Джаксън погледна към Лидия,когато тя му предложи той да избере какво ще правят днес.Усмихна се и хвана ръката й.
-Имам изненада за теб.И мисля,че наистина ще останеш изненадана.-той се наведе й я целуна,като прокара език по устните си след това.Обожаваше вкуса на гланца й.Караше го да...Не това не трябваше дори да си го помисля.
След няколко минути двамата с Лидия излязоха на паркинга.Той кимна към Поршето си и й отвори вратата,за да влезе.
Наведе се към жабката и извади черна лента,която бе оставил тук поради...Не всъщност нямаше причина,просто имаше черна лента.Яко нали?Той я сложи на очите й и прошепна близо до ухото й.
-Все пак е изненада,а не ми се иска да надничаш.-когато завърза черния плат той прокара устни по врата й и надолу.Вдиша от аромата й и се дръпна затваряйки вратата.
Качи се в колата и погледна към Мартин.Ухили се,пусна радиото и натисна педала на газта.След около половин час.Въпреки бързата скорост с която караше Джаксън,колата излезе извън пределите на града.Лидия,почваше да нервничи,а това изнервяше Уитмор.Не беше обожател на хленченето.
Тогава пред очите му изплува.Къщата мечта за почти всеки младеж на неговата възраст.Далеч от града,поради факта,че Уитмор се превръщаше в неубоздан звяр и защото..Ами самият той искаше да си почине.Когато паркира колата в модерния гараж слезе и отвори вратата на госпожица Мартин.
-Още само секунда и махам лентата от очите ти.-той я дръпна на двора и развърза черният плат,пускайки го на земята.