The Dark Forest

Знаех, че той е тук. Знаех, че Клаус е в града, но поне за сега се опитвах да го избягвам и се движа в сенките. Бях прекарала седмици тук, наблюдавайки и двете си двойнички. Едната -вампир на няколко века, другата -вампир от съвсем скоро. Бяха толкова различни, но постепенно започваха да приличат една на друга. От друга страна нещата започнаха да се променят и за мен -бях слаба. Може би сама си бях виновна за това, но времето ме притискаше все повече и повече.
Не се бях хранила от дни, което ми се беше отразило доста, но се опитвах да избягвам всички други древни в града, което ставаше все по-трудно. Всеки ден попадах на някой от тях, а другия вариант беше да се озова опасно близо до някое приятелче на Елена.
Вечерта беше доста приятна за всяко едно човешко същество. Пълнолуние, лек вятър и красив град. Какво по-хубаво можеше да стане? За жалост тези глупави твари не знаеха, че тогава , при пълнолуние, гъмжи от върколаци. Не бих излязла, ако не ми се налагаше.. Но как можех да имам такъв лош късмет?! Вървях, когато усетих как някой се движи след мен. Беше вълк, можех да го усетя. Нямах достатъчно енергия за да го преборя, без да се окажа ухапана и да се наложи да избързам със срещата си с Клаус. Та нали само той можеше да ми помогне, ако се окажех ухапана?
Забързах, след като прецених шансовете си. усетих, че и нещото забърза. Тогава осъзнах, че ще се наложи да заменя човешкия бяг с вампирската бързина, за да се опитам да се измъкна. Поех въздух, след което "вампирски" побягнах напред, заобикаляйки храсти и дървета. Но не бях предвидила едно -голямата пропаст пред мен. Земята се спускаше рязко надолу към нещо, като дупка, вероятно образувала се от буря или свлачище.
Паднах, но за беда, нещото ме последва долу. Усетих как още преди да успея да се изправя, то се насочи към мен. Отблъснах го, но то не се оказа и отново връхлетя върху мен. Тогава усетих зъбите му забити в ръкава на блузата. Инстинктивно изкрещях, макар да не бях съвсем сигурна дали бях ухапана или не.
-Махни се от мен, напаст! -Лицето ми се промени, след което се приготвих да отблъсна съществото отново, с всички сили които ми бяха останали.

Гадината не се отказа доста време. Но тогава нещо се случи. Сякаш имаше още едно преследване,което завърши точно както моето. Съществото (не можех да видя добре дали беше мъж или жена, но знаех, че не е човек-усещах го) се озова в голямата пропаст на няколко метра от мен. Установих, че имаше умения или дарби, които накараха вълка да изскимти и да избяга далеч в сенките.
Приближи се, като седна до мен. Забеляза, че се бях отървала само с няколко дрескотини, които, слава богу, нямаше да ме докарат до отвратителна вампирска смърт. Въздъхнах и погледнах съществото, като потърсих рана или нещо.. Но и тя се беше отървала с нищо, което си беше повече от чудо.
-Вечер има повече същества, от колкото може да си представиш. -Отвърнах, като откъснах част от плата на роклята си и превързнах раната. Погледнах момичето, определено беше същество, надхвърлящо един век. Поне такова впечатление създаваше, а аз знаех много добре как да познавам приблизителните години на някого.
Огледах се и изострих сетива. Бяхме сами в диаметър от 1 километър. Бяха се изнесли доста бързо; очевидно не искаха да се занимават повече с лов за днес. Върнах вниманието си на непознатата, като чак сега присвих очи предпазливо.
-Ти си хибрид. -Отвърнах, но това не беше въпрос, а изказване на факт. Наклоних глава на една страна, като продължавах да се взирам в непознатата. -И 100% имаш нещо вампирско в теб.
Реших да спра до тук с гадаенето и да се представя. Надявах се да не попадна на някой, който беше довереник на Клаус- щеше да му каже, че съм в града, а аз не бях готова да говоря с него след толкова много векове. Но пък шанса не беше толкова голям -имаше толкова много същества в градчето, че на дали всички хибриди са в последствие от него.
-Аз съм Шарлот. -Казах, като премерих за последен път момичето с очи. -Позната още като Татя.
Трябваше да ми се представи, дори да нямаше такова намерение в началото. Поне в моето време културата го изискваше -напоследък нямах идея какви са моралните ценности на хората от 21 век и каква е тяхната култура. Преди всичко беше далеч по-просто. Морала беше един, културата -също. Беше много ясно кое е приемливо и кое -не. Да, в света на съществата, като вампири и върколаци, нещата не бяха толкова прости.. Но сега всеки си мисли, че е някого.. Всеки е силен и непобедим, макар да не осъзнава, че не всичко се изчерпва с това да бъде превърнат във вампир.

