Два дни след Промяната на Елена

Седях на едно дърво и чаках Катрин в гората.Кой би предположил,че след всичко което се случи-Клаус,гробницата и така нататък все още ще поддържаме контакт с нея?Всъщност е нормално...И двете имахме еднакви причини да бягаме от Клаус... Да не говорим и за братята Салваторе...Е ако не беше тя може би сега щях да ям зайчета и да се побъркам!Не исках да пазя диетата на животинската кръв!Просто нямаше начин!Докато бях човек,може би си мислех,че ако случайно някога се превърна,то тогава ще се храня само с горски обитатели,но не...Добре че беше Кат, защото не възлагах големи надежди Стефан да ме обучи да се храня от хора.За банки-може би,но хора-определено не!
Ето,че дойде.Отдавна се познавахме,но всеки път щом се видехме и се очудвах как така сме ТОЛКОВА еднакви.След нея ходеха две момичета.Беше им въздействала. Бяха уплашени,но не ми пукаше.Бях толкова жадна...Зъбите ми се удължиха,а вените под очите ми-изпъкнаха.Втурнах се към тях,но Катрин ме хвана за ръката и ме метна назад към едно дърво.От гърлото й се откъсна ръмжене.Паднах на земята,а дървото се отчупи с трясък.Толкова силна беше тя,но и моето съпротивление допринесе.Отметнах назад косата си и тръгнах бавно към нея.
-Привет и на теб.
Гласът ми бе изпълнен със сарказъм.От два дни не бях вкусвала кръв и се побърквах.Умирах от жажда.Първият човек,който реших да помоля бе именно Кат.В началото я мразех много,защото си мислех,че е отвратително как е въртяла Салваторе на малкия си пръст,но след това започнах да я разбирам... Очевидно превръщането ми във вампир ми даде нов поглед над нещата.

Най-странното от цялата работа беше това че Елена се беше обърнала за помощ именно към мен а не към някой от братята Салваторе или по точно към Стефан. Усмивката не слизаше от лицето ми още от момента когато тя ми се обади.И реших че трябва да и помогна.Наистина.Не знам може би защото ми беше нещо като ъ .. пра-пра-пра внучка .. или може би защото бяхме в еднакво положение буквално.Но когато аз се трансформирах нямаше кой да ми помогне освен онзи безделник Тревър които ... зарязах веднага.И все пак му бях благодарна за това че ме спаси от Клаус.Имахме среща във гората.Там щеше да е най-добре,най-тихо .. най-спокойно и най вече беше зона свободна от Салваторе.Прилъгах две момичете и успях да им въздействам.Но все пак не премахнах страха им.Харесваше ми да виждам жертвите ми изплашени.Очевидно и Елена трябваше да свиква с това.Когато се приближихме изглежда двойничката не можеше да устои на глада и веднага се опита да им се нахвърли,но .. все пак аз бях на 500 години нямаше начин как да ме пребори.Щетите които бяха нанесени се оказаха единствено дървото което падна.Притиснах я към земята показвайки зъбите си.
-Урок номер едно.. самоконтрол Елена.
Връщайки човешкия си вид я пуснах и и се усмихнах.
-Преди да започнем трябва да знаеш нещо.Щом си решила аз да те обучавам .. започнеш ли няма отказване от до самия край на обучението.Ако си готова да изпълняваш всяка една моя заповед тогава ще те обучавам.Но знай че чуя ли само веднъж думата “Не мога повече“.. лошо ти се пише.-Приближех се до нея като застанахме лице в лице.Толкова бяхме еднакви.-Ясно ли е ?
Попитах я като повдигнах едната си вежда ..

Катрин меко казано бе приела навътре това,че се обърнах за помощ точно към нея. Беше ме притиснала и очакваше,че ще й се подчинявам сляпо,като пале на господар. Да,ама не.Вече не бях крехката глупачка Елена.Това се опитвах да преборя в себе си,но като че ли нямаше нужда.Всяка добрина в мен се бе сломила и сега исках единствено да съм добре.Другите не ме интересуваха.
Кат бе по-стара от мен следователно и по-силна,но може би ако успеех да съсредоточа цялата си сила...Направих го и бум!Двойничката литна на няколко метра от мен.Удивих се от себе си.Изправих се,изтупах се и заявих:
-Вече не съм човек,Кат!По-слаба съм-да,но това не значи,че ще ти се подчинявам!-Отметнах косата си назад и се огледах.Нямаше никой и никой не би могъл да види какво се случва.-Помолих те за помощ,да,но няма да съм пионка в ръцете ти.Имаме еднакви приоритети.Да щете слушам и НЕ мамка му нямам намерение да се отказвам!Нали за това те повиках!Няма да ям зайци и сърнички! Искам кръв!Искам да се чувствам сита и добре.И ти можеш да ми помогнеш.
Доближих се до нея.Знаех,че ако реши може да ме повали.Докоснах медальона си. Той всъщност не беше точно мой,а на Естер-древна и могъща вещица,която бе създала вампирите,майка на Клаус,Ребека и другите.Погледнах я и повторих нейните собствени думи:
-Ясно ли е?-повдигнах веждата си,също като нея,но в този случай и двете седяхме прави една срещу друга.-Стига празни приказки.Самоконтрол,ясно!Следващото!

