Стая 1269

-Ресторантът наистина е на първия етаж.- засмя се Хейдън и я побутна към 69- та стая на дванайстия етаж.
Не разбра защо са им дали стая толкова високо, но можеше да заключи, че колкото по- високо, толкова по- луксозно ставаше, затова не бе протестирал изобщо. Пътуваха в асансьора в почти пълно мълчание, което, обаче, не беше неловко, а някак съвсем приятелско и на място. Положи ръка на гърба й и я насочи към правилната дървена врата, така представителна и в същото време предразполагаща към някакъв уют. Картата му се плъзна по чек апарата и секунди след това ключалката щракна, пропускайки ангел и дявол в едно помещение.
Някъде от далеч пукаха дървата в камината, а лекия аромат на изстудено, бяло и червено вино се разнасяше прекалено привлекателно, за да не се обърне внимание. Атмосферата беше нежна и предразполагаща към отпускане и разговори... и не само разговори, но това беше все още тема, спадаща към табутата.
-Реших, че може повече да ти хареса такава обстановка.- сви рамене Хейдън.- Долу би имало прекалено много хора и би биллол прекалено шумно.
Ако трябваше да бъде честен, Хейдън наистина предпочиташе тихите, усамотени места пред онези шумни заведения, където не се чуваше толкова музика, колкото дрънкането на вилици, чинии и хорска глъч. Тук беше много... много по- добре. Приближи се към количката на румсервиза. Тапата на Роман Конти, изключително добра реколта, изпука лекичко преди да падна в ръката му. Но не побърза да разлее из чашите. Извърна се към Алис и нежно и внимателно разкопча връхната й дреха, докато я гледаше в очите, сякаш се стремеше да спечели доверието й. Ръцете му поеха дрехата от раменете и оставиха тъмнокосата единствено по онази прекрасна къса рокля, която развихри фантазията му на мига и го накара да преглътне тежко.

Хейдън се засмя искрено развеселен. Не й се подиграваше... просто се радваше на невинността и красотата й- толкова нежна и непринудена. Сякаш си я пожелаваше точно за това. Но само не осъзнаваше до къде може да стигне и колко пагубно всъщност би могло да стане за него. Едва ли някога бе бил способен да изпитва особено топли чувства, но никога не беше късно за това.
-Не е толкова зле, небесна Алис.- подсмихна се големия мъж и я прегърна през кръста, надигайки чашата към устните й лекичко. Погледна я очаквателно, сякаш му трябваше разрешение да й покаже нещо. - Отпий мъничко, само вкуса да му усетиш и ще видиш, че е хубаво. - Докосна ръба на чашата до изкусителните й устни и се наслади на червената, вливаща се между нежните й устни, течност. Толкова греховно и изкушаващо, каращо го да изпитва силно влечение към Алис. По дяволите, трябваше да спре да мисли за това. Ръцете му, способни да покварят тази малка нежно докоснаха тънката й талия и се впиха в нежния плат, за да го усетят.
-Харесва ли ти?- погледна я въпросително Хейдън и я притегли към себе си. - Наздраве! Надявам се живота на земята да ти хареса, Алис!
Отпи от чашата си доста по- смело от нея. Усети вибриращия телефон в джоба си и се отдръпна за няколко минути извинително. Устните му образуваха недоволна линия от написаното в нахалния, анонимен смс. Някой наистина си навличаше белята. Прибра телефона си в сакото и го съблече, мятайки го на леглото.

Хейдън се ококори срещу нея. Наистина не разбираше какво точно трябва да потвърди или отрече в момента, но имаше шанс да научи бързо, нали? Приближи се бавно, но съвсем сигурен в движенията си, към Алис и пое внимателно телефона от ръцете й. От опит знаеше, че не е хубаво да постъпваш с резки движения към жени. Доста го болеше тила от последния път. Пък и не можеше да уплаши повече това уплашено, красиво, нежно лице.
Отдръпна се на крачка от нея и бавно сведе поглед от нея, върху екрана на скъпия телефон. Прочете бавно и няколко пъти съобщението и побърза да провери подателя, но излезе същото, което излезе и на неговия телефон... анонимно. И... И... Добре, може би написаното до някъде беше истина, но чак пък толкова, не беше никак съгласен с това. Върна телефона в ръцете на Алис и протегна ръце към нея, сякаш очакваше прегръдка.
-Алис, недей така.- поклати съжалително глава Хейдън. Какво трябваше да й каже? "Ами да, Алис, наистина ми се иска да те чукам, но не се притеснявай". - Аз не мога да направя нищо без твоето съгласие. И не бих искал да направя каквото и да е против волята ти.
Придърпа я в прегръдка към себе си, още преди да получи разрешението й. Може би пропусна да спомене, че беше способен да се пробва да я накара сама да го поиска, но това не беше от огромно значение. Изпитваше силно желание да я накара да спре да се страхува и притеснява и да види отново усмивката й.

