Рубен Ароу

Заглавие: Рубен Ароу Пет Ное 02, 2012 3:26 pm

И ето, че пак се случва.
Събуждам се в затъмнената си спалня и усещам как студени капки пот се стичат по лицето ми. Навярно са избили по време на ужасния кошмар, който сънувам с години наред почти всяка нощ.
Отнема ми известно време да осъзная, че най-накрая се е съмнало и е време да ставам от леглото. Иска ми се да остана скрит под завивките, пропускайки поредния ден в училище, но вече съм застрашен с изключване. Имам много по-важна работа, която трябва да свърша, но се налага да отида там, където винаги е най-скучно.
Зимата наближава и дните стават все по-студени. Махам одеалото от себе си и студени тръпки обхващат цялото ми разголено тяло. С няколко бързи крачки, които ми предават вид на голяма котка, се доближавам до стола, върху който преди да си легна оставих тениската си. Обличам я, а след това отварям гардероба, избирайки набързо чифт светлосини дънки, които нахлузвам бързо, а след това тръгвам към кухнята, където най-вероятно Лиам вече е сервирал закуската и освен нея ме очаква чаша с горещо кафе.
- Лиаааам! - провиквам се. - Не искам да отида на училище днес. Не може ли да отидем някъде двамата и да ме научиш на някои по-интересни неща? Няма полза от ученето в училище. Но има полза от уроците, които ти ми даваш.
Очаквам Лиам да ми се скара или поне да се нацупи. Той държи да ходя на училище. Не ми е родител и е само с десет години по-голям от мен, но понякога ме третира като малко дете. И го разбирам де. Той просто иска да ходя на училище и от мен да стане човек. Това обича да го казва много често. Определено обича да го прави, защото добре знае, че ме вбесява.
По лицето ми се изписва облекчение, породило се от липсата на отговор. Вероятно Лиам се е задълбочил в четенето на сутрешния вестник и заради него не ми обръща внимание. Нацупвам се като малко дете и прекрачвам кухненския праг, a облекчителната гримаса бързо заменям с такава на учудване. Айфонът се изплъзва от ръцете ми и чувам как се счупва на парчета при удара му в пода, но не обръщам внимание. Свличам се на земята, удряйки коленете си, а сълзите вече заплашват да потекат от очите ми. Не си спомням кога за последно плаках. По принцип не съм момче, което плаче толкова лесно. Може би последно плаках когато убиха родителите ми. И навярно ми е писано да плача само когато някой умира...
Кухнята е изцапана с кръв. Главата на Лиам е отеделена от тялото и захвърлена на около два метра от него. Ужасната миризма на кръв се набива в ноздрите ми. Гледката е отвратителна и извръщам погледа си. Свикнал съм с тези неща. Ставам свидетел на убийства от съвсем ранна детска възраст, но може би се отвращавам от факта, че убитият е мой много близък човек, мой много близък приятел. И не мога да понеса да гледам. Не мога. Трудно е. И вече си нямам никого.
Втурвам се обратно към втория етаж на мизонета, в който живеем. Там е моята спалня. Личи си, че днес отново ще пропусна училище с риск наистина да ме изключат. Но нямам никакво време и трябва да действам възможно най-бързо. За минути събирам дрехите си в два сака и добавям някои от най-важните си принадлежности. Не бива да оставям нищо тук, защото те ще разберат, че Лиам не е живял сам. Трябва да залича всички следи, не бива да допускам да бъда открит.
След известно време отново се връщам в кухнята и сядам на един стол. Кутията с цигарите на Лиам е оставена върху масата. Запалвам една цигара и се облягам назад. Какво ще правя сега? Какви са възможностите ми? Внезапно се сещам за дебитните му карти и бързичко намирам къде са. Вероятно ще успея да изтегля пари, с които да преживявам известно време. Знам, че той не би се разсърдил никога за такова нещо. Поглеждам отново към окървавения труп, но съзрявам и телефона си, който по-разно изтървах. Взимам го и го сглобявам набързо. А след това набирам номера за спешни обаждания.
- Добър ден! Какъв е случая, за който искате да съобщите? - чувам женския глас от другата страна.
- Искам да съобщя за убийство - отвръщам аз без никакво колебание, а след това казвам адреса и затварям.
Взимам багажа си, взимам цигарите от масата, взимам и дебитните карти, а след това напускам дома, в който прекарах пет години от живота си.