След като ме повали я погледнах.Колко много приличаше на мен .. и аз бях толкова емоционална във началото.Започна да ми вика на среща че нямало да бъде моя марионетка.Хаха .. тя вече беше малко или много под мой контрол но не го осъзнаваше .. все още.
-Стига празни приказки.Самоконтрол,ясно!Следващото!
Наклоних глава настрани наистина ли беше толкова наивна?
-Да, Елена ! Самоконтрол ! Който ти очевидно нямаш ! -гледах я на кръв.-Наистина ли си толкова глупава колкото изглеждаш или може би кръвта те кара да оглупяваш ? Мислиш си че можеш да научиш всичко за един ден така ли ? На мен ми отнеха години момиче .. дори и до сега не съм усвоила всичко? Какво искаш да се превърнеш във Стефан ли ? Когато пиеш човешка кръв да нямаш никаква човечност .. погледни се .. преди беше готова да умреш за Джеръми .. Стефан .. дори и Деймън ! А сега .. Кажи ми сега какво би предпочела .. да спасиш тях .. или змийската си кожа ?
Много мразех някой да ми се прави на голямата работа и благодарение на дългия ми живот се бях научила да закопавам хората.Колкото и неприятно да ми беше .. Разбирах я .. но тя поне не беше като мен.Аз трябваше да се науча сама на всичко докато тя ..хмм ... имаше си Деймън,Стефан а сега и мен дори ...

Думите й ми удариха в корема и сякаш с невидими ръце стиснаха гърлото ми,точно където застана шибаната буца.Катрин знаеше какво да каже,за да ме нарани... Джеръми-малкото ми братче!Прииска ми се да е тук сега,за да мога да го прегърна,но нямаше как.Щях да го нараня...Болезнен спазъм премина през цялото ми тяло...Да преди бих умряла за Стефан,за Деймън,за всеки от приятелите си...Сега тази промяна дали бе променила това?Едва ли!Наистина исках да живея нормално...Или поне до колкото беше възможно това предвид случилото се.
-Добро попадение,Пиърс!-думите се отрониха много тихо от гърлото ми.Гласа ми-наситен с болка.Нарани ме и нямаше как да крия.
Строполих се на земята.Всичко,което си повтарях през тези два дни се срина.Не бях искала да ставам вампир...Мразех да съм зависима от нещо,а сега щях да съм зависима и от кръвта и от слънцето...Исках да видя братчето си...Исках да имам причина да се усмихна отново и всичко да е както трябва...Мамка му,Катрин,защо ме познаваш толкова добре?Какво можех да направя,освен да я слушам?
-Какво да правя?

Може би наистина малко бях прекалила .. но и без това нямаше друг начин да я накарам да чувства нещо а това беше много важно.Трябваше да научи да владее емоциите си,защото сега когато беше вампир всички те се умножаваха десетократно.Строполи се на земята.Във мен се смесиха чувството за надмощие и ... жал.Да именно за това че се беше превърнала , но не по свой избор.Може до сега да ми е била враг но .. въпреки всичко си беше моя кръв..
-Какво да правя?
Тези думи прекъснаха умствения размисъл.Погледах я.Виждах решителност във нея.
-Хмм .. като за начало .. може да се почерпиш .. -кимнах към момичетата които бяха зад мен и гледаха уплашено.За стотна от секундата се придвижих зад едното момиче.Имаше дълга руса коса.
-Знаеш ли.. -погледнах към Елена докато местех косата на момичето.-Когато бях все още човек .. исках много да има руса коса .. но след това ..-показах зъбите си.-Разбрах че много лесно се цапа ...
Захапах врата и .. и вкусих от кръвта ,която се разля по цялото ми тяло..Чувах че момичето вика.След малко вдигнах глава на горе.Имаше две перфектни дупчици.Отлично свършена работа.Можех преспокойно да се нарека майстор.По устните ми имаше само няколко капки кръв.
-Нека видим теб Елена ..

Катрин се справи блестящо с изпиването на последната капка кръв от момичето,което викаше и се дърпаше.Изглеждаше толкова хубаво.Дали и аз щях да успея?Отправих се към момичето което едва се сдържаше да не побегне.Не можеше.Катрин й беше въздействала.Перфектно!Крачките ми бяха малки,но усещах как тялото ми крещи да побързам.Трябваше да й покажа,че мога да се контролирам.Бавно преместих косата от врата й,а зъбите ми се удължиха.Те с лекота пробиха кожата на човешкото момиче и червената течност за която тялото ми така отчаяно копнееше се разнесе в устата,а след това и в тялото ми.
Винаги съм мислела,че никога няма да изпитвам по-силно чувство от любовта.После станах вампир и тези два дни единственото за което мислех бе кръвта.Сега...В този момент ЗНАМ,че няма нищо по-силно от любовта.Открих своят остров сред огромното море,изпълнено с желание за кръв.
Изпих и последната капка кръв от момичето.Да не бях се нахранила толкова прецизно,както новият си ментор,но все пак беше добре.Облизах устни и метнах тялото настрани...
-Катрин...Не разбирам..Аз мога да се контролирам....Започнах да пия и намерих начин...Май...
Погледът ми беше несигурен.