Не се чуваше вой на вълци, нито сетивата ми усещаха нещо. Около това момиче имаше доста мистерия. Изненадах се когато позна, че съм хибрид. Никой досега не го бе правил. Бе ми страшно позната. Е, това си е съвсем нормално. Все пак и двете живеем на тази земя от .. неизвестно време. Даже може би от сътворяването на света, но .. това вече е невъзможно. Непознатата се представя. Името и' бе Шарлот. Това ме изплаши и изненада, но чувствата не се показаха на лицето ми. Много странна мистерия бе из въздуха. Тя се казваше Шарлот, точно като мен. Не мислех, че света е чак .. толкова малък. Самата аз го обикалях векове наред. За мен бе невъзможно да запомня всичко случило ми се, но наистина като водопад спомени свързани с това лице, с това същество Шарлот съществуваха. В главата ми всичко бе объркано. Спомените смътни. Нищо прояснено.
- Всъщност да .. преди бях вампир. Всъщност .. моето име също е Шарлот, но .. повечето хора ме познават просто като Шер. - Изправям се и и' подавам ръка, за да и' помогна да се изправи. Не, че нещо, ами просто обноски. А и все някой трябваше да приложи това ръкостискане в знак на запознанство. Бе ми омръзнало от изискания език и обноски, които притежавах от векове. Дразнят ме. Все едно казват вместо теб ,, Аз съм много повече от теб. ''. Не се сравнявам с другите същества. Всеки си има слабости, страхове, но и силни страни. Също така не съм .. повърхностна, а още по - малко да се мисля за някаква примадона или още по - зле .. за 'съвършената' Барби! Съвсем неочаквано в главата ми нахлуват хиляди факти за хибридите и за миналото ми. Спомням си, но мътно коя е Шарлот. Това, че каза, че в миналото се е казвала Татя още повече ме улесни. Сетих се! Тя е първата Петрова, а също и една от древните вампири, макар че и аз с моите неизвестни години съм такава. Имаше двойничка или двойнички. Не съм много по - детайлите. Напълно бях забравила кой е 'откривателят' на хибридите. Клаус. Имаше нещо и', че сме му подчинени, но ... при мен не е така. Мразя правилата, а още повече някой да ми казва какво да правя дори и от това да зависеше животът ми. Напълно невъзможно е да съм му подчинена.- Е, Шарлот, защо дойде в гората сама по пълнолуние? Знаеш какво може да ти стори един вълк, нали? А, да не говорим за върколаците.

Бях познала, че е била вампир или още има такава част в нея. Почти незабелязано на устните ми се появи триумфална усмивчица -нещо напълно типично за мен. Още от малка притежавах онова тъмно пламъче, което всеки път се появяваше, когато се окажех права за нещо. Бих го нарекла гордост, но съм почти сигурна, че не е само това.
Не бях надута. Знаех, че може би на моменти изглеждаше другояче, но тази самоуверена и самовлюбена част в мен беше породена от чисто самосъхранение и може би част от самочувствие. Повечето биха казали, че нямах никаква основа за това самочувствие, но само аз си знаех през какво съм минала и колко изроди съм убила, защитавайки себе си и честта си. Естествено, като човек имах тежък живот и може би това беше началото на оная моя част, която сега показвах пред всички -твърда и безкрупулна.
Изправих се, благодарение на момичето и изслушах всичко, което тя ми каза спокойно. Изтушах дрехите си и чак тогава реших да отговоря на последните й въпроси.
-Не бих излязла, ако не го изискваше нещо спешно. -Казах, като я погледнах и се усмихнах съвсем леко на съвпадението на имената ни.. -Ако ще ти е по-удобно ме наричай Татя. Повярвай ми, знам колко е "гадно".. Нали така беше израза на новото поколение? Та знам колко е гадно, когато някой притежава същото, каквото и ти.
Разбира се, в ума ми изникнаха Елена и Катерина. Да имаш име, еднакво с някого може да е гадно, но да изглеждаш по един и същи начин с друго момиче.. Беше до някъде влудяващо. Тази седмица поне 10 човека ме сбъркаха с Елена, а съм почти сигурна, че и единия Салваторе, синеокия, ме помисли за Катрин. Толкова беше сбъркана цялата тая ситуация, че ми идеше да се засмея и да плача едновременно.
Наклоних глава на една страна.
-Но мога да те попитам същото. -Започнах. -Какво правиш посред пълнолуние тук?