Вървях без посока.Просто се лутах насам натам.От далече си личеше че не бях в настроение.Най-лошото беше че нямаше на кого да си изкарам.Напоследък само ме забърква проблеми .. По точно Елена се превърна във проблем когато се превърна във вампир.А и братята Салваторе .. защо ли ми трябваше да се забърквам с тях .. кой Бог ме докара до тук? Първо Клаус и Илайджа .. сега Стефан и Деймън .. определено нямах никакъв късмет с мъжете.Огледах се.Бях стигнала гората или по точно пътеката която водеше на там.На близо имаше голям камък.Все така умислена с моите грижи най-безцеремонно се настаних на камъка и се облегнах назад.Някой от жителите във Литъл Хамилтън ако ме видеха кой знае какво щяха да си кажат.Края на устните ми потрепна.Загледах се във един клон.От немай къде изкочи една катеричка.Палаво започна да премята по клоните.Имаше толкова живот в нея .. беше толкова крехка само една захапка беше достатъчна за да .. Изправих се.Какво ми ставаше ? Не беше в мой стил да закусвам с катерици а на Стефан.Примигнах.Какво по дяволите ми се случваше .. всичко тук ми влияше зле трябваше да се махна отдавна още преди да ме забъркат във всички тези проблеми .. и все пак още бях тук без да знам защо .. Изправих се.Бях започнала да огладнявам и ако не исках да ям птички трябваше да сляза към градчето.Започнах да замислям как по лесно да се измъкна от кашата когато .. усетих чуждо присъствие .. и то не на кого да е ами ..
-Е,Стефан .. този път във какво съм обвинена ?
Обърнах се за да го погледна.Стоеше там със ръце в джобовете и се подсмихваше.Толкова мразех той да знае нещо което аз не знам и като че ли случая беше точно такъв.Продължавах да се усмихвам иронично.