Определено се справи много добре.
-Като за начало беше много добре.-извадих една от редките ми истински и миловидни усмивки.-Но все пак имаш много още да учиш.Хайде за днес стига ще продължим утре.-замислих се.-Искаш ли да отидем да пийнем нещо... но не тук .. всмисъл не в този град.Тук всички те познават и ще бъде малко странно да видят твоя близнацхка,макар че истината е че ти си ми двойничка.
И още една усвмивка.Какво ми ставаше за Бога.Когато бях покрай Елена можех да буда себе си.Без да слагам маската на кучка.Беше странно да.
Тя само кимна.
-Хайде ела!
Качихме се в колата ми и тръгнах към най-близкия град а именно Ню Хамилтън.Спрях пред един от баравоте.Влязох с наперена походна а Елена се намираше до мен но изглежда се беше притеснила.Това и беше проблема беше прекалено стеснителна.
-Я виж ти .. и това ако не Катрин-провикна се бармана.Не беше знае какъв.Но важното беше че ми е стра приятел.По стар от колкото Елена си мисли.-А ти трябва да си Елена нали?Катрин ми е говорила много за теб.
Седнахме на бара.
-Хайде Дяк... какво ще ни почерпиш ?
-Знаеш винаги че е ще бъде обичайното !-засмя се гръмогласно.
-Ами тогава нека бъде двойно.-овърнах на смеха му.Той ни връчи две чаши с уиски и много лед.Отпих.Елена все още се оглеждаше притеснено.Започна да кърши пръсти.-Хайде стига Елена.. вече си вампир ... защо продължаваш да се държиш като скучната Елена ? Не разбираш ли ?Всеки един мъж от тук може да бъде да твои и моляте недей започна да ми говориш за морал.. за 500 години все пак съм научила че за да се задоволиш не винаги е нужно да си влюбен !

Неволно се сетих за последната среща с Деймън.Ухх!Мамка му!
-Катрин..-Започнах плахо,но след като отпих от уискито смелостта ми дойде и заговорих.-Ти си кучка заради Салваторе,нали?Те са те направили такава...С цялото съперничество и всичко...
Вярвах,че е така..Имахме еднакъв избор-Стефан.И аз го обичах повече от всичко.Исках да го видя,но щеше да стане след като приключим с Катрин или може би преди това.Не знаех..Изпих на екс уискито и поисках още едно.Ако щях да го правя поне да беше както трябва.Дали бармана знаеше за нас?Изглеждаха близки с Кат. Да..Кат..Баба Кат...Изкикотих се при мисълта.
-Катрин,аз обичам Стефан!И ми кажи ако имаш чувства към него.Аз..Това е четириъгълник!Омагьосан при това..Вече сме четирима вампири,които се въртят постоянно.Обичам теб и теб и теб и теб!Не е добре!Аз държа н аДеймън-изрекох името му с много странна интонация,но Стефан ще е моята вечна любов!Никога не съм изпитвала нещо по-силно и разтърсващо..Надявам се ме разбираш.
Мамка му!Разкривах се пред кучка номер едно!тази,която е готова да ми провали живота по всяко време!"И все пак ти помага!"-гласчето в мен ставаше все по устато!"Ооо я млъквай!"-затворих му устата и загледах двойничката,като отпих бавно от току що сервираната чаша.

Погледнах към нея.Взрях се в очите и.Сякаш виждах себе си преди около 500 години.Оптих от чашата и я разклатих.
-Кучка съм още от преди да срещна Стефан и Деймън.-примигнах.Изведнъж си спомених цялото ми преживяване.-Всичко започна когато отнеха дъщеря ми.По точно баща ми я отне.Секунди след като родих.Дори не ме остави да я прегърна нито веднъж.А майка ми .. ами тя го защитаваше.Изпратиха ме на заточение във Англия.Точно там срещнах Клаус.Някога бях точно като теб Елена.Обикновен човек.Давах всичко за близките си въпреки това което сториха с мен.Но когато разбрах какво иска да направи Клаус с мен.. се уплаших и нормално избягах.За бяството си .. трябваше да платят родители ми с живота си.От този момент нататък се превърнах в беззчуствена кучка.Нямаше за кого да дам живота си.И тогава .. срешнах братята Салваторе които ти така добре познаваш.
Кратка пауза.Взех бутилката която ми подаде бармана и направо отпих от нея.На никoй не бях разказвала тази част от живота си .. именно защото не исках да си спомням.
-Може би именно заради тях се върна част от човечноста ми.Аз не съм това което виждаш Елена.Да наистина винаги получавам това което искам .. но и аз имам чувства .. знам че обичаш Стефан.Дори може би повече от мен.Но въпреки това не казвай вечна любов.. Вечноста наистина е дълга.

» След ден в Хамилтън
» След 1 година в Лондон
» Оставете съобщение след сигнала....
» След една седмица в Хамилтън
» Имението Салваторе, след няколко дни.