Водопадът.

Обичаш гората,природата сред нея и чистия въздух.Въпреки,че съм демон не пропусках възможността да се почуствам поне малко като човек.Един от любимите ни и най-безопасни начини бе като се разхождах в гората.Чуваха се моите стъпки,които утихваха навътре в гората,шумът от вятъра,който караше дърветата и техните листа да издават лек тон,който се заглушаваше от моите стъпки.Времето беше слънчево с лек ветрец,който минаваше през тялото ти с цел да се изстуди и предпази от слънчевите лъчи.Обстановката и всичко наоколо беше прекрасно.Естествено беше нормално да не съм сам.Наближих водопада или както още го наричах ,,Приказното място в гората" или ,,Вълшебната част на гората".Шумът от падащата вода предизвикваше желание да си изкъпеш или да се потопиш във водата дори и с дрехи.Аз разбира се го правех без дрехи.Нямаше какво да крия.Въпреки възрастта си имах чудесно тяло.Успявах да привлека вниманието и погледите на дамите върху себе си.Но стига вече с тялото ми.Съблякох дрехите си и преспокойно скочих във водата.Чух някакви стъпки да наближават дрехите ми.Като опарен изскочих гол от водата,а пред мен стоеше млада дама,която загуби ума и дума.Като възпитан демон обух боксерките си,а тя малко се успокой.

Реакцията й бе оправдана. Бягаше по същата трактория почти всяка сутрин. Вярно бе, че днес леко бе закъсняла, но това не бе оправдание за когото и каквото и да било. Факт бе, че и бягането бе единственият път, в който навлизаше в гората без задни мисли, поради простата причина, че тогава главата й просто се изпразваше. Естествено, когато спря при водопада, самата изненада да види там някой друг, при това гол, бе като големият взрив на мислите й. Те всичките се скупчиха на първа линия и в един момент просто стоеше и го гледаше без да има представа какво трябва да каже или направи.
- Ъ... Здравей? - едва ли не прозвуча като въпрос. Може би просто търсеше правилната дума или поздрав и "здравей" не й прозвуча на място, но бе точната дума. Преосмислено звучеше като разчупване на леда и създалата се сконфузност от неловкия момент. Не виждаше особено неудобство по лицето на непознатия, не чувстваше и тя да е издала някаква по-различна от нормалната емоция на изненада. Явно бяха широко скроени личности, щом така лесно отминаха случилото се. - Често ли идваш? Не съм те виждала досега.
Сега бе идеалният момент, в който съвестта й да й напомни как на моменти е по-добре да помълчи вместо да казва нещо, но тя не го направи, а Алексис не се замисли.

Момичето не се притесни от гледката.Е изненада се,но не чак колкото би се изненадала някоя жена.Държеше се спокойно,все едно бе свикнала да гледа голи мъже.Наведох се и взе панталона си.Погледнах я леко засрамено,но на нея все едно не и пукаше.Хубавото беше че се бях обръснал от горе до долу.Не знам за нея,но има жени,които не харесват не обръснати мъже.Не знаех как да се държа в този момент затова просто обух панталона си и я погледнах вече без срам и с високо вдигната глава.
-Извинявай за преди малко.Идвам всеки ден почти и до сега не съм имал посетители.Как се казваш?-погледнах мястото до мен и с поглед я поканих да седне.-Заповядай.
Отгоре бях гол,но не се притеснявах.Тя беше красива и не ми пречеше да стоя така до нея.Не исках и да изглеждам като первезник затова я питах.
-Ако е проблем да съм без тениска,кажи.-усмихнах се срамежливо и погледнах напред.

- Алексис. Името ми е Алексис. - отговори, накланяйки леко глава вдясно сякаш за да затвърди допълнително казаното. Честно казано трудно бе да си събере мислите, когато я изненадваха толкова често. Незнайно защо още с първия поглед си бе изградила съвсем погрешно впечатление. Първо бе решила, че само тя знае за водопада, което бе твърде наивно. След това бе решила, че чернокосият непознат се страдаше от вниманеи спрямо околните, но вероятно обстоятелствата бяха подтикнали тази мисъл. Може би бе крайно време да спре да анализира хората преди да им е позволила поне малко да се представят или да ги е опознала. В крайна сметка всеки анализ се оказваше погрешен. - А как е твоето име, страннико?
Леката шеговитост й се стори уместна. Приближи се към него и седна на свободното място.
- Просто ме приеми като част от интериора и не се притеснявай да си седиш както ти е удобно. - допълни с усмивка. Наистина не искаше да става причина за каквото и да било, а и честно казано липсата на тениска наистина не бе проблем.