Хейдън застина за известно време. Малко засрамен, всъщност доста засрамен от признанието й, че може да чете мисли. Значи... значи тя знаеше, че той е силно привлече от нея и то не просто сексуално, а и по онзи другия начин май беше привлечен, което го караше да се чувства толкова безсилен и безпомощен. Тайно никак не искаше да се влюбва. винаги бе намирал влюбените за толкова зависими от половинката си хора. НЕ желаеше това. Желаеше свобода, но ен показа притесненията си и се опита да не мисли за тях.
-Алис, не мога да ти обещая това.- сви извинително рамене Хейдън, но после добави с усмивка.- Разбира се, мога да се опитам и да се постарая това да не се случва.
Последва я към количката с храна и се облиза лакомо, докато се пресягаше през рамото й и повдигаше капака на един от подносите. Пред тях се разкри прекрасната гледка на печено месо, вероятно свинско или телешко с гарнитура от зеленчуци и някакъв апетитен сос. Следващия поднос криеше апетитна салата с екзотични съставки с прекрасни аромати. Другите подноси криеха предястие от скариди и вкусен боровинков десерт.
-Как Ви се струва, госпожице Алис? Уцелил ли съм предпочитанията Ви?- подсмихна се и сведе глава. Носът му се зарови в косата й, вдиша от прекрасния й аромат и издиша горещия си дъх във врата си.- Миришете много добре, госпожице.

-Стига, Алис, не е толкова много.- махна с ръка Хейдън.
Е, за него можеше и да не е много, но за едно средностатистическо семейство, вероятно това бяха месечните доходи. И все пак... Хейдън можеше да си позволи да плати това, можеше да си позволи да танцува танго в пламъците, можеше да си позволи да се разходи под дъжда, да вдигне ръце към небето и да го прокълне. По дяволите, той беше дяволски способен да направи материалните неща, които поиска.
Отдръпна се малко назад, за да вземе чашата си и да отпие от греховната течност, когато греховно се взри в силуета й. Нежното й гръбче, което желаеше да изрисува с език по кожата й. Сладкото, малко дупе... о, как желаеше да го стисне и притисне към слабините си.
ЛЯЛЯЛЯЛЯЛЯЛЯЛЯ!, въртеше се в мислите му, за да заглуши онези други ужасно неприлични, които сякаш крещяха, че я желае безумно много... желаеше нейната невинност, желаеше я и покварена... всякак я желаеше. Иззвъняването на двата телефона едновременно, автоматично му оповестяваше за нещо нередно и той сякаш инстинктивно се пресегна и ловко измъкна телефона на Алис от нея, за да го метне на нощното шкафче. Обви ръце около кръста й и я обърна с лице към себе си, използваше момента да я разсее... може би, ако й покажеше нещо ново, ако я накараше да се разтопи в ръцете му.
-Опитай.- Хейдън се пресегна за една скарида и я доближи до устните й.
Спокойно ги очерта с нея, а после ги накара да се разтворят съвсем лекичко и да я пропуснат помежду си. Спокойния му поглед трудно оставаше спокоен в този момент.- Алис... целувала ли си се?
Палеца му мина по устните й, същия път на скаридата. Но не се вмъкна между тях, а съвсем лекичко ги раздалечи.

Хейдън я погледна тъпо. Тя наистина ли още мислеше за телефона? Докато той се пържеше в собствения си адски сос на въздържанието. Очакваше съвсем скоро и розови хипопотами да изскочат между тях и да запеят някоя тъпа детска песничка. Въздъхна и се извърна към нощното шкафче, където стояха телефоните им. Може би не беше лоша идея да им намери място през прозореца, но пък... може би Алис нямаше да се почувства добре, ако унищожи тази нейна вещ. Пресегна се и ги улови в ръцете си. Чудеше се... дали да й даде наистина телефона или пък... не, нямаше да й го даде. Набързо отключи и двата и само минута по- късно екраните им загубиха своят блясък, изпадащи в изключено състояние. Отвори шкафчето и ги пъхна вътре.
-Не съм съгласен.- поклати глава Хейдън, а в следващия момент се хвърли като мечка ръгбист срещу Алис и я хвана през кръста, мятайки я на рамо. Ръката му невинно я плесна по дупето, докато я понасяше към банята.- Тази вечер си моя! Другите могат да почакат, както аз изчаках цяла седмица.
Засмя се със своя плътен и възбуждащ глас. Въведе я в луксозната баня и не я остави да стъпи на краката си, дори когато развиваше кранчето и пускаше водата във ваната. Остави я на пода, когато ваната се напълни на половина и улови раменете й с големите си ръце и ги погали нежно.
-Хайде!- той кимна към ваната и започна да разхлабва ратовръзката си.

