Имението Салваторе, след няколко дни.

След последната ни среща с Елена останах доста объркан. Мислите в главата ми препускаха. Елена бе тук. Не знам какво чувствах към нея. Тя винаги щеше да принадлежи на Стефан. Обичаше го. Сама го каза..
Знаех, че след трансформацията и' ще си припомни всичко, което и' бях казал и същевременно заличил от паметта и'. Щеше да си спомни и първата ни среща. Реакцията и' не бе такава каквато очаквах да бъде.
Денят ми отново щеше да бъде прекаран мързеливо. Стоях си в леглото и гледах замислено в тавана. Чувствах се тъпо. Слязох на долният етаж и взех едно уиски. Мислех да започна деня си с пиене. Може би алкохола бе най - добрият ми приятел засега. Никога не ми бе правел лоши шеги с мен. Тъкмо отворих бутилката и някой почука на вратата. Кой ли бе сега? След секунда отварям и виждам познатото личице на Елена. Тя бе нали? Все пак само тя бе в това градче, нали?
- Влез ... но .. какво те води точно тук ?

- Катрин .. какво искаш? Е, повярвай ми .. Стефан не е тук и .. определено не съм в настроение точно за твоята компания. - казвам със студен и презрителен тон. Мразех я и точно в момента, в който си мислех, че само Елена е тук, но уви .. и манипулативната кучка се бе довлякла в града. И наистина не ме познаваше достатъчно. В крайна сметка винаги си е играела с мен, с чувствата ми. Не, определено този живот ми бе омръзнал! Първо Катрин, а след това Елена. Бях влюбен и в двете, но те просто .. избираха Стефан. Постоянно се повтаряше едно и също. Не исках отново да усещам болката. Трябваше да се примиря, че никога няма да съм предпочитания. Ако оставех нещата така щях да продължавам да живея в сянката на брат си, но .. ако .. промених драстично нещата?
Хей.. Катрин всъщност не бе толкова лоша компания. По - добре да умра с нея отколкото, сам погълнат от самотата. Вместо да си стоя вкъщи размишлявайки .. хм .. можех да се позабавлявам с нея. Можех и да я прогоня. Не съм сигурен. Харесваше ми. Походката, пламъчетата в очите, дяволитата и самодоволна усмивка... Всъщност когато дойде тук при мен щях да я позная, ако не беше колието, което доста ме учуди. Какво правеше то при нея? Да .. също не я очаквах в това малко градче. Всички знаем, че я влекът градовете, в които има .. повече драма и интриги .. особено тези, от които и тя има полза. Приближих се до масата и взех уискито. Отпих от него, а след това отново я попитах.
- Тук няма нищо интересно, Катрин, но все пак .. защо дойде тук? - Приближих се към нея и погледът ми стана по - настоятелен.

- Катрин .. едва ли съм ти липсвал. - Все още я презирах. Едва ли щях да си променя мнението. Отговорът и' бе неуместен. Все пак на нея не и' пукаше за никой освен за нея. Още по - малко вероятно бе някой да и' липсва. Не направих нищо и мисля, че намекът ми бе ясен - не е малка, да се самообслужва сама. Привличаше ме. Бе толкова СЕКСИ! Исках я. Но защо? Не мисля, че този път щеше да е различно. Едва ли. Тя не е за мен. Обичаше Стефан, също както Елена. Но .. нямаше да мисля за никой освен Катрин. Проследявах всяко нейно грациозно движение с поглед. БОЖЕ! Как могат да съществуват толкова красиви създания. Вече знаех защо преди съм бил влюбен в нея. Съвсем леко мислено се приближих към нея. Не знаех какво правех. Не бях на себе си. Желанието в мен нарастваше, а разстоянието между нас - намаляваше. Хванах я за ръката и същевременно я обърнах към мен. Докоснах с ръката си лицето на Катрин. Бе съвършена. Толкова ме привличаше, че чак полудявах. Целунах я бавно, нежно, страстно и изразително.. За да обишех целувката и как се чувствах в момента сигурно нямаше да ми стигне цяла книга.

