когато дойде при мен и ме целуна отново .. усетих онова гаделичкащо чувство в корема.Не исках да се отделя от него..
Когато бях със Стайлс се чувствах сигурна и може би защото предната вечер ме беше спасил от изнасилване .. или защото преди да ме пусне бях добре но в момента когато ръката му ме пусна .. се случи катастрофата ..
След малко отново се отдели устни от моите и започна да говори глупости че нямал нищо против да го убия.Засмях се и казах:
-Ела тук глупчо -казах през усмивка.Хванал го за тила и го приближих отново до устните ми.Просто .. не можех да се лиша от целувките .. толкова страст влагаше в тях..
Определено не беше толкова невинен колкото изглеждаше. Десетина минути по късно бяхме във съблекалнята.Усещах устните му по врата рамената и устните ми .. беше ми много хубаво да съм притисната до едно от шкафчетата .. но друга мисъл ме тормозеше.Не можех да се отпусна .. изведнъж се дръпнах Трябваше да му кажа ..
-Оххх ... -казах леко задъхано .. той ме гледаше в недоумение.. щях да му призная още нещо .. което другите не знаеха и това започваше да ме притеснява,ноо не можех просто исках но трябваше да знае.Прехапах устните си нервно и казах :
-Девствена съм ...

Стайлс я погледна първоначално странно,после бавно се усмихна и прокара пръст по лицето й.
-Спокойно съкровище.Аз не бързам за никъде.А и...Не съм казал,че искам да правим секс.-той бавно се наведе,вгледа се в прекрасните й очи и след това я целуна.
Нежна целувка без грам помен за нещо сексуално.
Стайлс се дръпна притвори лениво очите си и въздъхна.
-Искаш ли сега да отидем накъде?На кино или...Да те закарам у вас?-не че искаше да я пусне да си тръгне.Искаше да остане с нея колкото може повече,а след това и още повече.
Усещането беше странно.Онова усещане в гърдите.Знаеше,че не може да е влюбен в нея.Не бе нормално,но начина по които биеше сърцето му след всеки един допир до устните й.Всъщност нещата с влюбването бяха започнали много отдавна.Може би наистина в четвърти клас,когато й бе помагал с математиката.
Ах и тогава като я видеше с тези руси букли и аромата на рози цъфтящи през нощта.Да
точно такъв бе ароматът й.Той вдиша дълбоко през носа и се подсмихна.Можеше да се закълне в живота си,че никое друго момиче не ухае така.Никое.Било то ЛИдия или Ерика.Не Лидия меришеше на лавандула,а Ерика...Ерика ухаеше на мускус смесен с ванилия.Странен аромат.

Погледнах го .. ама той сериозно ли ?Не разбираше ли че аз искам да правя секс с него .. беше ми писнало да се правя че не съм девствена .. и други подобни .. Попита ме дали не искам да ме заведе някъде .. но .. аз не исках.Просто някак си чувствах че това е момента и човека с който трябва да го направя .. исках го но ме беше малко страх.Искаше ми се да знам за какво си мисли в момента загледах се в него и някак си .. изчезнах .. загледах се във странното му изражение .. определено не искаше да се отделя от мен.
Следващото което направих може би беше или най-голямата глупост в живота ми или просто обикновена глупост.
Преди да е изрекъл поредната глупост му запуших устата с целувка.Много по страстна от преди .. след няколко мига се отлепих от него .. бях на милиметри от устните му и прошепнах:
-Не съм казала че не искам .. просто реших че трябва да знаеш че ще си ми първия..
Усмихнах се леко като видях лицето му.Беше толкова сладък ..
Следващото което се случи беше да се нахвърлим един на друг .. толкова диво и необуздано.Той ме целуваше а аз само търсех начин как да отговарям все по страстно и по страстно .. исках го .. той щеше да бъде мой.. само мой и на никоя друга..
Той ме прие такава каквато съм и за мен това беше повече от всичко което ми трябваше .. видя ме в най-лошата ми страна и не избяга.. напротив искаше да ми помогне .. определено беше той човека ..