След една седмица в Хамилтън

Беше ми писнало да седя в нас, затова реших да сляза до града. Оглеждах се за ловци на всеки метър, но накрая просто прибрах нокти и не ми пукаше.Продължих по главната улица и точно когато се бях загледал надолу, една позната походка ми пресече погледа. След малко усетих как момичето се блъсна в мен, говореше по телефона, а мислите й бяха толкова объркани, че сигурно изобщо не ме бе видяла. Подсмихнах се. Ерика беше толкова сладка.Каза едно извинете набързо и продължи. Пак беше ходила на пазар. Защо момичетата толкова обичаха магазините? Да не ги носят на ръце там? Усмихнах се и се обърнах. Ръцете ми бяха в джобовете, чувах момчетата наоколо как недоволстват, че такъв е около тях.. но не беше мой проблем. Стигнах я с няколко крачки.
-Няма проблем - казах и продължих да е усмихвам. - А вие откъде така, мадам? Тя се обърна и ме зарадва само с погледа си.

Още един невероятен ден във мола.Разбира се бях отишла по магазините,които толкова много обичах.След като излязох от последния magazin заедно със всички покупки плюс новата ми червена рокля заедно с черните ми токчета взех телефона ми.Набрах Аизък.След случилото се миналата седмица бяхме станали по близки.Наистина.Всеки ден се виждахме в училище,но въпреки това след училище се обаждахме един на друг.Вървях си преспокойно без да се обръщам.Внезапно без да искам се блъснах в някого.Само махнах с ръка и казах:
-Извинявайте .. Та какво ти казвах а да .. утре е пълнолунието .. говорил ли си с Дерек ?Имаш ли някакъва идея какво ще .. -човека във когото се бях блъснала сега ми усмихваше .. Чакай .. как за Бога не съм могла да го позная.Беше Дерек.-ЩЕ ти се обадя след малко .. видях .. - и не се доизках.Затворих без да кажа дума повече.Обърнах се към Дерек докато се оглеждам.-Ти какво правиш тук ? Ако някои от семейство Ардйънт те види .. -направих недоволна физиономия.Как не се бях сетила естествено че нямаше да издържи толкова време.Последния път когато се видях с него .. ами беше тренировка и .. така леко се бях отвеяла и го бях целуна.Сега ми беше наистина неловко.
-Хайде ела с мен.В нас няма никoй.Може да се скриеш докато слънцето залезе а след това връщаш в гората !
Много добре знаех че намяше да ме послуша.Все пак нали именно той беше шефа , а аз подчинената.
-Може да помогнеш с покупките ..- усмихнах се.Поне като ще му спасявам кожата можеше да ми се отблагодари.

Завъртях очи и тръгнах с нея. Хич не ме биваше в разопаковане, подреждане.. даже не знаех къде са ми всичките дрехи, или как да ги наредя... но пък първо трябваше да ги намеря.... Ставаше сложно. Зарадвах се колко е загрижена.
- Мога да се оправя с Арджънт, но щом настояваш идвам у вас. - Усмихнах се и тръгнахме надолу.Прибра телефона си.
- Ето защо все си изморена. Хабиш си енергията за глупости. - поклатих драматично глава и направих угрижена физиономия.
Постепенно се бе превърнала в Барби- върколак. Не ще ми пречеше... Тя си представи дрехи. Но не навреме за да скрие мислите си. Айзък.... у тях... о...оле боже. Е, това обясняваше доброто й настроение.... Но тогава за какво беше онази целувка миналата седмица? Явно не бях от най-добрите Алфи, щом не знаех какво се случва в глутницата ми. Но пък бяха сладки... Бяха ли? Въздъхнах. Ммда, Дерек, вървеше ти само на секс без обвързване.

