santana;;

Заглавие: santana;; Сря Окт 31, 2012 6:34 pm

santana|21 years old|a human|fc:alexandra dadario

Насилието поражда насилие. А тя можеше ли да му причини същото, каквото й причини той?
Съмняваше се. Той се държеше с нея като с животно. Цялото й тяло бе покрито с белезите от ударите му, със синините от колана, прорезите от ноктите му, които безмилостно се забиваха в нежната й кожа. Лятото не смееше да облече рокля, защото неминуемо щяха да последват въпроси и ахкания, а после и съжалението. Можеше ли да се спаси от него?Навярно да, щяха да го тикнат за около пет години зад решетките, но той щеше да излезе. А тогава по-добре да е мъртва, отколкото отново да попадне в ръцете му. Той щеше да я убие, без съмнение, щеше да я убие по най-болезнения и жесток начин, щеше да се възползва от плътта й, от тялото й. Не вярваше да изпитва угризения, съвестта бе непознато понятие в речника му, а наличието й-невъзможно. Изумяваше се на жестокостта му и хладнокръвието, с което потъпкваше достойнството й и я мачкаше, съсипвайки я физически и психически. За него не съществуваше съжаление, дори сълзите, които мокреха лицето й не предизвикваха нищо различно от ехидна усмивка и по-ожесточени методи. Къщата бе нейния капан, а той нейната зла, безпощадна орис, която щеше да я държи в лапите си завинаги. Той се ядосваше бързо, за мимолетни неща, раздразнението му лесно преминаваше в жажда за насилие. Те не говореха, или по-скоро тя не говореше, а той я псуваше, обиждаше, караше я да се чувства като най-низшето същество. Тя нямаше права, нямаше желания. Имаше само и единствено задължения. Нямам предвид домакинската работа, тя щеше да бъде благодарна, ако единственото й задължение се състоеше в това да сложи чиниите в съдомиалната или да сготви вечерята. Той я използваше за извратените си цели, а бракът бе неговата защитна стена, същата стена, която пречеше на Лаура да се измъкне, да избяга и най-важното-да се спаси. Защото това не бе живот, а зла, безмозъчна подигравка на съдбата, която я използваше, за да се забавлява. „Съпругът й“ бе лош, безскрупулен, алкохолик. Всяка вечер се напиваше с приятели си, чукаше леките жени в кръчмите, а после олюлявайки се, все още леко трезвен, с бутилка уиски в ръка се прибираше и изкарваше гнева си върху нея. Възползваше се от младото й, стегнато тяло, възползваше се от безпомощността й. Първият й път бе позорен, дори не искаше да се връща към този момент, но щом усетеше влажните му устни върху врата и ръцете му, които безсрамно опипваха формите й, спомените изникваха неканени и не можеше да сдържи писъците и сълзите си. Това го мотивираше, караше го още по-настървено да я желае. Най-лошото бе, че той не я искаше мъртва, напротив, пребиваше я, докато не стигне онази тънка граница, чието прекрачване означаваше смърт. Очите му блестяха от злоба, от ненасищане, а ръцете го сърбяха да задоволи потребностите си. На този ужас, който изпитваше Лаура всеки ден от мизерния си живот, бяха свидетели двама човека-тя и той. Той никога нямаше да направи самопризнания, а тя никога нямаше да отиде отново в полицията, защото после гневът му ще я съсипе. А тя нямаше повече сили, за да се бори с него.

Ходеше тайно в клуб по плуване. Той естествено не знаеше, мислеше си, че е на кафе с приятелки, „приятелки“, които бе разследвал достатъчно добре, за да е сигурен, че са безопасни. А и страхът на Лаура бе прекалено голям и бе сигурен, че докато я държи под контрол, няма да избяга. Напоследък бе станала тиха, кротка, примирена и това го дразнеше, затова с още по-голяма жестокост я насилваше нощем. Заблуждаваше се. Тя не се бе примирила, тя бе в стихията си, планът за спасението й бе почти към края си, трябваше да чака само удобен случай. Не биваше да поема излишни рискове, защото това щеше да й коства живота. От малка имаше страх от водата, той знаеше, затова използва точно тази своя слабост. Пребори се с фобията си, въображаемите картини на бъдещия й спокоен живот й даваха нечовешки сили и със същата воля се научи да плува като професионалист. Не спря да посещава клубовете. Естествено в бански синините и белезите й личаха, но заличи любопитството с думите "Ходя на гимнастика. Оттам са", кривеше устните си във фалшива усмивка. Не се довери на никого, животът бе единствено и само нейн и пред другите бе придобила образа на неимоверно щастлива от брака си жена. Каква ирония!Горе, на рафта в шкафа имаше сак с паспорта и документите й, както и най-нужните неща и скътани пари. За спешни случаи. Този сак скоро щеше да изчезне и никой нямаше да подозира, че дори е съществува л.