Отново си спомних всичките ни щастливи моменти заедно. Не бях сигурен в чувствата си. Исках я толкова силно, но знаех, че след тази нощ нищо нямаше да се промени. Трябваше да се примиря с характера на Катрин. Не исках да продължа да изпитвам чувства към нея. Аз щях да пострадам. Колко пъти бях правил тази грешка. Вече дори мозъка ми не можеше да побере броят им. Поне можех да се насладя на момента. Трябваше да го направя. Катрин си струваше, но никога не би се променила заради някой.. още по - малко за мен. Отвръщах на всяка нейна целувка. Ръцете ми не се отделяха от талията и'. Притисках я. Бе толкова нежна, невинна и крехка. Не, нямах намерения просто да си играя с нея. Бих искал винаги да е в обятията ми, но това бе невъзможно. Винаги е била и ще си остане най - голямата кучка в света. Никой не можеше да ме убеди в обратното. Устните ми докосваха врата и', а дъхът ми дразнеше кожата и'. Обичах страстта, която влагаше във всичко, което вършеше. Обичах самата.. нея. Отново се върнах към устните и', а езиците ни заиграха. Спрях се за момент. Погледнах я в очите. Уви имаше възможност пак да се влюбя в нея. Катрин бе .. неустоима. Ръката ми нежно ми през косите и', а след това докосна и лицето и'. Продължих да я дарявам с безброй целувки, които я влудяваха. Без да я попитам я хванах за ръка, а тя ми се ... довери. Не и' бе присъщо. Не отлепяхме устните си едни от други. Дори не съм сигурен как се озовахме в стаята ми. Катрин ме притисна към себе си и същевременно отблъсна към леглото. Бе отгоре ми и ми харесваше! Продължих да я целувам, а през секундната почивка съблякох потника на Катрин и същевременно моята тениска. Притиснах я към себе си и продължих да я целувам по устните и врата. Всяко нейно движение ме влудяваше и я исках близо до себе си всяка една секунда докато самото време не се изчерпи...

Този път имаше нещо различно в Катрин. Пукаше и' за мен. Не .. това наистина ме плаши. Или си играе или .. се е променила. Да, харесваше ми идеята, че се е променила, но я обичам такава каквато е. Я чакай малко да не би да си помислих, че я обичам? В сегашно време? И да .. точно от това се страхувах. Тя ме попита нещо доста странно.
- Разбира се, че съм сигурен! Да не би ти да не си? - Казах отново презрително и предизвикателно. Исках я! Копнежа ми бе твърде голям, а в момента исках само Катрин. Само Катрин Пиърс, такава каквато е. Не я исках променена, но и не исках да прибързвам. Всъщност .. не бях готов. Тя е просто Катрин забога! Всичко щеше да се повтори. Да, бях сигурен, че вече не исках да бъде в живота ми. Болезнена е.. даже повече от Елена. Мамка му! Защо съм с Катрин в леглото си и мисля за Елена? Ядосан съм на себе си и нежно отблъснах Катрин. Приближих се към прозореца и гледах нощта. Погледът ми бе празен. Мислите ми препускаха, а сърцето ми ... пулсираше твърде бързо. Нечовешки бързо. Мислех, че умирам. Исках да умра. Чувствах студенина. Толкова ли бях нараняван, че да изградя стена около.. мен? Наистина ли бях просто едно студено... чудовище? Страхувах се от Катрин. На нея не и' пукаше за чувствата ми. Най - добре щеше да е да не ме доближава повече. Щях да я нараня или просто.. исках да го направя? Усещах я по - близо и по - близо. Не можех да отроня и една дума от устните си. Усетих ръката и' върху рамото ми, а другата докосна едната страна на лицето ми в опит да го обърне. Гледах я. Бе болезнено, а не исках да чувствам цялата тази болка през цялото време. Хванах ръцете и' и казах със стиснати челюсти ::
- Знаеш ли какво, Катрин? Искам те... Копнежа ми е толкова голям, но когато те погледна чувствам само .. болка. Това чувство е непознато за теб, нали? - Изчаках малко. Отблъснах ръцете и' и колкото и да не исках да я нараня, но жеста, който направих бе груб. Продължих презрително.. - Ти просто си играеш с чувствата на хората! Не е ли останала поне малко човечност в теб?

Не знам какво да мисля за Катрин. Цялата ситуация бе изцяло извън контрол. Дали се опитваше да ме накара да повярвам на думите и'? Спомних си нещо, което не ме зарадва. Мразех се, че нараних Катрин. Видях сдържаните сълзи в очите и'. Но също и нейните думи ме нараниха. Не знаех защо. Просто ме нараниха. Или по - точно самата Катрин, че е в стаята, че е до мен ме побърква. Всичко се повтаряше от предните дни. Отново чувствах болка и само болка. Нима тези две момичета Катрин и Елена целяха да ме довършат по най - бруталният начин? Дали се замисляха какво чувствах? Чувствам се като някой егоист. В момента мислех само за себе си. Но преди не бе така. Мислех за брат си и чувствата му, мислех и за Катрин и какво иска. Побърквах се бавно и мъчително. Не можех да живея по този начин. Исках всичко и всички да се махнат от живота ми. Да започна начисто, но не може да ги загърбя...най - вече.. Катрин. Тя ме влудяваше и колкото и да я исках не можехме да сме заедно. Щеше да е мъчително. Най - много за мен. Най - правилно бе да и' кажа всичко това... да разбере истината и че съм се променил. Вече не бях толкова лекомислен. Не исках да бъда нараняван отново. Наистина бях решен да изградя стена около мен, която никой да не може да премине. Не исках да залъгвам Катрин и казвам с леко гневен, но и ироничен глас :
- Катрин.. съжалявам. Не мога да живея на една планета с теб, а още по - малко в едно градче. Помисли ли как щеше да приключи всичко? Както миналите пъти? Винаги аз бях нараненият. Не мога да живея така. И за двама ни ще е най - добре да не поддържаме връзка. Не съм сигурен дали можеш да ме разубедиш.

