Хейдън Далас

Hayden Dallas

27 земни човешки години; демонски- 521

Раса: Демон

Дарба: Фотокинеза; Фонокинеза

A million lights


Хейдън беше от онези същества, които рядко пречеха умишлено на някого. Обикновено всичко ставаше несъзнателно в умовете им, подтиквани от естествените си инстинкти за пакостливост. Пък и кой би предположил, че това комарджийско изражение беше способно да представлява най- дивия и необуздан демон, който можете да срещнете в наистина пияно състояние. Всичко обаче си имаше своите граници и те бяха поставени точно в този момент. Много точни, отрязващи крилата на онази волност у Хейдън и предизвикващи появата на острота в забавния му характер.
Устните му се нацупиха и се свиха в една пухкава и много изкусителна черта. Излъчваше преднамерено спокойствие, готово всеки миг да се срине и да даде възможност на невъздържаността да вземе своя връх. Скръстените пред гърдите му ръце и скритите зад бицепсите юмруци едва ли всяваха пълно спокойствие в събеседниците му. Мускулите му бяха напрегнати и сякаш изглеждаше по- внушителен и огромен от обикновеното, макар той наистина да не спадаше към дребните миролюбиви творения от мъжки пол. Беше изключителен представител на огромните, стройни мъже, каквито рядко можеха да се видят и още по- рядко се отдаваше възможност да се насладиш на цялата им прелест. Сякаш естествено им бе заложено от природата да изглеждат по този умопомрачителен начин.
-Назад.- предупреди го един от костюмираните. Беше с цели десет сантиметра по- нисък от Хейдън, но забележително смел и разговорлив. Желанието му да размаже физиономията на нашия скъп герой беше повече от явно и забавно за демона.
- Виж, проблема е там, че аз сам на себе си не смея да кажа подобно нещо.- мелодраматично изрече Хейдън, а погледа му загоря с блясъка на неизказани, доста болезнени обещания.
За части от секундата, ръцете му се отпуснаха до тялото, залъгващи противниците му само, за да се вдигнат светкавично и кокълчетата на десния му юмрук да се срещнат с лявата буза на ниския. Тялото му се завъртя шеметно и петата му се заби в корема на отсрещния противник. Нищо, което да не е правил преди и то с голямо удоволствие.
Удар! Втори! И отново! Посинена плът, а после и бяла пелена се спусна пред погледите им. Всичко изчезна, а всъщност си беше съвсем там. Не помръднало.... просто невидимо за техните очи... може би за винаги.


Извърна се към нея, но погледа му, каращ я сякаш да прозира, не видя нейните очи, а се плъзна по тънкото, елегантно тяло на изгаряща цигара. Нежно и страстно, каращо димът на удоволствието й да се издига нагоре като стон на желание, изгубващ се между стените на обикновена стая, потъващ в меките завивки на леглото от тайнственост. Очи- сини, прозиращи, в които се долавяше специалитета на тази вечер. Това, което му се прииска да разкъса и да вкуси. Да свали червеното от тялото и да стигне до най- дълбоките дебри на душата и да я накара да се извива.
-Първо... се появява желанието.- подсмихна се лекичко, сякаш говореше на къдрокосата госпожица, но не беше така. Думите сякаш я заобиколиха и стигнаха до правилните уши, притежания на притежателката на светлите очи и тънката цигара.
Цигулка. Лека, нежна мелодия проникваща през порите на телата, вливаща се като наркотик по вените и предизвикваща към танц. Танц, сякаш като за последно, не старателен, а естествен като вътрешно усещане и душевната красота, която можеше да притежава една личност, отдадена на страстта му.
Отдръпване от къдрокосата дама.
Крачка, а после и две. Тялото му заобиколи това на Елеан. Изпревари го и възпря пътя й. Пътя към пердето, което щеше да я накара да излезе извън света на тангото. Напускайки магията на тази вечер в този ресторант, който иначе не би представлявал нищо по- особено от заведение за хранене в друг ден. Почти не търпеше отказ в невербалната си покана за танц, но не би могъл да я задължи... а само да я примами за няколко минути близост между душите, а не телата. Под маската, която скриваше половината му лице, загатваща само за криещите се под него и разкриваща устните му, които говореха не за грях, а за удоволствието от прегрешението на една напълно човешка душа.
Подминаване.
Лекото докосване на ръката му с нейната, увиването на пръстите само за секунди- няколко, парещи и приканващи.
Внезапното дръпване и скъсяване на дистанцията; тихата близост между телата им, в същото време разделящи се от няколкото милиметра разстояние, напрежението върлуващо по между им. Приближеността на лицата и проникването на погледите един в друг. Сякаш виждаше под маската й и изучаваше линиите на прекрасното лице, скрито отдолу. Но това беше само илюзията му. Съзнанието не се нуждаеше да познава външните белези. Ръката му се спусна по гърба й, само за да набере съвсем лекичко плата, да се спусне по ръката й и да я придвижи плавно към рамото си. Горещия му дъх се спускаше лекичко по лицето й, дъх на вино и желание... сякаш зараждаше искри и разпалваше огненото им действие.
Неговите очи по нейното тяло. Така изпиващи и предизвикателни... страстни движения. Тази вечер Ана беше неговата червена пелерина. Неговото предизвикателство и изкушение сега. Може би само не би имал възможността да я има така отново, но не мислеше за това. Нещо друго обсебваше ума му и това беше музиката, страстта им, играта на близост и далечност... толкова завладяващо чувство, прекратяващо всякаква разумна мисъл, съществувала някога. Лицето му се оказваше толкова грешно близо до нейното, дори, когато телата бяха по- далеч.
-Нека Адът да гори.- гласът му бе пресипнал сякаш от цялата страст, превръщаща се в буря от сладост, помитаща околните, а те бяха в окото й... там, където всичко носеше дъх на разрушение, пламък от розови листенца, силен вятър в косите им, навяващ и разказващ историята на онази Роксан, която се продаваше. Но нима се нуждаеше от Роксан, когато имаше нея? Негова и в същото време не. Той- неин и в същото време чужд. Можеха да принадлежат на всеки един в тази зала, но избираха да си се отдадат.
Улавяше я през кръста. Притискаше я към себе си и я извиваше заедно с мелодията. Сякаш направляваше тялото й и в същото време следваше нейния собствен усет. Сливаха се и се разливаха. Приплъзваше крак, карайки нейния да се движи. Завърташе я. Вземаше си, позволено или не, диханието й. Обладаваше го, караше го да преминава от неговите устни в нейните и обратното. Сякаш я притежаваше за миг лъжовно или истинно, а после сам я отблъскваше от себе си. Похотливо, страстно и нежно. Непозволено почти. Ръката му се спусна по бедрото й, издигна се невнимателно нагоре, издигайки плата, одраскайки кожата й през тънкия плат на чорапа. Горещия му дъх се изливаше във врата й, а силните му гърди се притискаха към нежния й гръб. Отблъсна я, сякаш не я искаше, сякаш мразеше част от нея, а после... преди дори да се е отдръпнала достатъчно от него, че да бъде свободна, Хейдън улови ръката й, издърпа я обратно, завъртя я страстно... пое я в в обятията ти.

FC: Grey Damon