Sebastian Valmont

Заглавие: Sebastian Valmont Пет Сеп 28, 2012 1:52 pm

Снимка и лик: Ryan Phillippe

[Only admins are allowed to see this image]

Име на героя: Себастиан Валмонт

Възраст: 21/неизвестни

Раса: Демон

Дарба: Телепортация, Материализация, Не му въздействат дарбите, освен ангелските.

Характер: Характера може ли да се опише с една дума? Безчувствен! Няма нищо друго. Не изпитвам нищо. Болка, отчаяние, радост... Единственото за което съм създаден е за да служа. Изпълнявам заповеди. Това е живота ми, това е характера ми. Опитвам се да се усмихвам, когато трябва да спечеля някоя специална душа за господаря. Вкарвам хората в най - различни грехове, защото това е работата ми...

Външен вид: Ами за външния ми вид... Като за начало съм ослепително красив. Не съм самовлюбен, просто обичам огледалата, защото отразяват ослепителната ми външност. Очите ми сменят цвета си. Понякога са сиви, понякога сини, дори на моменти зелени, но когато сключвам сделка естествено стават черни, като бездънни ями. Устните ми са плътни и розови на цвят. Косата ми е леко къдрава и руса, а носа ми е идеално прав. Не съм от най високите, но въпреки това външния ми вид компенсира не достигащите ми няколко сантиметра. Не съм изтъкан целия от мускули, но и не са ми нужни защото съм достатъчно силен и без тях..

История: Първите ми спомени от живота, ако това което живея може да се нарече така, са болката и горещината която ме изгаряше, буквално. Не знаех какво се случва, но не можех и да говоря, а само да крещя. Всеки път когато отворех устата си от нея излизаха писъци, каквито се чуват единствено в ада.
"От къде знаех за ада?"
Нямах спомени, не знаех кой съм. Виждах единствено мрак с леки нюанси на оранжевото. Отворих очи.
"Какво бяха очите, как изглеждаха?"

Нещо ме изгори... Огън, навсякъде около мен, единствено огън! Чувството беше меко казано ужасно. Не можех да направя нищо, макар невъобразимата жега бях като вкочанен.
"Толкова ли беше горещ колкото го усещах?"
В момента в който мислите преминаха през ума ми всичко изведнъж изчезна, не изпитвах нищо, погледнах надолу и видях как самият огън изгражда кожата ми. Раждах се от огъня на ада, нямах друго предположение. Това беше единственото.
Завъртях главата си на една страна чувайки смеха. Някой се смееше. Не знаех от къде знам всички тези неща, но просто бях мислещо същество, каквото и да беше точно то.
- Ето още един, който да добавите към редиците си господарю Луцифер.

Думите излязоха от устата на момиче или поне приличаше на такова. Проследих погледа й и стигнах до тъмна фигура, която се приближаваше бавно към мен. Мъжа който се изправи пред току що изграденото ми тяло беше прекрасен. Най - красивото нещо което бях виждал някога. Не, че бях виждал много, все пак сега се раждах.
- Не е лош, какво може?

Попита мъжа, момичето което стоеше отстрани и само наблюдаваше случващото се. Отдръпнах се леко, когато той протегна ръка , но не успях да избегна допира с лицето ми. Тогава чувствата отново се върнаха и усещах студенината, която лъхаше от създателя ми или поне докато не се отдръпна и отново загубих всичките си усещания, освен тялото в което се намирах, сякаш то беше чуждото и не ми позволяваше да бъда това което бях, а какво ли бях?
- Пътува във времето, може да иде навсякъде и без да са му нужни преносители може да се върне на земята и да проникне дори в рая. Освен това не изпитва никакви чувства, което е добре, защото никога няма да съжалява за нищо.
Знаех, че говорят за мен. Усещах го, някъде дълбоко под всичката тази кожа. Гледах през така наречените си очи и стоях на място като статуя изваяна от камък.
Погледа на мъжа наречен Луцифер отново се извърна към мен и вече виждах усмивката му, която правеше лицето му грозно, а сега вече виждах истинската му същност. Той беше дяволът, порокът, всичко зло което можеше да съществува.
- Радвам се да го чуя, а ти имаш ли да кажеш нещо демоне?
Краката ми се свиха, а едното коляно докосна земята, върху другото поставих ръката си. Главата ми се сведе и загледах земята, когато устните ми се отвориха и от тях излезе най - ледения глас, който някога съм чувал.
- На вашите заповеди господарю Луцифер...

Допълнително: Тъй като не изпитва никакви чувства се подразбира, че няма как да изпита желание, от което следва, че няма как да се възбуди и за това все още е девствен, макар на няколко хилядолетия...

Заглавие: Re: Sebastian Valmont Пет Сеп 28, 2012 2:30 pm

Много хубав герой!Одобрен си добре дошъл!