Не можех да разбера.. това наистина ли бе Катрин? Наистина ли тази сълза се търкулна по лицето и'. Целуна бузата ми, а това ме в луди. Не знаех какво да направя. Исках ли тя да остане, не исках ли? Изобщо какво чувствах. Мисля, че този път всичко щеше да е различно. Но.. дали я изгубих напълно? Дали наистина повече нямаше да имам своя втори шанс? Толкова въпроси, но без отговори. Нямаше смисъл да се измъчвам така. Знаех кое решение ще е най - добро за мен. Не исках Елена. Тя вече бе минало. Живееше си в една спокойна и трогателна любовна история заедно с брат ми. Той бе щастлив, а щом Елена го караше да се чувства така бе редно да постъпя. Катрин ми дава колието на Елена, но .. не знаех какво щях да направя с него. Вече не поддържах толкова голяма връзка с нея. Не сме разговаряли отново от последният път. Вече наистина започвах да съжалявам за случилото се с нея, с Катрин. Боже .. всичко бе толкова объркано. Най - добре щеше всичко да се изясни.
- Катрин ... разбирам те. Всичко трябва да се изясни веднъж завинаги и мисля, че ще е най - добре да започнем отначало. Дори да забравим случилото се след първата ни среща? Хайде, Катрин, искам .. да започна отначало заедно с теб!

Чувствах се толкова добре, когато Катрин бе близо до мен. Бях забравил какво бе. Отначало не исках да се влюбвам отново, но.. май го направих. Тя бе уникален човек, който е преживял много. Не ме приличаше външността и', ами характера. Самата тя ме привличаше. Не исках този момент да свършва. С удоволствие бих умрял по този начин. Отдръпна се от мен. Да, момента все някога трябваше да свърши. Сега бе въпросът кой щеше да направи следващата стъпка. Обичах да съм водещият във.. всичко. Лекомислено се приближавам към нея и нежно я целувам. Момента се проточи, но имаше толкова много страст, толкова много копнеж. Обстановката щеше да експлодира от толкова емоции едновременно. Имах чувството, че в стомахът ми беше пълно с дъги и пеперуди. Е, поне така писателите описваха ситуацията. Не не можех вече да се сдържам. Може би правех грешка, но ... нова начало с Катрин Пиърс звучеше добре, нереално добре. Следваха още такива целувки след като я долепих за стената, а след това в крайна сметка аз се оказах залепен за нея. Ръцете ми я държаха близо до мен. Исках я. И тя го знаеше...

Целувах я. Имах чувството, че всяка нейна целувка изсмукваше по малко от душата ми. Бе толкова наивна. Да започнем отначало с Катрин.. Дали бе реално? Можеше ли да бъде реално? Сякаш тя.. се бе променила. А не исках това да става. Започнах да я обсипвам с целувки по врата и преминавах все по - надолу. Когато стигнах до пъпа и' отново преминах към парещите и' устни. Езиците ни отново заиграха. Усещах пулса си как кънти в главата ми. Харесваше ми отново тялото и' да е близо до моето.
- Желая.. те. - Казвам твърдо измежду целувките. Боже! Напълно бях забравил на какво е способна Катрин. Отново ме караше да полудявам, а също и да я обичам. Но.. какво стана с плановете ми? Нали щях отново да съм студеното копеле, на което не му пука за нищо? Нали нямаше отново да направя така грешка с Катрин? Нали нямаше да допусна някой отново до себе си? Въпросите в главата ми изникваха като гъби след пороен дъжд.
Като се замисля.. и двамата вече бяхме голи. Без нищо, но.. от всичките целувки дори не бяхме забелязали. Катрин ме преобърна.. отново. Ръцете ми изучаваха всеки детайл от тялото и'. Притиснах я още повече към себе си и бавно проникнах. Вече наистина бяхме едно цяло. Не отлепях устните си от нейните. Ръцете ми шареха палаво по гърба и', а това направо я влудяваше.. от удоволствие разбира се. Катрин бе толкова.. страстна и просто.. Катрин! Обичах всичко в нея! Не исках всичко просто така да приключи след тази нощ..