Тя не се притесни от факта,че до нея стои мъж без тениска.Честно не ми беше комфортно с мокър панталон,но не исках да прекалявам.Затова се излегнах срещу слънцето да ме подсуши.Сложих ръце зад тила и се излегнах като гущер под слънчевите лъчи.Беше наистина невероятно.Не исках да я лъга затова си признах.
-Казвам се Марк и ми е малко некомфортно с мокър панталон.-усмихнах се срамежливо и отново събух панталона като за секунди се озовах под водата.Показах си главата и и казах.
-Не знам да би се къпеш тук,но ела да поплуваме.-усмихнах се чаровно с усмивка на която не би отстояла дори да е с каменно сърце.Гмурнах се отново като се наслаждавах на красотите под водата.Имаше малки и големи рибки.Най-различни храсти и растения.Беше като рай под водата.Показах се отново,защото тя не беше мръднала от мястото си.
-Ела.Изпускаш приказна гледка под водата.

Необяснима тръпка пропълза по тялото й. Явно днес просто не й бе ден за разговори, щом не можеше да събере мислите си или просто да приеме чуждите думи съвсем просто, както би се очаквало. Алексис поклати глава в отрицание.
- Не, мисля да пропусна. Освен това може да ти прозвучи глупаво, но не мога да плувам.
Лъжа. Но беше благородна лъжа, която нямаше да навреди, а единствено да я измъкне от неловкостта. Имаше неща, които предпочиташе да запази единствено за себе си, като например все още бледите следи от нокти по гърба си. Иначе Алексис определено можеше да плува. Баща й може би не бе прекарвал много време с нея, но бе успял да намери време да я научи на това, защото се гордееше с титлите си по плуване от гимназията и силно желаеше някой да продължи тази му традиции, макар и желанието му да не се сбъдна съвсем.
- Защо просто не ми опишеш подводната гледка? - попита, повдигайки леко рамене. Звучеше като добър компромисен вариант.

Тя не пожела да влезе,а аз се нацупих и веднага се гмурнах.Не знам какво е правила,но не ми и пукаше.Стоях и плувах под водата като се сърдех като малко дете.Преплувах едно дълго разстояние и излязох от водата.Може би съм минал около 300 метра преди да си покажа носа извън водата.Легнах на тревата и се загледах към дървото над мен.Пред него минаваха няколко слънчеви листа.Бяха достатъчно за да изсъхна до час-два.Не се замислих,че я оставих сама.Беше ме яд само заради марковите ми дрехи.Струваха доста парички.Разкрачих малко краката си и се унесях в дълбок сън.Не знам колко съм спал,но когато се събудих не бях сам.Алексис беше седнала до мен и ме изучаваше с поглед.Наблюдавах я без да се издам.Погледаха и мина най-малко десет пъти през тялото ми.Да не забравяме,че бях само по бельо.Имах добре оформено тяло.Мускулесто тяло,висок,надарен от всякъде и това че работех като модел беше голям плюс.Но просто ме изненада как ме гледаше.Не исках да я стряскам или да прекъсвам това което правеше,но трябваше да се събудя,а не да се правя вече на заспал.Преместих ръката си,която беше близо до тялото ми върху коляното и.Тя трепна уплашено и се стресна.Стиснах леко коляното и за да се успокой и тя остана неподвижна.Отворих очи и казах.
-Здравей.Нещо притеснявали те?-не исках нищо от нея.Знаех че и да поискам щях да остана с празни ръце.Дори това което да искам да е една усмивка от нейна страна.

Официално се чувстваше глупаво. Тя самата бе започнала разговора със "здравей", а сега чу същото от него. Или преживяваше някакъв сън, или цялостното натоварне бе дошло в повече за тялото й. И внезапната увереност бе намерила идеалният момент да се изпари, оставяйки я с леката руменина, която успя да се спотаи под кожата й. Трябваше да се контролира, а за миг просто загуби тази мисъл.
- Здравей... - отговори, изпадайки още повече в калното блато на мислите си и предчувстваше как след това ще се ядосва на себе си и ще се обявява за достойна претендентка пред стената на срама.
- Не... Просто мислех, че спиш или си нагълтал твърде много вода и ти трябва помощ. - прибра кичур коса зад ухото си и почти се разсмя на думите си, на предположението, че може да преплува толкова разстояние и да се нагълта с вода до пълно безсъзнание, но знае ли човек... Понякога се случва.