-Алис...- погледна я очаквателно Хейдън.
Ченето му увисна, когато я видя как се потапя с роклята. Тя... Тя наистина ли това правеше? Господи! О, да, ти който си там на небето, какво си сторил с тази жена? Тя с дрехите ли се къпеше? Или просто я беше срам от него? О, да, Хейдън се почувства като голям мръсник и му се прииска да не беше атакувал така изведнъж Алис... може би... може би.. Ааа, не! Нямаше да я изкарва сега от ваната.
-Алис... нямаш ли ми доверие?- попита колебливо демона, но не дочака отговора й. Дръпна я към себе си, сядайки на колене във ваната, която беше достатъчно голяма, че да се излегнат един до друг и да не си пречат.
Пръстите му подхванаха мокрия ръб на роклята й, който така изкусително бе полепнал по нежните й, женствени и красиви форми. Наслаждаваше им се визуално, а искаше да им се наслади и на голо... и в момента мислеше точно за това, сякаш не можеше да улови тези мисли и да ги накара да се заровят на дълбоко в съзнанието му, за да не се издават пред ангела. Чувстваше се почти като грешник, че докосва нежното създание пред себе си и с това докосване го покваряваше. Внимателно изтегли нагоре мократа рокля и разкри коремчето й, а после и гърдите, които бяха покрити с бял дантелен сутиен. Караше я да изглежда толкова женствена и изкушаваща и в същото време като същинска девица, каквато беше. Захвърли плата на земята. Голямата му длан се опря на гърба й и я придърпа към него така, както бе застанала на колене. Устните му едва докоснаха голото й коремче. Внимателно, сякаш се страхуваше, че ще я счупи в ръцете си.

-Не прави нищо- усмихна се Хейдън.
О, богове! Полудяваше само при мисълта колко секси беше тя и колко невинна в същото време. Не мислеше, че би устоял на порива да я има и да отнеме девствеността от тялото й, за да я превърне просто в Алис... но, той не харесваше само девицата в нея, тайно, някъде дълбоко в себе си, Хейдън усещаше влечение просто към Алис... Алис, каквато щеше да бъде дори и да я обладае. Е, може би, щеше да придобие някои умения, но това никога не беше в минус, дори напротив... можеше от сега да й лепне една червена точка в досието.
-В това няма нищо лошо.- проговори той.- Дори бих казал, че е похвално.- закима сигурен в думите си... едва ли трябваше да й обяснява защо е похвално. Едно гласче в главата му му напомни, че един ден Сали сигурно щеше да разцъфти на вратата му бременна, но се надяваше да е умно момиче.- Значи... никога не си се целувала? А искаш ли?
Погледна я любопитно, докато пръстите му си играеха с презрамката на сутиена й и я сваляха бавно и внимателно. Той запъпли по ключицата й, по врата й, а после до закопчалката му и го премахна от тялото й, разкривайки пред собствените си очи гледката на белите й, апетитни гърди. Прехапа долната си устна, докато я освобождаваше напълно от поредната дреха. Устните му се доближиха на милиметри от нейните. Търсеха ги и искаха да изпият и последната капчица от дъха й, но само, едва доловимо се докоснаха.

Хейдън затвори очите си чак, когато устните й се отдръпнаха от неговите. По дяволите, беше му толкова трудно да запази самообладание и да не се нахвърли върху горкото създание. Усещаше непокорното биене на сърцето си, напиращата да потече бързо кръв, да изпревари предишната и да обиколи цялото му тяло, центрираща се в едно определено местенце от него. Пое си дълбоко дъх и се опита да успокои всички бушуващи хормони из тялото си.
Направи грешката да повдигне погледа си към нея. Имаше чувството, че главата му се замайва. Нетърпеливо отново посегна към Алис. Хвана тънкото й кръстче и я придърпа под себе си, затискайки я едва едва с тялото си, сякаш не искаше да й тежи и в същото време не искаше да я притиска с тежината си. Пръстите му се впиха страстно в кожата й, а устните му разтвориха нейните настойчиво, за да пропуснат езика му вътре в устата й. Въртеше се шеметно, докосвайки се до нейния, задаващ своя любим, страстен ритъм; ошлайфаше я, подтикваше я и знаеше че може... а толкова му харесваше всъщност. Харесваше му именно тази невинност в нея и мръсницата, в която беше на път да се превърне.
-Не мога да ти опиша колко ми харесва да те целувам, Алис.- изръмжа срещу устните й Хейдън и издиша шумно, стискайки леко малкото й, сладко дупе.

