Starbucks coffee

Андреа отново беше в Литъл Хамилтън. При последното си посещение градът не се бе променил много, но сега забеляза доста различни неща. Все още се чудеше къде да отседне, защото бе дошла преди минути, но като за начало реши да изпие едно кафе. Затова се насочи към първото заведение, на което попадна погледът й. Вървеше право към "Starbucks coffee" и през това време ровеше в чантата си в търсене на червилото. Гримът й беше перфектен, но тя винаги намираше недостатъци, които задължително трябваше да поправи. Най-сетне откри търсения предмет, отвори капачката и нанесе червилото върху устните си. Върна го обратно и отметна косата си, а след това бутна стъклената врата. В кафенето нямаше много хора, няколко човека чакаха на опашка, а други седяха на масите наоколо. Андреа се насочи към бара и се нареди зад едно младо момиче. То изглеждаше доста привлекателно и красиво и това малко подразни суетата. Мразаше някой да изглежда по-добре от нея, а сякаш сега госпожицата отпред имаше прекрасен вид. Тъмнокоската въздъхна ядосано, но се опита да укроти емоциите си. Дойде и нейният ред и тя заговори с мек глас.
- Едно кафе и бисквитка, моля.
- Веднага, госпожице - каза като робот жената зад бара, а след това се обърна, натисна няколко копчета на машината за кафе и постави една чаша отдолу. След това я взе и я поднесе на Андреа в чинийка заедно с една бисквитка. Тъмнокоската се усмихна леко и тръгна към една от свободните маси. Но на пътя й неочаквано се изпречи красавицата, която беше видяла на опашката. Чашата с кафе се обърна и заля нищо непозозиращото момиче. Голямо петно се появи на ризата му.
- О, божичко, ужасно съжалявам -рече притеснено суетата.
- Не, не се притеснявайте, няма проблем - отвърна хубавицата. Личеше си, че е ядосана, но не го показа. Разбира се, това не можеше да убегне на човек със способността да усеща чуждите чувства, затова Андреа реши да е любезна поне един път. Колкото и неприятно да й беше, че има някой по-красив от нея тя прецени, че трябва да го превъзмогне и да помогне.
- Почакайте, винаги нося резервни дрехи - каза тя. Наистина беше така. Не можеше да си позволи да отиде някъде без резервна дреха, защото според нея никога не можело да си сигурен, че някоя гаднярка няма да е облечена със същата рокля като теб. А и не можела да рискува да изцапа тоалета си с нещо, затова трябвало да си посигурен. Все причини, които ние обикновените хора никога няма да разберем и това само защото не сме суетни колкото нея.
Двете момичета се насочиха към дамската тоалетна, където се спряха, а Анди отново отвори голямата си чанта. Извади една красива копринена бяла риза, добре изгладена и я подаде на жената срещу нея.
- Между другото аз съм Андреа, но можеш да ме наричаш Анди - суетата реши да пропусне любезностите и да кара направо. - А вие сте...? -не довърши тя и зачака да чуе името на непознатата.

Красавицата се представи. Казваше се Агнес, името беше чудесно и много ми хареса. Усмихнах се на образа й в огледалото, а на нейното лице също изгря тънка нежна усмивчица. Когато се обърна към мен я огледах внимателно. Отворих широко очи и присвих сърдито вежди. На нея ризата й стоеше по-добре! Как беше възможно да изглежда толкова красива?! Когато видя изражението ми Агнес също се смръщи и ме попита:
- Какво има, не ми ли стои добре?
Осъзнах как изглеждам. Може би трябваше да свиквам с красотата й и затова си наложих самоконтрол. Отново се усмихнах и този път се постарах да изглеждам по-убедителна.
- Не, чудесна си! - рекох с възможно най-приветливия си тон. Бялата риза подчертаваше красивите женствени извивки по тялото й и също така правеше бюста й по-привлекателен. Агнес приглади дрехата и взе чантата си, застана пред мен и ми благодари.
- За нищо. Мисля, че ти дължа ново кафе, а и на себе си също. Позволи ми да ти се реванширам - казах й преди да се разделим. Осъзнавах колко хубава риза бях съсипала и наистина съжалих. А и момичето изглеждаше симпатично, не само на външен вид. Стори ми се мила, а си бехме разменили само няколко думи. Може би щях да завържа ново приятелство в този град. Това бе хубаво за мен, защото за цялото ми съществуване единствените ми приятели бяха другите грехове. Никога не бяхдружила с друго човешко същество, а сега се отваряше уникална възможност. Малко хора биха се развълнували така при шанса да си намерят нов приятел, но аз бях самотна и контактите бяха важни за мен.
- Добре, нека да си вземем ново кафе - съгласи се Агнес. Тези думи накараха очите ми да светнат. Наистина се зарадвах. Двете набързо излязохме от дамската тоалетна и тръгнахме към масата, на която седеше красавицата докато не я залях с кафе. Тя седна и остави нещата на стола до себе си. Аз оставих чантата си на стола срещу нея и тръгнах към бара, за да поръчам. До колкото можех да си спомнях, Агнес носеше фрапе преди инцидента. За щастие сега нямаше опашка и можех да поръчам бързо и за още по-голяма радост, предишната роботизирана служителка я нямаше и на нейно място се беше появило младо жизнено момиче, което вършеше работата си бързо. Тя ми подаде двете кафета и добави две бисквитки в отделни чинийки. Хванах всичко в ръце и го понесох към масата. Огледах се, за да се уверя, че няма някой вървящ клиент, в който да се блъсна и продължих напред. Оставих чашите на масата и седнах. Отпих от кафето си и след това попитах:
- Мисля, че си беше поръчала фрапе преди да те залея...
- Да, запомнила си - отвърна ми тя.
- Наблюдателна съм.
Усмихнахме се една на друга и отпихме по още една глътка.