the name's diliah.`

| 24 годишна | Журналист |

Човек с дарба: Огън

"Just twin fire signs, four blue eyes"

- Знаеш ли, че имаш най-красивите очи, които съм виждал? - той въздиша леко и поставя целувки на очите ѝ. - Идеалната комбинация между синьо и зелено. И сиво.
Гласът му е мек като коприна, гали кожата ѝ, кара я да настръхва, докато той нежно я докосва с опакото на ръката си. В тялото ѝ бушуват пожари, която тя не иска да потуши - иска да са там, той да ги усеща, да знаеш, че тя е негова, че само той може да я накара да се държи така. Всеки друг би казал, че тя е студена и отдръпната, но той я кара да бъде спокойна. Защитена. Всеки иска да бъде защитен. И тя не е по-различна от другите.
- Искам да те нарисувам, любима моя! Искам да увековеча всяка част от теб - от очите ти, косата ти, чак до темперамента ти. Искам да нарисувам тази твоя червена коса как пада по рамената ти. Ако мога бих нарисувал даже как я отмяташ от лицето ти, изражението ти, когато ти досажда някой кичур. Искам да те нарисувам такава каквато си, любима моя! Искам да те запомня! Искам да нарисувам тази примамлива руменина по бузите ти. Искам да нарисувам устните ти! Мекотата им, извивката им. Всичко. Искам да нарисувам тялото ти, нежната чупка на талията ти. Искам да нарисувам крехкостта ти, нежността ти, искам дори да нарисувам лекотата на стъпките ти. Искам да олицетворя всяка част от теб. Да я прехвърля на платното и да те запазя във времето. Ще ми позволиш ли, Дилия? - очите му са така молещи. Сини, дълбоки и толкова блещукащи с вдъхновение. Няма как да откаже.
Алесандро я обича. Истински. Повече отколкото обича да рисува. Много повече.Тя също го обича.
Избухва пожар в къщата му след един нейн сън, в който тя си играе със запалка. Цялото му семейство изгаря живо. Дилия Морети седи сред прахта им и трепери, защото знае, че някак си го е направила тя.

"Last night I heard my own heart beating
Sounded like footsteps on my stairs
Six months gone and I'm still reaching
Even though I know you're not there"

" Не знам какво да правя. не знам. Снощи отново си мислех за онази вечер. Как нямах дори драскотина, а лежах сред спомените от любовта на живота ми. Не знам какво да правя. Подпалих четката си за зъби. Беше още в устата ми. Естествено, не усетих нищо. След това подпалих топката на съседчето. Още си я търси. Не знам какво да правя. Искам всичко това да престане. Искам да знам какво е сън отново. Искам да знам какво е да не заспиваш сама, а възглавницата ти да е влажна от сълзи. Искам да знам какво е да се усмихнеш в огледалото. вече не се усмихвам, не се смея. Това бяха нещата, които той най-много обичаше в мен. Не искам да си ги припомням. Майка ми ме обвинява, че съм се отдръпнала. Казва, че баща ми е уплашен, че ми има нещо.
ДА, по дяволите! Да! Има ми нещо. Вече не мисля за хубави неща. Защото рано или късно всичко ще се превърне в прах. Буквално.
Плаша се.
Вече не съм усмихната както преди. Вече не се смея, не пея. Обожавах да пея. Обожавах да танцувам. Сега единствено лъжа - лъжа, че съм добре, лъжа, че съм срещнала някого, лъжа, че не знам защо в апартамента ми мирише на изгоряло. Лъжа. Лъжа, че не плача.
Казват ми, че съм променила тона си, че вече не говоря с онзи весел глас. Казват, че италианския ми акцент се забелязва повече. казват ми, че съм песимистка. Саркастична и садистична. Никой не знае, че това е моето бреме. Че всичко се превръща в пламъци около мен, за миг от вечността ме обгръща, а след това ме изоставя и угасва. Като всичко, което запаля. С ума си."

"Yesterday we were just children
Playing soldiers
Just pretending"

"Дилия Морети е родена в Италия. Само на десет тя емигрира с майка си и баща си в Америка, въпреки че не пропуска да прекара всяко лято в италианската провинция. На деветнайсет се влюбва в Алесандро Манчети, художник, който я боготвори. Както разбрахте по-горе една нощ тя активира странните си възможности да контролира огъня по най-отвратителния и печален начин, по който може. Опитва са да продължи напред. Завършва университета Колумбия със Журналистика и се отделя от семейството си, от спомените за Италия, от спомените за него и за изгореното му тяло. В това време усъвършенства Огъня и го прави неин приятел."

faceclaim: Emma Stone