Хейдън бе притаил дъх. Толкова много му харесваше да я гледа така. Възбудена, объркана и незнаеща, сякаш беше нещо съвсем ново за нея и всъщност, май наистина беше. Възбуждаше се от тази невинна гледка на настръхналото й тяло. Очите му шареха по извивките и чертите й. Изпиваха образа на изпъкналите й зърна, настръхнали от зараждащата се възбуда, която обещаваше да разтресе и самия него.
-Дали е нормално?- повдигна вежда Хейдън, а по лицето му пробяга развеселение.
Усещаше как водата във ваната изстиваше и вече не ставаше за киснене в нея. Изправи се, а срещу Алис се разкри и гледката на възбуждащия се мъжки член. Хейдън пое на ръце крехкото й тяло и я изкара от ваната, за да я постави да стъпи на красивите си крачка под душа. Развъртя кранчетата и водата потече с благоприятна температура.
Той се наведе и бавно подпъхна палци под бикините й. Опъна лекичко дъното им надолу, издърпа ги бавно, докато те не тупнаха на плочките безпомощно, мокрени от струята вода, която обливаше тялото й и отмиваше пяната. Застанал на колене, Хейдън улови едното й краче и принудително го придърпа към себе си, поставяйки го на своето рамо. Погали го чак до пръстите на краката и изкачи дланта си нагоре. Езикът му едва доловимо докосна срамните й устни, сякаш просто я пробваше. Подигна поглед и се вгледа в лицето на невинната ангелка.
-Нямаш представа колко добре изглеждаш по този начин.- поклати невярващо глава демона.

О, със сигурност не бе очаквал или целял подобен ефект и в този момент нямаше представа какво да каже или направи. Толкова ли е й бе харесало? Никак не му се бе случвало да се оплакват от този негов език, но ето, че се бе случило и егото му не се чувстваше никак добре. О, да, в такъв момент му се прииска да си бие камшика и да излезе от помещението, за да остави партньорката си сама, да плати сметката за всичко и изобщо да не я потърси повече... обаче малкото, тъмнокосо същество, свито в ъгъла до вратата бе спечелило прекалено много от симмпатиите му, за да постъпи по този гаден начин и да я нарани съвсем.
Преглътна изключителното си недоволство и дръпна една от кърпите, окачени на закачалката на вратата. Уви се през кръста с нея, съвсем небрежно, подпъхна край под край и бавно се приближи към Алис. Почувства се съвсем зле, когато фиксира малката сълзичка на бузката й и начина, по който трепереше долната й устничка.
-Съжалявам, Алис.- искрено, но малко охладняло рече Хейдън и подпъхна ръце под тялото й без да чака позволение дори да се докосне до нея.
Повдигна я и отвори вратата с крак. Тя покорно се плъзна назад и пропусна приближените тела, които съвсем скоро се разделиха, когато Хейдън я пусна на леглото и се разрови из гардероба. Сякаш по поръчка вътре се намираше малка част от дрехите му. Вратата го прикриваше достатъчно, че да не притеснява Алис с голотата си.
Измъкна се от там, облечен с боксерки и свободно, ленено долнище на пижама.
-Хайде да хапнеш, Алис.- усмихна се Далас.

Изостави разрязването на пържолата на малки хапки, удивен от желанието на Алис да си тръгне и глупостите, които плещеше. Е, поне можеше да й признае, че ако реши да стане актриса, то с малко повече помощ от някой разстройващ тип, със сигурност щеше да докара прекрасния ефект на трагична девойка, отказала се от любовта си в името на щастието на другия. О, наистина мелодраматично, но Хейдън не искаше тя да си тръгва. Погледа му напрегнато проследи телефона в ръката й, ала Аллис не погледна съобщението и това го облекчи.
Само с две елегантни, уверени крачки, Хейдън скъси разстоянието помежду им, ръцете му се протегнаха и уловиха нейните за китките. Дръпна я внезапно назад, удряйки се в тялото му. Непреклонен жест. Усети тръпките, преминаващи през телата им, когато дупето й се опря в слабините му. По дяволите, тази рокля я караше да изглежда толкова греховно невинна. Зарови лице в косите й и вдиша прекрасния й аромат... действаше му толкова възбуждащо. Можеше да се закълне, че нямаше да му се случи така дори да изпие две хапчета виагра.
-О, Алис.- въздъхна Далас, все така заровил лице в косите й, а устните му се допираха до свивката на врата й. - Нямаш представа колко възбуждащо изглеждаш по този начин.
Зъбите му страстно закачиха лекичко нежната й кожа и я задраха.