- Ето защо все си изморена. Хабиш си енергията за глупости.
Завъртях очи.Не беше вярно.Замислих се за черния потник за които не ми останаха пари и си казах че задължително че следващия път това ще е първото което си купя.
Отворих вратата на къщата ми.Отново оглеждайки се.Бях под постоянен стрес когато Дерек беше на близо.Не знаех на какво се дължи.Качихме се на втория етаж,където беше моята стая.Сложих всички чанти върху леглото.Скрих се зад вратата която се намираше в дясно от мен.Това беше банята.Провикнах се докато се преобличах.
-Настанявай се аз ей сега идвам.
След малко излязох.Бях облечена със сив анцунг и една сива раздърпа тениска.Едното ми рамо беше голо.Косата ми беше вдигната и бях с очила с черна рамка.Носех ги само вкъщи.Бях забравила да си махна обиците.Дерек ме изгледа странно.
-Какво ?
Гледах го изненадано.Надявах се да не му бях направила лошо впечатление.

Имаше вкус за мебели, това си беше ясно. Остави торбите и след минута изчезна. Появи се облечена в анцуг...това очила ли бяха? Погледнах я втрещено, като се опитвах да игнорирам всички порно филми, в които имаше такива очила. Защото там скоро изчезваха. А тя със сигурност не ги беше сложила с такава цел.
- Амии нищо.. просто.. попринцип не носиш бел...тоест... очила. - вдигнах невинно вежди и рамене, сякаш бях на пет и ме бяха хванали с буркана шоколад в гаража. Обърнах се към леглото или по-скоро към торбите там. Доброто чувство от преди малко изчезна. Торби. Мразя ги. Защо жените имат нужда от толкова? Пъхаш всичко в една, затваряш и това е, готов си. "Какво му става?", чух въпроса в главата й и се постарах да се стегна. Какво ми ставаше? Все едно не бях виждал момиче с очила. Представям си колко тъпо ще реагирам, ако беше по сутиен.
-Та, започваме ли с торбите? - обърнах се към нея с невинно изражение и плеснах с ръце. - И сериозно, да не правиш колекция, за какво са ти всичките? -опитах се да прозвуча нормално...- Има ли някой по - специален...случай? Защото ако се гримираш за пълнолунието, да знаеш че на вълка хич не му пука как изглеждаш.

Изгледах го из под вежди.След всички тези години през които беше жив още ли не беше разбрал че на една жена не и нужен повод да пазарува.
-Ами не точно .. - отговорих.Бога ми как ми се искаше да можех да прочета мислите му.Защо нямах тази дарба.Продължих да се усмихвам загадъчно.Хванах първата чанта и извадих кутия.А вътре имаше чивт невероятни обукви.Лицето ми грейваше при всяка извадена дреха или обувка.Изглежда на Дерек не му беше кой знае колко забавно.След малко телефона ми започна да звъни.Погледнах го. '' Аизък! '' помислих се и се оказах права.ДЪлго се взирах във телефона.След това игнорирах обаждането.Дори не знам защо го направих.Нали все пак той беше чац от глутницата ни но ..
Дерек ме гледаше странно.Отново.Реших да не питам.Едва ли беше моя работа.Взех празните чанти и ги натиках под леглото.Изправих се и се тръшнах върху меките възглавници.
-Добре .. а сега какво ще правим.. имаме около .. 4 часа .. -продължавах да се усмихвам.

Когато телефона й иззвъня изведнъж пликовете ми станаха много интересни. Всъщност в момента и Джъстин Бийбър щеше да ми е интересен. Айзък. Изпитах тайно задоволство, когато затвори. Осъзнах, че бях оправил половината от торбите, като през цялото време я гледах странно. Може би просто изглеждах прекалено вманиачен. Хмм... какво да правим? Подвеждащ въпрос. Усмихнах се леко, без да давам вид на много заинтересован. Повдигнах рамене. До следващото пълнолуние имаше достатъчно време, но не знаех дали е напълно подготвена за него. И цялата глутница... Както бе седнала на леглото, всичко можеше да стане толкова бързо. Тя се бе отпуснала... Боже, защо чак сега след толкова години трябваше да се привързвам така? Беше дразнещо да не се контролирам.
- Не знам. Четири часа са доста време. - Седнах до нея и я погледнах. Долових нещо. Но не можех да разбера какво си мисли. Толкова ли бях блокирал? Тя отметна руси къдрици назад. Влудяваше ме.

» След една седмица в Хамилтън
» След ден в Хамилтън
» След няколко години в Литъл Хамилтън
» Литъл Хамилтън 1990 година
» Преди година, Литъл Хамилтън