Качи я на яхтата, използвайки страха й. Бе в еуфория, че Лаура е най-безпомощна, откогато и да било и ще се наслади максимално на влиянието си над нея. Трябваше да представлява романтична вечер, но когато лодката зацепи вълните и се отдалечиха на около 10 километра от брега, и двамата знаеха, че тази вечеря няма нищо общо с романтика и любов. Предчувстваше какво ще последва. Адреналина обаче ръководеше тялото й и внезапно влели се в нея сили й даваха увереност. Задуха вятър, изви платната и яхтата се залюшка. Пръски солена вода ги омокриха и раздразнението от неблагоприятните метеорологични условия си личеше по набразденото му от бръчки лице. Понечи да я хване за китката, за да я вкара вътре в каютата, когато мощна вълна едва не преобърна яхтата. Лаура се възползва от това, отскубна се, използва момент, когато погледът му бе съсредоточен в кърмата и се хвърли в студената вода. Почувства как страхът от неизвестното се смесва с адреналина и трескаво заплува надалеч. Зърна с крайчеца на окото си тъмната му фигура на палубата и викът му достигна до нея, пронизващ. Той нямаше да я последва, бе страхлив. Но тя щеше да оживее. Не помнеше колко време плува, докато не стигна до брега. Чевръсто изстиска водата от дрехите си и предпазливо се запъти към къщата си. Още не бе довършила плана си. Взе сака, а после изхвърли халката си, но в бързината пръстенът падна на земята и остана там, като следа, като доказателство. Отиде далеч. В Ню Йорк. Щеше да се слее с тълпата и масата хора, той нямаше да я намери. Надяваше се, че няма да я намери и ще я мисли за мъртва. Купи си къща в провинцията, взе си куче, но бедите й не свършват дотук. Страхът не я напускаше. Бе станала едва ли не маниачка. Припознаваше бившия си съпруг на всеки ъгъл, а чувството, че някой я наблюдава не я оставяше на мира, дори нощем. Сънищата й бяха кошмари, по зли и от тези, които трябваше да преживее в къщата. Посети психотерапевт, но нищо не помогна, бе орисана да носи този белег до края на живота си.

Той не стоя безучастен. Мъката бе превзела съзнанието му, замъглявайки дните, карайки ги да изглеждат като безкрайна върволица. Той не я обичаше, но се чувстваше празен, сякаш са му отнели нещо скъпо. Тя бе неговия домашен любимец, подвизаващ се с името „съпруга“. Отчаянието си личеше по изпитото му лице и отваряше тема за много разговори. Продаде къщата, но когато я огледа за последен път видя нещо, което го изтръгна от унеса му. Халката. Бе паднала на пода в банята и нямаше да я забележи, ако не бе изпуснал телефона си и не се бе навел. Тъгата бе заменена с хладнокръвие. Досещаше се. Тя не бе мъртва. Провери документите-нейните винаги стояха редом с неговите, ограничавайки пътя й за бягство зад граница. Нямаше ги. Ядосано захвърли листите, които се разпиляха по пода. Кучката ще си плати. Ще я намеря и ще я убия със собствените си ръце.

Заглавие: Re: santana;; Сря Окт 31, 2012 6:43 pm

Моляте попълни основните неща от бланката като име години раса и лик и ще те одобря :)

Заглавие: Re: santana;; Сря Окт 31, 2012 6:46 pm

Готово. Макар, че го пишеше в character sheet-а. ^^

Заглавие: Re: santana;; Сря Окт 31, 2012 6:50 pm

Одобрена !! :)))