Рубен Ароу Tumblr_m4clmwHf7I1r9tpspo1_r22_500_large

Името ми е Рубен Ароу. Но всички ме наричат просто Ру. Всъщност не зная каква е истинската ми фамилия, не мога да си я спомня и не мисля, че има някакво значение. Името Ароу ми беше дадено от Лиам. Той реши, че ще е хубаво да използвам това име, а и не веднъж ме бе сравнявал със стрела заради бързината и пъргавостта ми. За възрастта си никога не смея да говоря. На петнайсет години съм, но според самия мен изглеждам малко по-голям и според няколко различни фалшиви лични карти съм на седемнайсет, осемнайсет, а имам дори и една, според която съм на двайсет и една, но човек трябва да е голям глупак, че да се въже на последното.
Човек съм. У мен няма нищо свръхестествено и кълна се в Бога, радвам се, че е така! Нямам си никакви способности, с които да върша ужасии, но пък за сметка на това съм много силен за годините си и съм бил обучаван при най-добрите.
Най-силният спомен, който се е запечатал в главата ми е смъртта на двамата ми родители и по-голямата ми сестра. Те бяха жертви на свръхестественото, а аз бях само на пет годинки и успях да избягам, да се скрия, преди да убият и мен. Но въпреки това още си спомням цялата случка до най-малкия детайл. Спомням си окървавената ни кухня, която доста приличаше на кухнята в мезонета на Лиам. Всичко е толкова еднакво... всяко едно убийство е прекалено еднакво. Та с какво може да се различава? Само смърт, кръв и няма никаква разлика.
По-късно, когато порастнах достатъчно, разбрах, че баща ми е бил член на специален орден от хора, които са се борили срещу свръхестествените създания, за да опазят света такъв, какъвто е бил създаден от хората. Много ясно, че са преследвали само онези, които са извършвали злини, но ако питате мен - свръхестественото не се разделя на групи като добро и зло. Всички тези раси, всички тези изроди... те трябва да бъдат унищожени.
След бягството ми попаднах на един човек, чието име беше Себастиан Рейн. Спомнях си лицето му и знаех, че са близки приятели с татко. Той ме взе от улицата и ме закара в дома си. Живееше напълно сам, но се държеше много студено към мен и така не успях да свикна. Обаче винаги съм знаел, че въпреки всичко той се опитваше да ме предпази. Но от какво? Един ден се обади на Лиам и му каза, че трябва да ме вземе, защото ''те'' са по петите му. Кои бяха те, питах се аз? Кой преследваше Себастиан, кой уби родителите ми? Кой отне всичко, което някога имах и кой всячески се опитваше да разруши живота и бъдещето ми?
Никога не бях виждал Лиам. Не очаквах, че е толкова млад. Бях на десет години когато това се случи. Човечецът беше съкрушен от убийството на семейството му. Обичаната му съпруга и тримесечната му дъщеричка бяха загинали, а причината за това отново бяха свръхестествени атаки. И аз бързо си паднах по Лиам. Беше страхотен и въпреки мъката си той се опитваше да прави живота ми хубав, да ме забавлява и да не ме лишава от нищо. С него порастнах бързо. Вместо в тийнейджър се превърнах в млад мъж, със силно развита интелигентност и най-различни бойни умения. Лиам ме научи на всичко, което мога сега.
Той също беше от обществото на асасините. Беше силен и владееше всякакви видове оръжия. Обещаваше, че някой ден ще ме научи и започна да го прави. Заради него отлично мога да стрелям с лък, да се бия с мечове, да хвърлям ножове и да използвам харпун. В ръкопашния бой също съм много добър. Физическата ми сила не може да се сравнява с тази на останалите ми връстници. Но има още какво да уча. Трябва да се науча да стана перфектния боец. Защото аз съм един от хората, който ще предпази света от свръхестествените изроди. Аз съм човекът, който ще ги закриля. Аз ще отмъстя за смъртта на Себастиан, ще отмъстя за смъртта на Лиам, ще отмъстя за смъртта на родителите и на сестра си. Някой ден от мен ще се получи боец, който ще унищожи всичко.
Името ми е Рубен Ароу. Наричайте ме Ру. И вярвайте, че има кой да ви защитава.

Заглавие: Re: Рубен Ароу Пет Ное 02, 2012 3:34 pm

Наистина прекрасна история беше ми интересно да я прочета :) Само кажи в коя група да те сложа .. ловец или човек защото си писал че още не си достатъчно обучен .. таа хДД кое от двете да бъде ? хДД

Заглавие: Re: Рубен Ароу Пет Ное 02, 2012 3:38 pm

Сериозно ми четеш мислите обаче! xD
Чудех се дали ще ми се зададе такъв въпрос въобще, тъй като забравих да спомена. Искам да вметна, че героя ми не е точно ловец, а нещо като терорист. След време може да стане наемен убиец на свръхестествени създания или нещо подобно. Зная, че според повечето няма голяма разлика, но аз я намирам. o___O
Нека бъде при човеченцата. ^___^

Заглавие: Re: Рубен Ароу Пет Ное 02, 2012 3:40 pm

Уауу .. добре това ми хареса хДД ако искаш мога да ти помогна в развиването на силата ти хДДД Тъй като Диана е ловец .. може да ти помогне малко . все пак си на 15 хДД
Ей сега те добавям във групата ppp

Заглавие: Re: Рубен Ароу Пет Ное 02, 2012 3:42 pm

Бих се радвал много! ^__^
Но нека да бъде след време. Нов съм във форума и не искам веднага да се впускам в тази история. Сега ще го раздавам леко на любовни гей РП-та. Хахаха!
Благодаря много за бързото одобрение и топлото посрещане!
< 33

Заглавие: Re: Рубен Ароу Пет Ное 02, 2012 3:43 pm

Моля няма защо ppp